Швейцарският курорт Цермат е блокиран заради повишена лавинна опасност

Повече момчета според поверието в „Дева Мария“

Броят на жертвите на пожара в Прага нарасна на 4

Учени създадоха карта на движението на мисълта в мозъка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 22 януари 2018

Най-интересните изложби по света тази пролет

Похитител платил такси с пръстени на жертвата си Отвлечената ядосала бандита, че не му дава пари на заем

Министър Красимир Каракачанов за инцидента със самолета “Спартан”: Вторият пилот се е обучавал за първи

Публикация на турски език в профила на Радев (обзор) Има препратка към сайт за бързи кредити в южната ни съседка

Караянчева поздравява всички шефове на европейски комисии Форумът ще се излъчва на живо в интернет

ГЕРБ уличиха в лъжа БСП преди вота (обзор) Митниците и ДАНС спрели теч за милиарди още през 2016-та

НСО и хакерите

САЩ призоваха Турция да прояви въздържаност в Сирия

Сняг, студ и лед – опасно време в 19 области

Бяла мида и рапан спасяват риболовния сезон Слаб улов тормози хората по Черноморието

Цецо Елвиса и жена му пробват второ инвитро

Имам чувството, че в България се води нарочна политика за опростачване на нацията, казва певецът Цветелин Атанасов

– Цецо, второ лято работиш в най-големия увеселителен парк в Германия с програма – песните на Елвис Пресли. Как се случи това?
– За второ лято бях в Европа парк. Намира се в градчето Руст, между Фрайбург и Карлсруе, близо до границата с Франция. Направен е по модела на Дисниленд. В него има повече от 120 атракции и 11 шоута – представленията са в 15 тематични области, от които 11 са с имена на държави от Европа. В парка има 4 хотела и 4-измерно кино.
– Как дойде поканата?
– Имам немски мениджър, с него се запознах преди години, когато имах изяви на Канарските острови, и той ме покани за участия в Германия. Тази година ме заведе и в парка, прослушаха програмата ми и ме наеха. Изявите ми там са на най-голямата сцена. В програмите участват артисти от цял свят – акробати, балетисти, илюзионисти…, но моята музикална програма е единствената. Всъщност, първото ми гостуване там съвпадна с 80-годишнината от рождението на Елвис Пресли и 40 години от основаването на парка.
– Предполагам, че немците имат особено отношение към Елвис, той е бил войник там.
– Да, Елвис е изкарал втората половина от казармата си в американски бази в Германия – градчетата Фрийдберг и Бад Наухайм. Когато през октомври 1958-а Елвис Пресли започва военната си служба там, той вече е световна звезда. Стотици фенове посрещат 23-годишния певец при пристигането му в пристанището на Бремерхафен. След няколко кратки интервюта кралят на рокендрола се качва във влака и поема към местоназначението си в Южна Германия. Седем часа по-късно влакът пристига във Фрийдберг, където Елвис отново се оказва заобиколен от германските си фенове. Още същата вечер той е разпределен в местната казарма, където едва ли е прекарал обаче и една нощ. Специално разрешение на Пентагона му позволява да живее извън казармата. Суперзвездата и неговият клан се настаняват в няколко хотела и вили в съседното градче Бад Наухайм, а Елвис ходи на „работа“ със своя кадилак. Всяка вечер жилището му бива обсаждано от негови почитатели, и особено – почитателки.

В Германия луднаха по нашето момче

– Как приемат твоите изяви в Европа парк?
– Немците много обичат Елвис и когато ме поканиха, ми предоставиха балет от 12 души. Преди това им изпратих снимки на мои костюми, за да облекат по подходящ начин и балета. Всъщност в Парка вървят по няколко шоупрограми – всяка една за около 20 минути – и хората търчат от едното на другото място. Моето шоу е последното. Тази година сцената беше обновена и след шоуто на открито имах и второ – в големия нощен бар. Другото лято отново ще съм там – този път и с розовия кадилак.
– Кой поема организацията на подобни шоупрограми там?
– В парка има фабрика за декори, костюми, сграда за озвучителни уредби, репетиционни… Техни постановчици и хореографи подготвят цялото шоу – всичко е така изпипано, че само излизаш и пееш, а не като тук – сам да си мъкнеш озвучителната техника и целия багаж.
– Ти имаш програма ала Елвис и в Слънчев бряг, как съчетаваш двата ангажимента?
– В началото и края на лятото съм в Слънчев бряг, а в пика на сезона – в Германия. На шоуто ми в Слънчев бряг, освен новодошли, си имам и стари мои фенове – англичани, които идват всяко лято или препоръчват на свои приятели да посетят моята програма.
– Съпругата ти Мариела е твой мениджър и непрекъснато е до тебе, а кой се грижи по време на вашите ангажименти за малката ви дъщеричка?
– В Слънчев бряг малката Виктория е с нас, а докато сме в Германия – с баба си. Първата година в Германия направо се бяхме поболели от мъка по дъщеричката ни, сега не ни беше по-леко, всеки ден обаче се чувахме с нея.а
– От твои снимки виждам, че Вики често излиза на сцената с теб.
– Най-интересното е, че публиката си мисли, че това е част от моето шоу, а тя го прави спонтанно. Оставям си едни аксесоари встрани от сцената, обаче, без аз да очаквам, понякога тя ги изнася предварително и разваля магията – излиза, и вече си е сложила я моите тъмните очила, я хавайския гердан с цветя. Случвало се е – падам на колене на някоя песен, а тя изтърчава отнякъде и също пада на колене. Голям смях. Понякога й подавам микрофона и тя влиза в роля. Замислям се дали да не й ушием едно малко костюмче ала Елвис.

