Цикличността в писмата на “Черния лебед”

Никога досега българското правосъдие не е било подлагано на толкова голямо унижение

Ако и този път бъде направен компромис с предсрочното отзоваване на Лозан Панов, то е много вероятно тези, които го допуснат, след време да се окажат негови жертви или на фанатизираните му крепители

Забележителна цикличност има в поведението на първата публично известна съпруга на председател на Върховния касационен съд у нас, придобила известност с не особено приятния псевдоним „Черния лебед”. За втори път в рамките на годината Елисавета Панова загуби благоприличие и с личностни нападки атакува представител на съдебната система, само защото си е позволил да разкрие публично провала на Лозан Панов като ръководител на най-висшата съдебна инстанция и да го уличи в несвойствени за магистрат политически декларации.

Когато през февруари 2018 г. тогавашният заместник-председател на ВКС Красимир Влахов, сега конституционен съдия, публично обяви, че се срамува от работата си с Панов в последните три години, наречената от проваления бивш правосъден министър Христо Иванов „Черен лебед” съпруга на „съдия № 1” излезе с писмо, в което с циничен тон атакува върховния магистрат, неговата съпруга, както и члена на колегията на съдиите във Висшия съдебен съвет Севдалин Мавров, също бивш върховен съдия.

Сценарият се повтори и този понеделник, когато стана известно поредното писмо на Панова, в което обект на нападките й се оказа представляващият ВСС Боян Магдалинчев - бивш колега на Лозан Панов във Върховния административен съд. Този път „Черния лебед” била подразнена от думите на Магдалинчев, че е странно най-висшият съдия в държавата да се укрива от данъчните органи и от представителите на Антикорупционната комисия.

И в двата случая Панова не просто напада опонентите на съпруга си, но и лансира в публичното пространство клеветнически и обидни твърдения, които със сигурност не би могла да докаже, нито тези, които са й ги подали. За всеки, който е запознат с порядките в правосъдието у нас, е ясно, че думите й не са случайни и че тя се явява говорител не просто на съпруга си, а на закрилящите го политико-икономически и юридически лобита. Те са тези, с чийто значителен финансов и медиен ресурс Панов вече трета година бива обрисуван като „икона на закона”.

Парадоксалното е, че както покровителите на Панов, така и той самият, се явяват нарушители на законодателната уредба. Това прави толкова важно и запазването му начело на най-висшата съдебна инстанция, от чието произнасяне ще зависи крайният резултат от съответното дело – дали за източването на КТБ или за приватизацията на „Каолин”. А че основните подсъдими и обвиняеми по тези дела се явяват покровители на Панов, докато той им гарантира тяхната застраховка „наказателна отговорност” през ръководната му роля в правосъдната система, става ясно дори от „медиите”, в които Панова избира да се изявява.

За да затвори цикъла – през първата половина на годината „Черния лебед” избираше за изявите си изданията на Иво Прокопиев, докато през втората година реши да използва малко известен сайт, за който се знае, че принадлежи към (не)легален център за пропаганда в полза на банкера-беглец Цветан Василев.

На този фон не е изненадващо, че Лозан Панов не пожела вече два пъти да отговори на въпросите на десет от 14-те членове на колегията на съдиите във ВСС. Това се явява поредната институция, към която председателят на ВКС проявява неуважение – след Сметната палата, пред която отказа да подаде имуществена декларация преди година и половина, а после отказа да плати и наложената му глоба, потвърдена преди десет дни и от Софийския районен съд. Панов демонстрира арогантно поведение и към Народното събрание, когато преди два месеца трябваше да представи отчета за работата на съда, но първо отказа да го направи, а после реши да държи сметка на депутатите за начина, по който го поканили. Не просто неуважение, а укриване прилага Панов по отношение на данъчните, които в продължение на дни се е наложило да го издирват, за да му връчат акта от пълната данъчна ревизия, установила недекларирани от семейството му доходи в размер на над 100 000 лв. Председателят на ВКС се укри и от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, като отказа да се яви за обяснение откъде са недекларираните доходи, надвишаващи брутната му годишна заплата като пръв съдия в държавата.

И докато демонстрира високомерие пред ВСС или бяга от правоохранителните органи, Панов не спира да напада прокурорите и съдиите (особено тези от специализираното правосъдие), които очевидно не може да контролира. Атаката на Панов срещу органите на правосъдието, като част от която следва да разглеждаме и писмата на Панова, са последния шанс на председателя на ВКС да опита да се спаси от неизбежната процедура по импийчмънт, представяйки се за жертва на собствените му нарушения, както на Етичния кодекс на магистратите, а още повече и на антикорупционното и наказателно законодателства.

Грешката на представителите на всички тези институции, да ги припомним – ВСС, НС, НАП, КПКОНПИ, а към тях трябва да прибавим правителството и президентството, които веднъж вече станаха обект на провокации от председателя на ВКС, който ултимативно поиска от техните титуляри да отнемат независимостта на държавното обвинение, е че продължават да търпят абсурдното поведение на фамилия Панови. Трябва да е ясно, че никога досега българското правосъдие не е било подлагано на толкова голямо унижение, каквото извършва Лозан Панов. Действащ „съдия №1” да ползва съда, за да си разчиства сметките с държавни институции, които са го уличили в нарушение, а много вероятно да се окаже и в престъпление, а собствената му съпруга да обижда каруцарски всеки дръзнал да му опонира. За какво обществено доверие в държавността и в правосъдната система можем да говорим? Как да очакваме гражданите да декларират надлежно доходите и да плащат данъците си, ако това не прави „първият от съдиите”?

Защото днес всички очакват отговорите от Антикорупционната комисия за проверката на апартамента, ползван от финансовия министър, но още по-голямо основание има председателят на КПКОНПИ да даде обяснение защо все още не е поискан запор на онази част от имуществото на Панов, за която са налице данни, че е незаконно придобито?! Още по-актуален е въпросът към ВСС, чиито членове дълго време се заблуждаваха, че ако не създават проблеми на самозабравилия им се колега, ще бъдат обект на симпатии от „медиите”-бухалки на кукловодите му, ще предприемат действия по освобождаване на върховете на правосъдието от съпруга на „Черния лебед”. Дали вече разбраха, че няма връщане назад, нито ще получат отговори на въпросите си, още по-малко трябва да очакват помирение чрез тиймбилдинг. Председателят на ВКС веднъж вече се спаси от отзоваване, така че ако и този път бъде направен компромис, то много е вероятно тези, които го допуснат, след време да се окажат негови жертви или на фанатизираните му крепители, с които правосъдната система се оказва интоксикирана.

Що се отнася до цитата в последното писмо на Панова, че е „мамила банка”, то след като повдига темата, ще е най-добре сама да отговори – защо се е налагало преди четири години да дава писмени обяснения в тази посока и кой точно е свидетелствал срещу нея?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи