Църквата с училище „Свето Богоявление“, която на 6 януари има храмов празник, е един от обектите в Етнографския музей на открито /ЕМО/ „Етър“ в Габрово, които са от изключителен интерес за посетителите. Историята на храма е свързана с миналото на българите от средата на ХІХ век и борбите за църковна независимост на народа ни.

„По време на теренно проучване, проведено през 80-те години на ХХ век, музейни специалисти от ЕМО „Етър“ попадат на църквата „Свето Богоявление“ в дряновското село Радовци, която малко преди това – през 1975 година, е обявена за паметник на културата с местно значение. Тогава се ражда идеята в музея да бъде изграден храм, който да е точно копие на вече рушащия се радовски. Както за много добри идеи, така и за реализирането на тази е необходимо време. След повече от 10 години, през 1998 г., на заседание на Музейния съвет към „Етър“-а идеята отново е върната към живот“, разказват етнографи.

Те допълват, че в този орган са включени специалисти от етнографския музей на открито, както и представители на музеи от община Габрово, архитекти, художници, експерти от местната администрация. Всички те вземат решение в ЕМО „Етър“ да бъде изградена църквата от село Радовци.

„Историята на църквата е интересна. Тя е построена през 1868 година. Освещава я делегация от свещеници, а не митрополит.“, разказа Величка Илиева, главен уредник на ЕМО „Етър“.

Тя припомни, че по това време в Търново служи гръцки владика и жителите на Радовци не желаят той да направи освещаването.

„Тези хора са преселници. Един от най-богатите в селото, чието име не е известно днес, дарява собствена къща за сграда на църквата. Той иска да измоли от Бог помощ в решаването на проблеми от лично естество. Изгражда една абсида на източната страна на църквата, а част от втория етаж приспособява за училище от светски характер.“, разказа още Величка Илиева.

Храмът е издигнат в ЕМО „Етър“ през периода 1998-2004 година.Със средства се включва голяма част от габровската общественост– фирми, институции, майстори. Великотърновският епархийски съвет и самият музей също участват във финансирането.

„Музеят осигурява реставрацията и консервацията на всички предмети от оригиналната църква, закупува каквото е необходимото за богослуженията и работи с дарители. Новите икони са платени със средства на „Етър“-а. Много от старите икони са дело на тревненски майстори. Те се намирали в радовската църква. Става въпрос за един късен примитив от втората половина на ХІХ век, иконостас и две от иконите. Други са рисувани от съвременни зографи – Стефан Аенски и Павлин Пенев.“

Директорът на Регионален исторически музей-Габрово Красимира Чолакова, тогава уредник, и Ангел Гоев, по-късно директор на ЕМО „Етър“, са авторите на тематико-експозиционния план на християнския дом.

„На 24 юни 2006 година великотърновският митрополит Григорий осветява църквата. По-рано този ден е подписано споразумение между Богомил Белчев - кмет на Габрово, Пенка Колева – директор на ЕМО „Етър“ и Негово Високопреосвещенство Григорий – Митрополит Търновски. От тогава църквата работи, като по време на големи християнски празници, какъвто е Йордановден, се извършват богослужения“, споделиха още от ЕМО „Етър“.