Спас Гърневски: Няма да има предсрочни избори, ГЕРБ ще управлява още два мандата Разполагаме с информация, че БСП участва в организацията на протестите, каза депутатът от мнозинството

Държавата готви нови мерки за безопасност на асансьорите

Сайтът на парламента е недостъпен

Гърците отбелязаха 45-тата годишнина от бунта срещу хунтата

Волен Сидеров: Каракачанов също да подаде оставка, да започнем на чисто И двамата с Валери Симеонов изгубиха връзката с реалността, заяви лидерът на "Атака"

Жена се взриви край контролен пункт на полицията в Грозни

Дуейн Джонсън – Скалата изненада посетителите на фитнес зала

Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри Отварят остров Свети Иван за туристи

Финландия пита Русия дали заглушава GPS навигацията в Арктическия регион

Откриха уникално изображение на Иисус Христос в пустинята Негев

Старозагорско село отбеляза за 12-и път Празника на райската ябълка

Фермери премериха сили в картинг турнир (СНИМКИ)

Правителствената армия превзе последния бастион„Ислямска държава“ в южна Сирия

Руснак може да поеме ръководството на Интерпол

Политическият психолог Антоанета Христова: Зад всеки протест има сценарий

Цигуларката Йоанна Каменарска пред „Труд“: В Хамбург събираме средства за поликлиника в с. Якимово Йоанна Каменарска е в София заради "Жените в музиката" на 27 май от 19 ч в зала "България". Озаглавен е така, защото централни фигури в него са три красиви и успели дами - диригентът Любка Биаджони и цигуларките Йоанна Каменарска и Лия Петрова.

Късмет! Заварваме българската гордост в Хамбург – концертмайстора на Хамбургската филхармония Йоанна Каменарска, заедно с майка си. След репетицията със София симфоникс Йоанна е готова за големия концерт „Жените в музиката“ довечера от 19 ч в зала „България“. Озаглавен е така, защото централни фигури в него са три красиви и успели дами – диригентът Любка Биаджони и цигуларките Йоанна Каменарска и Лия Петрова.

В първа част ще звучи Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс със солист Йоанна Каменарска (Трагична увертюра). Във втора част ще чуем Концерт за цигулка и оркестър от Сергей Прокофиев със солист Лия Петрова (Сюита № 1 от „Ромео и Жулиета“).

Майката на Йоанна Ева Калъчева е преподавател по пиано в музикалното училище. Радваме се, че ще може да разкрие неизвестни страни от детството на първата жена концертмайстор в Хамбург.

„Почти бебе беше, нямаше никаква коса и с една играчка акордеонче, страшно стегнато (аз не вярвах, че ще има тази сила сила), тя успяваше хем да го разгъне, хем да изсвири „Мила моя мамо“ по слух. Йоанна пропя преди годинката – съвсем чистичко пееше. Също и проговори с цели изречения, преди да навърши година. Аз не знаех, че не е обичайно, защото ми е първо дете…“ (Йоанна има по-малка сестра – Валентина, която е адвокат – б. р.).

„Майка ми имаше една много хубава книжка с илюстрации, която до ден днешен си я помня. Всичко имаше вътре – „Сладкопойна чучулига“, „Мила моя мамо“ – всички песни.

Йоанна едва достигала клавишите на пианото, но успявала да докара познатите детски песни. „Като си намери откъде звучи, след това си я транспонираше от всеки един клавиш за части от секундата“, спомня си Ева.

Защо точно цигулка?

„Бях репетитор на цигуларите, много се бях влюбила в цигулката. Тя слушаше покрай мен, стоеше на продукциите, защото нямаше на кого да я оставям. Преподавателят, на чийто клас бях корепетитор в музикалното училище, каза, че трябва да слезем в мазето да изберем някоя цигулчица четвъртинка – Йоанна беше много дребничка, защото това дете няма търпение да стане на пет години. Малко я задържахме даже, защото беше доста дребна. Йоанна: „Аз не го помня това с цигулката, но си спомням, че на уроците ми стана интересно, защото той правеше разни фокуси – с лъка, с цигулката. Умееше да забавлява деца.“

Нашият гост:

Артистичната си кариера Йоанна Каменарска (родена през 1978 г.) започва на 10 години като солистка на детската филхармония „Пионер“ в София. Учи цигулка при Йосиф Радионов, Руджеро Ричи и Игор Озим. През 1995 г. печели две специални награди на майсторски клас на Ричи в Берлин и продължава своето образование при него в университета „Моцартеум“ в Залцбург. От 2007 г. е последователно концертмайстор на Симфоничния оркестър на Северногерманското радио и на Хамбургския филхармоничен оркестър. Тя е първата жена концертмайстор в Хамбург. Йоанна Каменарска свири на цигулка Guadagnini от 1771 г., предоставена й от фондация Donald Kahn-Trust.

