Дълги години ЦСКА се чудеше как да бъдат решени въпроси, надробени от своите ръководители. В ежедневието на най-успелия български клуб царяха спиране на ток и вода заради неплатени сметки, липса на средства за нафта на автобуса или обяд, чудене къде може да се тренира и при какви условия, останала ли е някоя читава топка...

Когато Гриша Ганчев, Юлиян Инджов и Христо Стоичков станаха собственици на ЦСКА, битовизмите отдавна не са на мода. Играе се с висококачествени екипи, базата в Панчарево стана бисер, понятието „неплатени заплати“ не съществува. Втора година поред обаче ЦСКА няма да е шампион, ако не стане чудо на чудесата. Въпросът е „Защо?“, след като отборът се радва на най-голяма подкрепа според статистиката за посещаемост. И когато се запитаме, на преден план изникват кубчето на Рубик, което е в ръцете на ръководството. Ребусите са само спортно-технически.

Треньорският пост

След завръщането на ЦСКА в елита отборът е воден от трима треньори. Четири кръга само бе Христо Янев, който обещаваше, че ще стане шампион с отбора от „В“ група. Бързо ЦСКА разбра, че няма как. Пристигна Едуард Йорданеску. Млад и надъхан румънец, който имаше добри идеи, но резултатите отново липсваха. От втория отбор като временен вариант бе извикан Стамен Белчев. Започнал с назначение за четири мача, вече е на поста година и половина. Белчев стабилизира отбора, направи хубави двубои и постигна гръмки победи. На първо място са успехите срещу „Лудогорец“ с по 2:1 в Разград за първенство и купата на България. Но Белчев има за какво да бъде критикуван. Три пъти вече срещу „Левски“ неговият тим водеше в резултата и не печелеше – загуба с 1:2 и два пъти по 2:2. Само през този сезон, в който „сините“ се борят за трето място на светлинни години от върха, преките двубои в двата турнира са изравнени. Дори „Левски“ води с един гол – по една победа и две ремита. За Белчев казват, че е много тих и скромен. Въпросът е дали такъв трябва да е треньорът на ЦСКА без значение името му. Ако не спечели купата на България, малко вероятно е Белчев да запази поста си. От лятото битката трябва да е само с една цел – златото. Хеттрик от втори места след година не би задоволило нито ръководство, нито фенове.

Българите в отбора

Дискусията „Българи или чужденци“ не излиза от мода. По-възрастните „червени“ фенове помнят как само със свои ЦСКА е отстранявал европейски шампиони. Но в друга ера на футбола. В световен мащаб вече никой не робува на паспорта. Ако има добри българи, да играят. Последните мачове на „червените“ показаха, че те са ахилесова пета. На първо място капитанът Божидар Чорбаджийски. Прекалено много се събраха мачовете, в които юношата на ЦСКА е главен виновник за пропуснати победи. И съдбата винаги наказва. След 1:0 над „Левски“ в първото дерби за годината Чорбаджийски си позволи да обиди съперника със снимка и жест, седнал върху тоалетната чиния. Оттогава няма дерби, в което да не сбърка. Едва ли има случай в историята, когато след толкова грешки футболист запазва мястото си сред титулярите. Заради подобни ситуации отдавна вратарят Георги Китанов не играе. Стойчо Атанасов, Александър Дюлгеров и Александър Георгиев видимо не са ниво на ЦСКА. Ветераните Станислав Манолев и Николай Бодуров също показват слабости. Единствено Кирил Десподов и Кристиян Малинов имат право да искат да са титуляри.

Чуждестранната селекция

И тук ЦСКА не напипва ваксата. Фернандо Каранга е голямото изключение. Твърде много чужденци се извъртяха в отбора в последните два сезона. Повечето от тях дори няма да бъдат запомнени. Холандецът Алберг дойде с голяма визитка от САЩ още през ноември, би трябвало да се е адаптирал, но стои резерва. Укра пристигна с контузия и обещания за големи неща, но влезе само веднъж. Хубави неща прави Енрике Рафаел, който се доказа. Рубен Пинто е на приливи и отливи. Хеан Бланко и Жеферсон са разочарования до момента. Раул Лое загуби мястото си. Едвин Джеси е контузена енигма.

Ясно е, че няма как всеки свободен агент да е нивото на Каранга и че няма клуб без грешки в селекцията. Но ЦСКА спешно трябва да ги минимизира, защото от текучество никой не е спечелил. А през новия сезон сигурно голяма част от легионерите вече няма да са „червени“.

Картоните и контузиите

ЦСКА страда доста от дисциплината на терена. Твърде лесно ключовите футболисти си изкарват картони, следват наказания. Заради неправомерна радост при голове Каранга натрупа куп картони още в началото на сезона. Малинов пък има над 10 заради твърди влизания. Жеферсон вече е с два червени, въпреки че вторият срещу „Левски“ е напълно незаслужен. Вярно е, че ЦСКА е всичко друго, но не и галеник на реферите. Особено при аршина с картоните, но дори с този факт играчите трябва да се съобразяват. Треньорският щаб закъсня твърде много със стягането на дисциплината, което доведе и до загубата с 0:2 от „сините“ за купата на България – наказани бяха Каранга, Жеферсон и Манолев. При двете гостувания на „Лудогорец“ отборът завърши с 10 души. И още един абсурден факт – резервата Стойчо Атанасов получи пети жълт картон в едва седмия си мач и ще е наказан за гостуването на „Берое“. В проблем се превръщат и многобройните контузии, като лазаретът на ЦСКА на моменти е почти равен на здравите в отбора.

Бъдещето

Мислите в ЦСКА трябва да бъдат насочени единствено към сряда. Отстраняване на „Левски“ и евентуално спечелване на купата ще осмислят сезона, макар не и напълно. Отпадане ще помрачи целия празник та 5 май, когато ЦСКА ще навърши 70 години. Ще убие импулсът в публиката, ще изпразни и без това не толкова пълните трибуни. Но дори целта да бъде изпълнена и ЦСКА да вземе купата, то трябва да нареди кубчето на Рубик. За да се качи клубът на следващото стъпало след своя ренесанс.