Визитата на гръцкия премиер показа истинския смисъл на Договора от Преспа

Проблемът е да се дадат политически гаранции на гръцкия бизнес

Щеше да изглежда съвсем не по „вардарски“, ако всичко бе минало както трябва- без протоколни нарушения, без грешки и гафове, които да дават основание на опозицията да критикува властта. Изглежда в стремежа си домакините от Скопие първата за гръцки премиер официална визита в Северна Македония да изглежда колкото може повече „историческа“, те бяха позабравили или пропуснали да изчистят всичко, което би могло да внесе смут в церемониите и проявите. Или пък да намали с няколко градуса очевидно високата температура на задоволство у Алексис Ципрас, който и сега отиде в северния съсед без вратовръзка. Дори без онази, която Зоран Заев, неговият колега и -ако се съди по взаимните декларации на двамата, близък приятел, му подари миналата година на 17 юни, когато край водите на Преспанското езеро бе подписан Договорът между двете държави. За по-ясно и кратко- Преспанският договор между Скопие и Атина. Но за да не обиди своя приятел Заев, Ципрас в едно интервю преди посещението си на 2 април, дадено за медия от Северна Македония, сподели, че подарената от Зоран вратовръзка той пази отделно от цялата колекция, която е събрал като подаръци все от партньори, с които е свършил някаква важна дипломатическа работа. Заевата била в чекмедже на бюрото му, някак си по-близко до него в сравнение с другите, така да се каже…

Но ето вече трети ден от визитата на Ципрас повечето медии в Скопие се занимават с това защо при посрещането на гърка на площадката пред бутафорната барокова сграда на правителството не е бил изпълнен химна на Северна Македония. Както бе предварително планирано, както церемонията при посрещане на госта при официално правителствено посещение изисква императивно. Опозицията ревна веднага- какво, срам ли ни е от нашия химн, или се притеснявахме от това, че някоя от думите в него могат да се сторят на Ципрас проява на иредентизъм, който уж бе изчистен с Договора от Преспа, а и предстои същото да се направи и в учебниците по история на училищата в Северна Македония. С едно изречение- домакините се бяха постарали да демонстрират, че изпълняват в срок и дори предсрочно всички изисквания от Договора от Преспа и по такъв начин да покажат, че могат да бъдат коректни партньори на харизматичния гръцки премиер. Че току-виж, оттеглил обещанията, с които отиде в Скопие и които трябваше да галят ушите на Зоран Заев и неговите министри във всеки момент, в който Алексис вземе думата и каже нещо.

Първата реакция на говорителя на правителството на Заев бе да оправдае нарушаването на протоколните изисквания със закъснението на самолета на Ципрас, който кацна на летището в Скопие петнадесетина минути след определения срок. И за да се навакса това закъснение в натоварената и разчертана до секунда програма на визитата на Ципрас, се наложило освен химна, да бъдат отменени и връчването на цветя и още една-две протоколни прояви, в това число и почетният караул да не бъде строен. Е, закъснението не попречи на Заев да хване мобилния си телефон, да прегърне Ципрас и на фона на стирипорната фасада на сградата на правителството двамата да направят своето съвместно селфи. Аха-а-а, за селфи има време, но за химна- не, така ли…

И понеже темата се разрасна, Заев все пак намери начин в едно телевизионно интервю да предположи, че изпълнението на химна, знак на държавност, нали така, е било отложено, понеже в последния момент някой бил забелязал, че на ръкавите на униформите на музикантите от военния оркестър, строен наблизо, имало надпис „Република Македония“. „Конституцията е ясна- там, където пише Република Македония, трябва да стои Република Северна Македония“, каза още Заев и препоръча ресорният министър на отбраната да реши този въпрос. Как? Вероятно с нови униформи на оркестъра със съответния надпис, та да няма недоволни понеже Северна Македония се намира в предизборна ситуация за президентския вот на 21 април, и понеже битката е изострена до крайност, обвиненията срещу Заев за „срам от химна“ се прехвърлиха и върху кандидата на управляващите в президентската надпревара- Стево Пендаровски. В случая Пендаровски едва ли има някаква връзка с историята, която разказах до сега, но така или иначе, когато си в кампания, трябва да си готов на удари от всички страни, при това по съвсем неочаквани…