– Йоанна, разкажете какво ще свирите на концерта в зала „България“ тази вечер. Защо избрахте точно този концерт от Брамс?

Й.К: Избрахме го заедно с Любка Биаджони. Този концерт е много важно произведение – дълбоко, проникновено, лично, пълно с противоречиви емоции и състояния, които не могат да се обхванат с една-единствена дума. В това произведение е събрано всичко, цялата мъдрост. В него намирам всичко, което на мен като музикант ми е нужно, за да развивам себе си и да израствам. Едно ново измерение, Брамс по някакъв начин ме пресътворява и лекува.

– От 17-годишна не живеете в страната. Как се случи, че заминахте?

Ева, майката на Йоанна, взема думата:

Е.К.: Руджеро Ричи беше голям преподавател. Такъв голям музикант, такова име – епоха в цигулковото свирене. Така че беше ясно, че тази възможност Йоанна да учи при него не е за пренебрегване. Ужасно беше за мен. То и за нея е било много трудно, но много късно го разбрахме. Въобще беше един период, труден за цялото семейство, чисто материално. Но за нея беше шанс да попадне сред последните ученици на Ричи.

Й.К.: Да, наистина, гледайки назад, не беше за изпускане. Стана много бързо. Тръгнах с усещането за една авантюра. Две години преди това да се случи, имах това предчувствие, че ще излизам навън, че няма да стоя в България. Споделяла съм го пред приятели, но не е било план. Ако беше план, щяхме да се погрижим може би и майка ми, и аз. Да осигурим всичко свързано с бита, но така се случи.

– Йоанна, как попаднахте в класа на легендарния Руджеро Ричи?

Й.К.: Два пъти бях на този курс на Ричи в Берлин. Първия път избра други хора да участват в курса. Ние бяхме 4-ма души от България. Пътувахме с автобус. Просто отидохме и се върнахме, но събрахме много впечатления и се прибрахме много вдъхновени. Йоско Радионов ни наричаше Вишеградската четворка. На втория път ме избра.

Е.К.: Беше много примитивно, изключително скромно, бедно. Аз като си помисля, съм антимайка, за да я пусна така сама в страна, без да знае езика, без пари, без познати… но нямаше начин да изпуснем този шанс. Много съм й имала доверие, че е контактна, че ще се справи и че някак си ще има късмет. Тя много и преди това беше пътувала – от 10-годишна беше солистка на детската филхармония „Пионер“ в София.

Й.К.: За мен това беше една авантюра. Беше ми интересно и весело. Трудното беше да се отделя от приятелите, от семейството и от учителите. Много ми липсваха. Когато заживях в Залцбург, установих, че ми беше много трудно социално да се интегрирам. Имах среда – Залцбург беше малък град, но се чувствах много сама. След като осъзнах, че финансово съм зависима от самата себе си, се появиха и първите съмнения дали ще се справя. Колкото и да бях оправна и веднага да си намерих възможности да припечелвам, бях тръгнала с други надежди – че друг ще се погрижи за това, докато аз се концентрирам само и единствено върху соловата си кариера.

Което всъщност не се случи. Нямаше откъде да намеря тези средства и дълги години бях принудена да работя и в същото време да се развивам.

– Не заминахте ли на обучение със стипендия?

Й.К.: Бях без стипендия. Ричи беше обещал стипендия, но това се оказаха празни приказки. Той беше вече на години и просто може би искаше да има още един добър ученик в класа си. Живеех в общежитие, после на квартира, после пак в общежитие… доста пъти се местих.

– Как се справяхте толкова млада и без никакви средства?

Й.К.: Първоначално в Залцбург работех в ресторант – свирех Моцарт в костюм от епохата. От цялата тази история излязоха много успешни музиканти. Има певци със световна кариера, които са започнали заедно с мен по тези ресторанти. Дори все още използват снимката ми за рекламна картичка – аз я мразя тази картичка, големи са кожодери. Това е под достойнството за един музикант, който смята, че е учил за нещо различно. Но и от тази ситуация имаш какво да научиш, например увереността, че сам можеш да се грижиш за себе си. Изгубих доста време в това ходене по мъките, защото нямаше как да си позволя да спра да го правя и да се концентрирам. Чак след години усетих умората. Тя ме връхлетя изведнъж.

Всеки има някаква съдба, не мога да кажа за какво ми е било това, но натрупах много опит – толкова неща са ми минали през ръцете. Може би излизанията ми на сцена са станали над 1000. Даже и да е било в ресторант, все пак човек трябва да даде най-доброто от себе си. Да се опита да прикове вниманието на хора, които не са толкова свързани с музиката, които си говорят и тракат с вилици… Това е една особена задача, но има начин да ги прикове човек с нещо. Оттам нататък вече нямаш никакъв проблем с излъчването на сцената.

– Кой беше първият ви голям пробив на сцена?

Й.К.: Все още не съм го постигнала.

– А първата изява, с която се гордеете?

Й.К.: За мен концертите, в които аз съм постигнала нещо, не са тези, в които съм имала най-големият външен успех, а нещо, което е стигнало до хората и после е стигнало по някакъв начин обратно до мен. Част от тези преживявания са били дори и по времето на онези туристически концерти. Имаше един случай, в който бях срината, сравнена със земята, и то от много близък човек, който така жестоко ме разкритикува – че съм суетна, че това, което правя, едва ли не не е музика. Изказа се много жестоко, наистина. Два дни след това трябваше да свиря същия концерт на същото място. Отидох на сцената, изпълнена със съмнение и с едно такова вътрешно усещане – не за незначителност, но за това колко несравнимо по-голямо е това, което вършиш. Този концерт стана нещо наистина незабравимо. По реакцията на хората разбрах, че съм успяла да направя точно това, което трябва.

– Сещате ли се за друг случай, когато сте получили шамар от критиците?

Й.К.: Да, беше за един от важните ми концерти в Залцбург, за който мислех, че ще стане пробив. Имах рецитал с бившия си съпруг и в един вестник излезе унищожителна критика. А аз се надявах на обратното – реакцията на публиката беше страхотна. Това са моментите, в които човек се пита дали е на прав път. Години след това успях коренно да обърна мнението на същия този критик, който след това написа похвална ода за цялостната ми дейност. Не това е най-важното – каква оценка ще получиш. Разбира се, ние се мерим едни с други, има параметри, по които едно музикално изпълнение се смята за ценно или не толкова ценно, но в крайна сметка единственият параметър е дали публиката достига до теб.

– Чувствате ли се успяла жена?

Й.К.: В личен план – да. Аз съм майка и се чувствам успяла майка. Засега нещата със сина ми Едвард (“като Едвард Григ“, уточнява Каменарска – б.а.) вървят много добре. Той е на 13 г., свири на пиано и много прилича на бившия ми съпруг, който също е пианист. Дори и в свиренето си приличат.

Чувствам се успяла, да. Имам още много идеи, които искам да извадя от себе си, да не останат вътре в мен. Това малко ми оставя едно усещане за неудовлетвореност. А може би то все още е свързано с моя път – всъщност дейността ми е важна и отговорна, но аз виждам себе си и като солов изпълнител и се опитвам през цялото време да намеря баланс между всички тези дейности, които са много интензивни.

– Вие сте първата жена концертмайстор на Хамбург. Не е ли малко странно, че досега не е имало жени на този пост?

Й.К.: Странно – може би, но това са процеси по-дълги от един човешки живот. Преди 50 г. просто не е било практика. Хамбург, както и доста други големи градове, са били доста консервативни в това отношение и са смятали, че това не е място за една жена. И досега така се гледа от някои. Аз не виждам разлика между мъже и жени и не съм от тези жени, които биха се оставили да бъдат пренебрегнати за сметка на някой мъж. Въпреки това има някои професии, които все още се смятат за мъжко лоби – диригентската и композиторската.

– Като споменахте това, вие композирате ли?

Й.К.: Чак да композирам – не. Определено понякога чувам музика, която не знам още как да изкарам от себе си. Чувам я, докато спя или в полусън, и имам чувството, че е нещо много хубаво, но после не мога да го възпроизведа.

– Напоследък все по-често идвате в България. Колко пъти годишно свирите в родината?

Й.К.: Гледам да е по-често. Горе-долу по 2-3 пъти в годината. Майка ми живее тук, тя все още работи.

– Как ви се струва България при посещенията ви през последните години?

Й.К.: Аз съм един вечен оптимист. Виждам всички проблеми, виждам, че на хората не им е лесно, политиката е неудовлетворителна, стандартът не е на световно ниво, въпреки това виждам толкова много ценни хора, които живеят и работят в България и успяват да се реализират и по някакъв начин да дадат лъч светлина в цялата тази нагнетеност.

Съчувствам на хората и ми се иска да мога да им помогна.

– Какво би могъл да направи един музикант в помощ на сънародниците си?

Й.К.: В момента българите в Хамбург правим благотворителни концерти за заселването наново на с. Якимово. С един български хирург – Христо Алексиев, който от години работи в Хамбург, сме се захванали с този проект. Работим с отец Иван. Той купува в това запустяло село къщи на безценица и заселва в тях израсналите вече сираци. Така им дава нов живот. Сега ще събираме средства за поликлиника, която ще бъде направена в селото.

Довечера от 19 ч. в зала „България“ Йоанна Каменарска участва в концерта „Жените в музиката“, заедно с цигуларката Лия Петрова и оркестър „София симфоникс“ под диригентската палка на Любка Биаджони.

СН

С майка си – пианистката Ева Калъчева.

Снимки ЛИЧЕН АРХИВ

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.