Светлозар Желев:
Всеки, който събере хиляда лева, може да види книгата си издадена

Огромна част от родните заглавия не стигат до книжарниците, коментира с огорчение директорът на Националния център за книгата към НДК

– Г-н Желев, трите най-отчетливи характеристики на родния пазар на книгите днес?
– Първата от тях, че има страшно много книги. Близо 9000 заглавия излизат у нас всяка година, като повечето от половината от тях са българска литература, което наистина е много сериозно постижение.
Втората характеристика е, че огромна част от тези около 4000 български книги не стигат до книжарниците. Те са в много голяма степен „самиздат“. Въпреки че на тях стоят марки на издателства или на печатници, за да може да се вземе ISBN, реално са продукти на т.нар. самиздат и не получават нужната дистрибуция. Много малко от тези книги стигат до лавиците на родните книжарници, мнозинството от тях се подаряват на приятели.
Третата характеристика, която бих упоменал – в структурата на книжния ни пазар броят на книжарниците е все още недостатъчен. И то в две посоки. Едната е, че в България липсват много големи книжарници, които да съберат наличните заглавия на пазара (в момента на него има около 40 хил. заглавия). Вторият голям проблем е, че книжарниците в малките градове са по-скоро „канцеларници“ – те продават детски играчки, тетрадки, пособия за рисуване и какво ли още не, и реално в тях има до 4000 заглавия. За да оцеляват, продават само комерсиална книжнина, която хората търсят. И понеже нямаме независими, специализирани книжарници, примерно във високата преводна литература или в поезията, която е най-трудно продаваемата, има огромна нужда от места, където книгите да бъдат прочетени. И тук идва, за мене, реалното решение на проблемите, и то е – библиотеките! Които у нас са забравени от държавата вече толкова много години. Миналата година тя прие Стандарт за библиотеките, който обаче не го изпълнява, което е подсъдно. Та ако тези гореупоменати бройки заглавия влязат в библиотеките, тогава всичко ще е по-различно. Големият проблем на българина е не че не чете, а че няма възможност да купува книги заради перманентната ни бедност през последните 25 години. Така че, ако има възможност да намира всички нови заглавия в библиотеките, той ще е читател за пример!
– Кой е виновникът за „самиздат“?

– Ааа! (Въздъхва дълбоко.) Ще ви кажа… В нормалния свят „самиздат“ съществува, но отношението към него е по-особено. Примерно, в една Америка или Англия да достигнеш до издаване от издател, е изключително трудно. Първо, задължително трябва да имаш литературен агент, след това задължително той трябва да ти намери издател, след това ти трябва да работиш задължително с него по редактирането на книгата си, да я направиш такава, че според издателя тя да е максимално добра за пазара, и едва тогава… излизаш. Тоест, на запад от нас ситото е грандиозно. У нас е по-друго. Малка България има страшно много издателства, само регистрираните са 6000, и други около 800, които регулярно издават книги. Тук самиздатът е огромен по няколко причини. Първата, у нас липсва като първа спирачка институцията литературен агент. Друга причина е, че голяма част от писателите ни отказват да бъдат редактирани, защото смятат, че те са написали най-гениалния литературен труд. Влизат в тежък проблем с издателите, които настояват книгата им да бъде редактирана професионално. Съответно, те не се съгласяват или пък не искат да чакат толкова дълъг процес. Третата причина е, че в България да издадеш книга, е уникално евтино. Всеки, който може да събере хиляда лева, може да види книгата си издадена. Което обаче бърка представата за българска литература. Защо ли? Когато видиш морето от родни писатели, си казваш: „Леле, колко български книги има!“ И когато прочетеш някоя от тях и си кажеш: „Леле, това е ужасно!“, то е естествено да си помислиш, че цялата българска литература е толкова ужасна сама по себе си! Това е така, защото ние нямаме ситото, отсяващите звена, за които вече споменах. На Запад знаеш, че ако купиш книга от едно или друго издателство, ти имаш неговата гаранция за качеството на автора, защото текстът му вече е минал през професионално отношение. И затова у нас самиздатът е основно за подаряване! Което не означава, че в него няма добри книги. За съжаление обаче, те остават невидими.

* Криско набеден за плагиатство

* Мерием Узерли се раздели с гаджето

* Синдромът на Даун не е болест

* Антонио Бандерас нарече рускините „магьосници“

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 12 ОКТОМВРИ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.