А в Скопие толкова искаха всичко да мине както трябва. И нови табели на три езика- македонски, албански и английски с надписа „Правителство на Република Северна Македония“ лъснаха на стената при входа в сградата, и програмата на визитата бе така организира, че Ципрас да не може да се сблъска с паметниците от гръцкото антично минало, свързани с Филип и Александър Македонския, които Груевски вдигна, и вечерята в чест на Алексис и партньорката му Бети бе на достатъчно дискретно място, че дори и най-агресивните медии в Скопие едва се ориентираха в обстановката. Усилията си заслужаваха, трябва да се признае. Очакванията за богата реколта в двустранните отношения се оправдаха. Двете държави издигнаха своите представителства в Скопие и в Атина в ранг на посолства, значи, нормализираха дипломатическите си отношения.

Гърция пое задължението да контролира въздушното пространство над територията на Северна Македония със самолетите на своите военно-въздушни сили. При това - напълно безплатно. Но ако за Северна Македония това е въпрос по-скоро икономически и финансов за да не хвърля пари за създаването на своя военна авиация, за Гърция е въпрос стратегически за утвърждаването на своята лидерска роля на Балканите. Защото като прибавим към това и ангажимента да пази небето и над Албания и Черна гора, заедно с Италия, Атина вече определено печели сериозна преднина пред друга НАТО-вска държава от района-Турция. Радарът край Солун ще обслужва контрола над територията на Северна Македония, военнослужещите от Армията на Северна Македония ще се обучават в гръцки учебни заведения, вероятно с идеята лека-полека практиката те да отиват в Турция да се ограничава. Да не говорим за ангажиментите за доставка на снаряжение и друго нужно на Армията на Северна Македония оборудване.

На няколко пъти в своите изказвания в Скопие Ципрас отхвърли оценката от някои гръцки медии, че с неговата визита започва бизнес-експанзия на гръцкия бизнес в Северна Македония. Не било експанзия, а създаване на възможности за взаимно-полезно двустранно сътрудничество, което след известното забавяне сега да се динамизира. Ципрас бе отвел в Скопие голяма група бизнесмени, предимно от средния бизнес, между които и някои с традиционно присъствие в икономиката на Северна Македония. Верен на своя прагматизъм, в словото си на бизнес-форума между гръцки и местни бизнесмени, Ципрас препоръча да се търсят партньори както във формулата 16 плюс 1 на Китай, така и в рамките на Берлинския процес на ЕС, да се ползват усилията на САЩ за предлагане на нови енергийни източници на страните от района, но и да не се забравя и Русия. Широка палитра, както се казва, от която Ципрас и досега е смесвал различни цветове за да изкара Гърция от кризата.

Освен договорката за отваряне на нови гранични пунктове между двете държави и предстоящи разговори за ликвидиране на недоразуменията между тях по отношение на търговските марки, Ципрас даде ясно да се разбере, че в новата атмосфера на двустранните отношения той има намерение да превърне Гърция в начален пункт, а Северна Македония- в транзитна територия, за доставка на газ и други стоки към Централна и Западна Европа. Щом като се похвали, че между Гърция и Северна Македония ще се строи газов интерконектор, чрез който да се доставя газ на самата Северна Македония, на Косово, и на север- на Сърбия и така нататък. Питам се тогава, за какво са тези нови геометрични фигури от държави от района, които се събраха неотдавна в Букурещ, та дори и подписаха едноименна Декларация, щом като и ние се хвалим с интерконектор за доставки на синьо гориво към Сърбия и по-нагоре, а и Гърция си прави своите сметки за превърне северния си съсед в транзитна територия със същата цел и в същата посока.

Но ако все пак трябва да направя някакъв извод, бих казал, че проблемът за Ципрас не е да е създаде условия за навлизане на гръцкия бизнес в Северна Македония, където той и досега се е чувствал удобно. Проблемът е да му даде политически гаранции, че присъствието му на север ще бъде устойчиво и няма да се влияе от капризите на този или онзи политик и държавник в Скопие.