Вместо балансиран бюджет е налице дефицит от над 3,5 млрд. лв.

Мярката 60/40 е може би най-ефективният инструмент на правителството за противодействие на кризата

Силен спад има при инвестициите на бизнеса

Министерството на финансите обяви официално данните за изпълнението на държавния бюджет за 2020 г. Информацията все още е частична, но дава възможност за анализ на отражението на кризата, причинена от пандемията COVID-19, върху публичните финанси.

Приходи

Приходите в консолидираната фискална програма през 2020 г. достигат 44,3 млрд. лв. и се повишават с 0,6% (260,3 млн. лв.) на годишна база. Данъчно-осигурителните приходи се повишават с почти 570 млн. лв., помощите и даренията с около 230 млн. лв., а неданъчните приходи спадат с малко над 540 млн. лв.

При преките данъци се реализира растеж, докато при косвените - лек спад. Най-висок темп на растеж се регистрира при данъка върху личните доходи (4,6% на годишна база) и при социалните и здравните осигуровки (4,4%). Това се дължи основно на повишаването на заплатите в бюджетния сектор и на административни мерки като увеличаването на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. При данъка върху личните доходи нарастването е резултат от доходите от трудови правоотношения, докато тези от извънтрудови правоотношения се понижават. Принос за последното има и политиката на правителството, което не поиска от Европейската комисия средства за подпомагане на “свободните” професии и те фактически останаха без такава помощ.

При косвените данъци спадът на приходите от данъка върху добавената стойност е 0,6%, при акцизите е 0,8%, а при митата е 9,1%. Така нарастването на вътрешното потребление (според данните на Националния статистически институт за първите 9 месеца на годината) не е достатъчно, за да компенсира намалените (със 765,8 млн. лв.) приходи от внос. Постъпленията от сделки в страната възлизат на 7,5 млрд. лв. и нарастват със 700,6 млн. лв. спрямо 2019 г. Поради посочените изменения осигуровките (социални и здравни) почти се изравняват по принос с ДДС като най-голям приходоизточник за държавния бюджет (съответно 11 008 млн. лв. срещу 11 021 млн. лв.).

За спада при неданъчните приходи са налице 2 основни източника - приходите от такси и от концесии. По-конкретно става въпрос за приходите от тол-системата за магистралите, които са значително по-малко от очакваните от правителството, докато същевременно разходите постоянно нарастват. От друга страна е концесията на летище София, от която през 2020 г. не бяха реализирани приходи, въпреки че беше сключен договор.

Втората актуализация на държавния бюджет беше приета през ноември и въпреки това са налице достатъчно неточности при планирането и на приходната, и на разходната част. Очевиден е стремежът да се отбележат “успехи” и при приходите, и при разходите. Съответно при приходите се отчита “преизпълнение”, а при разходите - “спестяване”. Всъщност обаче действителната ситуация е по-различна.

Сметката спрямо първоначално приетите параметри на бюджет 2020 г. е следната - по-малки приходи с 2,5 млрд. лв. (1,5 млрд. лв. данъчно-осигурителни и 1 млрд. лв. от неданъчни приходи) и 1 млрд. лв. по-високи разходи (2,8 млрд. лв. по-високи текущи и 1,5 млрд. лв. по-ниски капиталови и 100 млн. по-ниска вноска в бюджета на ЕС). Така вместо балансиран бюджет е налице дефицит от над 3,5 млрд. лв.

Разходи

Разходите по КФП през 2020 г. достигат 47,8 млрд. лв. и нарастват с 2,6 млрд. лв. (5,8%) спрямо предходната година. Растежът е изцяло поради увеличаването на текущите разходи до 41,4 млрд. лв. с над 5 млрд. лв. (13,8%) на годишна база. Тук сериозно увеличаване се регистрира при разходите за персонал, за текуща издръжка и за субсидии и други текущи трансфери. Промяната при последните е продиктувана от изпълнението на мярката 60/40 за подпомагане запазването на работни места. Повишаването на разходите за заплати обаче не е мярка срещу кризата.

Съществена част от изменението се дължи на по-високите заплати за учителите, което би могло да се разглежда като инвестиция в по-добро образование. Това би било вярно ако такова действие бе съчетано с някаква форма на подобряване на образованието. Такова би било обвързването на заплатите на учителите и финансирането на училищата с постиженията на учениците - участия в олимпиади и състезания, високи резултати на държавните изпити, прием в престижни висши училища в страната и в чужбина, реализация и високи възнаграждения на пазара на труда. Такива промени обаче не са предприети и това означава, че както много добрите, така и посредствените учители получават почти еднакви заплати. Следователно не може да се твърди, че по-високите заплати всъщност са инвестиции в по-добро образование.

Друг проблем с разходите за заплати е, че те почти никога не се понижават. Освен това повишаването им през текущата година важи и за всяка следваща година.

От друга страна през 2020 г. капиталовите разходи намаляват с почти 2,5 млрд. лв. на годишна база до 5 млрд. лв. Това действие отново потвърждава, че тези разходи в голяма степен се разглеждат като буфер в бюджета и това е най-лесният начин за ограничаване на бюджетните разходи.

Фискалната политика и кризата

Това, което се вижда от данните за изпълнението на бюджета, е, че правителството не провежда точно антициклична политика. Основната цел е повишаване на вътрешното търсене, като въздействието е единствено върху потреблението. От една страна беше частично понижен данъкът върху добавената стойност, което намира израз и в приходите от него. Стимулът не е голям, но все пак е налице. От друга страна се повишават разходите за заплати и издръжка, пенсии и социални плащания, за да запазят и дори да повишат в номинално изражение потребителските разходи на домакинствата.

Силен спад обаче се регистрира при инвестициите на бизнеса. Кейнсианският подход предписва всъщност повишаване на държавните инвестиции, за да се компенсира именно спадът на частните такива. Правителството обаче намалява сериозно капиталовите разходи (с почти 1/3), с което всъщност задълбочава още повече цикъла при инвестициите.

Освен това повишаването на разполагаемия доход всъщност стимулира вноса и поради това също се отразява негативно върху брутния вътрешен продукт. Това развитие се подкрепя директно и от вноса на бойна техника, който не изисква насрещни инвестиции, които да компенсират изтичането на валутни резерви по платежния баланс.

Сериозният растеж на заплатите в бюджетния сектор в период на криза има своите недостатъци. Спадът на приходите и дори ликвидирането на някои бизнеси при ограничени възможности за откриване на нови, заедно с преобладаващите по-песимистични очаквания за краткосрочното развитие намаляват търсенето на труд. В резултат от това работните заплати имат тенденцията да се понижават и по този начин пазарът на труда се стреми към равновесие. Когато се повишават заплатите в бюджетния сектор и освен това административно нараства минималната работна заплата, това създава натиск и върху частния сектор да вдига заплатите при неблагоприятни пазарни условия (спадащи обороти и по-ниски печалби или по-големи загуби). Разбира се, има и такива бизнеси, за които кризата предлага повече възможности, но те са ограничен кръг. Мнозинството се опитват да съкратят разходите си, а това се затруднява от държавната политика по доходите.

Когато обаче поради същата политика се създават пречки пред достигането на равновесна цена на труда, тогава има по-сериозно отражение върху заетостта. Така държавата предприема действия, които са разнопосочни - от една страна се опитва да подпомогне запазването на работни места чрез покриване на част от разходите за труд на работодателите, а от друга страна на макро ниво се опитва да повиши работните заплати и с това индиректно намалява заетостта.

Като цяло е налице непоследователност в реакцията чрез фискалната политика спрямо кризата. От една страна е стремежът за антициклични действия чрез повишаване на разходите, но не е избрана точната посока на въздействие.

Програмата 60/40

Мярката за запазване на заетостта, която първоначално беше във вида 60/40 при Постановление на Министерския съвет 55, а по-късно беше изменена чрез ПМС 151 и ПМС 278, се оказва може би най-ефективният инструмент на правителството за противодействие на кризата. По трите постановления през 2020 г., според данните на Националния осигурителен институт, са изразходени приблизително 648,7 млн. лв. за подпомагане на общо над 1 млн. работни места. Предвид факта, че тази мярка засяга икономиката от месец март, а последните изплатени суми през 2020 г. са за месец ноември, това означава, че през 2020 г. са направени плащания фактически за период от 9 месеца. По този начин средномесечно е подпомогнато запазването на 111,4 хил. работни места. Така средно на 1 работно място от работодателите са получени по 646,81 лв.

Стартът на тази програма беше доста бавен. Плащанията стартираха от средата на април, като до края на месеца бизнесът получи едва 7,8 млн. лв., а до края на май сумата беше едва 58,9 млн. лв. Тоест в най-тежките месеци, когато икономиката беше ударена най-силно до момента през периода на криза, помощта беше твърде ограничена. На практика тогава фирмите трябваше да се справят самостоятелно, което част от тях не успяха да направят.

През лятото помощта също беше оскъдна и всъщност приемането на ПМС 151 отново даде тласък на системата. Данните за 2020 г. показват, че по ПМС 55 са похарчени 186 млн. лв., по ПМС 151 - 345 млн. лв., а по ПМС 278 - 119 млн. лв.

Наличните данни до 2 февруари включително показват, че общо по трите ПМС са похарчени 806,8 млн. лв. за подпомагане на общо над 1,2 млн. работни места. Плащанията обхващат периода март-декември 2020 г. Това означава, че средномесечно е подпомогнато запазването на почти 120,9 хил. работни места, а средно за 1 работно място са получени 667,61 лв.

В заключение може да се направи оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за “цената” за държавния бюджет досега.