Цинизмът сменя лицемерието

Западните страни няма как да спрат естественото развитие на света, но им трябва отсрочка

Преди да влезем в ЕС в чакалните на консулските служби на западните посолства редовно можеше да се чуят фрази като тези: „Визата ви е отказана!“, „За нас вие сте потенциален емигрант“. Често това се правеше безпринципно, без основания. Отказваше се достъп на лекари, музиканти, учени. Унижението беше... горчиво. В същото време нямаше бандит, шмекер, трафикант, който да имаше проблеми точно с тези консулските служби. Западна Европа беше пълна (и е пълна) с автоджамбази, но пък учен от БАН трудно можеше да изнесе лекция в Рим, Берлин или Лондон. Огромни администрации се занимаваха и занимават с правила, с норми, с препоръки, с политики, за да ограничат имиграцията легално, а в крайна сметка тя процъфтяваше и процъфтява нелегално. Практиката показа, че дори да попаднеш на запад нелегално, там вече действат законите на хуманизма и трудно беше да те върнат обратно. Джебчийките знаят това най-добре.

Новият президент на САЩ – Доналд Тръмп сложи точка на либералното лицемерие и го направи така, както му подхожда на него – с цинизъм. Той изпълни обещанието си и защити предстоящите си заповеди за спиране на програмата на САЩ за бежанците за срок от 120 дни и прекратяване издаването на визи за граждани на няколко предимно мюсюлмански държави, като каза, че „не можем да рискуваме“.

Пред телевизия „Фокс“ той обясни, че ФБР разследва няколкостотин случая за подготовка на терористични атентата, като според него това са все хора, които са пуснати в държавата, но без да ги проверяват истински. „Те са дошли тук с лоши намерения“, казва той. Тръмп заповяда и довършването на оградата по границата за Мексико, като абсолютно недипломатично обяви, че ще накара мексиканското правителство да плати сметката.

Ако някой смята, че ние имаме проблеми с имигранти и охраната нашата граница с Турция (259 километра), нека разгледа какво пазят американците на своя юг. Границата между Мексико и САЩ е приблизително 3200 километра. Това е сравнимо с разстоянието, което изминава един автомобил от Анкара до Париж. Охраната на една такава полоса струва на бюджета огромни средства. Стотици хиляди нелегални имигранти за залавяни, разпитвани и връщани обратно в Мексико. Милиони са тези, които остават в САЩ и работят нелегално. Парите спечелени от робския труд, в който ги въвличат се връщат обратно в Мексико. Загубите от данъци за икономиката на САЩ се измерват в милиарди, но тъй като печатницата за пари е там това не е толкова голям проблем, колкото загубата на работни места и навлизането на икономиката в сивия и тъмния сектор. Това вече е проблем, въпреки че много специалисти твърдят, че американската икономика е жива, благодарение на евтиния труд на нелегалните мексиканци.

Още по-голям проблем, при това и за двете страни, е наркобизнесът. Войната между паравоенните формирования на бароните е превърнала северната част на Мексико в зона на гражданска война, с десетки хиляди жертви, непобедима корупция и чудовищна престъпност.

Лично аз нямам идея как една такава зловеща картина може да бъде пренарисувана с хуманни средства. През последните години лека полека излязохме от амока и днес виждаме една много сурова действителност, която очевидно е надвисвала над западната цивилизация от години. Днес илюзиите се сриват и то не без помощта точно на лицемерна политика, на политически грешки с исторически размах.

Покрай президентската кампания у нас, доста критици на президента Радев изтъкваха, че ние задължително трябва да сме единни и да подкрепяме политиката на нашите си организации – НАТО и ЕС. Разделеното ни общество рядко ще прозре, че е далеч по-добре да имаме политиката на Вишеградската четворка, на Австрия, защото днес виждаме, че когато се стигне до поправка на грешките, всеки се спасява самостоятелно. Никой от нашите партньори не ни попита дали искаме войната в Ирак, която сетне се оказа, че не само е незаконна по всички световни норми, но и спука помийната тръба. Нито французи, нито италианци ни питаха дали сме съгласни да сътворят чудовищен хаос в Либия, в Египет. Който сее цветни революции днес трябва да жъне бодлива тел. За съжаление едни сяха, пък такива като нас, гърците и сърбите ще сърбаме попарата.

Ясно е, че светът се е променил и едва ли застаряващите нации ще могат с магическа пръчка да спрат преливането на човешки вълни към богатите държави. Ние самите сме част от този процес и то уж във вреда на западните общества. Милиони българи вече живеят някъде там, какво очакваме да правят тези, които тънат в мизерия?

Първата вълна, каквато и ние изпратихме е такава - с по-смели, по-малко мислещи, дори и престъпни умове. Академиците, учителите, умните, красивите ще дойдат по-късно.

След грешките, които натвори германския канцлер Ангела Меркел, хората все повече искат лицемерието да спре. Терористичните актове в сърцето на Европа принудиха дори самият канцлер да признае, че „Заплахата от радикалния ислям“ е най-голямата пред Германия. Така както и Доналд Тръпм говореше преди изборите и така както практически действа днес.

Реализмът изисква да признаем, че вече не става дума за тероризъм, а за диверсионна война. Война, водена от идеологически подковани центрове, които имат търпението и съзнанието, че такава битка се води с десетилетия и че на тяхна страна е човешкия фактор.

След като вече сме в центъра на каша, гарнирана с икономическа криза, цинизмът изисква да помислим за себе си, защото противното е липса на здрав разум. Ако днешният ни свят се срути, той няма да се хареса и на тези, които искат да дойдат при нас. Е, не точно в България, но Западна Европа – със сигурност.

Стените няма да спечелят войната, но определено ще позволят на западните политици да управляват по-лесно процесите. Иначе натискът и напрежението ще достигнат до нива, след които реакцията ще бъде смразяваща.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи