Глобиха над 43 000 шофьори от началото на акция „Зима“

Италианска светкавица с мощността на 819 коня Sian е първият хибрид на Lamborghini и най-мощният модел на марката

Какво правят пенсионери в публичен дом?

Все още се издирва мъжът, който нападна и рани жена при обир в газстанция в София

Елизабет Хърли: Страстта е полезна за здравето

Днес е Световният ден в памет на жертвите от катастрофи

Зодиите на пътя

На 17 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 17.11.2019

Жена е била ранена при въоръжен обир на газстанция в София

Хиляди се събраха на протест срещу Николас Мадуро във Венецуела

Зловещият Какамо – между легендите и историята Каменното орлово гнездо сякаш е обитавано от призраци

Конят, който предизвика катастрофа със 7 ранени, е безстопанствен

Родителите на починалото 3-годишно дете: Лекарите виждаха, че умира

Към „историята си” добавяме истерия След Паисий, комай нищо

Чайковски е насилен да изпие чаша с отрова Платонична връзка с аристократка позволява на композитора да живее охолно

В началото на 1876 г. Руското музикално дружество организира концерт, в чиято програма има симфонична поема по „Бурята“ на Шекспир. Автор е Пьотър Илич Чайковски. Диригентът Николай Рубинщайн заявява, че това е „руският гений на нашето време“. В залата има една жена, чието сърце трепти от нежност. До края на годината, по нейна инициатива, между нея и Чайковски започва кореспонденция. Те никога не остават насаме, никога не се докосват, но остават духовно близки 14 години.

Тя е баронеса Надежда фон Мек. Богата вдовица и меломан с високи претенции, познания и вкус. Некрасива, но умна и властна. Децата й (единадесет!), зетьове, снахи и внуци са само фигуранти в живота й. Управлява сама своята финансова империя и харчи само за концерти. Виена, Париж, Рим, Ваймар или Флоренция – тя е там, където има музика. Още докато е жив съпругът й, те разполагат с личен вагон, който се прикача към международните влакове. Навсякъде по света тя води със себе си екип подбрани музиканти, които заедно с нея всеки ден изпълняват любимите й творби. Сред тях един цигулар – Йосиф Котек, е близък (всъщност любовник) на Чайковски и след онзи концерт тя се втурва да го разпитва за личния живот на срамежливия гений. Какво семейство има, кои са му приятели, къде и как живее… Наистина ли певицата Дезире Арто го зарязала пред олтара, защото

дочула, че мъжете го привличат повече…

Котек шикалкави. От всичките му обяснения тя чува само това: Чайковски е гениален, но е беден… Заключението: от любов към музиката тя трябва да помогне на Чайковски. По това време Надежда фон Мек е на 45 г., а Пьотр Илич Чайковски – на 36 г. „Бих искала да ви кажа… много неща за невероятните чувства, които изпитвам към вас, но не смея да прекалявам… Ще кажа само, че колкото и да е абстрактно, това чувство ми е скъпо като най-красивото, най-възвишеното от всички чувства, на които човешката душа е способна”, му пише тя през 1877 г. Но бърза да добави, че мисълта за среща я изпълва с боязън и предпочита да го „чува” най-вече чрез музиката му. Тя се надява изглежда на повече настойчивост и плам от негова страна, за да се „предаде”, но не ги дочаква. Чайковски й отговаря топло, благодарен е за нейната финансова помощ, поласкан е от приятелството им. Толкова.

През лятото на 1877 г. неочаквано той я уведомява, че се е оженил за някоя си Аня, 28-годишна красавица. Надежда е съкрушена. Но само месец по-късно той я залива с отчаяни вопли: младата жена му е противна, мисли само как да се отърве от нея. Баронесата незабавно се притичва на помощ (с пари, естествено!), за да отдалечи натрапницата. Той не й казва, разбира се, че този брак, обмислен в семейството му, е бил с цел

да се разсеят слуховете за хомосексуалността му

През 1878 г. баронесата отпуска на своя любим годишна рента от 6 хиляди рубли. Той й посвещава Симфония № 4. Отношенията им стават все по-топли. Писмата хвърчат непрекъснато, а в тях и двамата изповядват своите преценки за изкуството, историята, религията, политиката, както и самотата, страховете, копнежите… Тя, организирана и прагматична, започва активно да „командва” отдалеч и композитора: да се откаже от пиенето, да изплати една крупна сума на Аня (за да стои далеч), да изостави Консерваторията, която му губи времето… Настоява да ползва нейните жилища в Русия и наистина в следващите години той живее и работи успешно в нейните къщи и имения в Русия или в чужбина, докато тя блаженства от мисълта, че той спи в леглото й, в чаршафите й.

Най-после във висшето общество!

С годините Чайковски се налага като композитор, той горещо е харесан от самата царска фамилия. През 1885 г. на представление на „Евгений Онегин” авторът е поканен в ложата на негово величество. Александър ІІІ дори му внушава да композира опера по „Капитанска дъщеря” на Пушкин. Най-после композиторът има възможност да си купи собствена вила близо до град Клин, където се приютява често с дългогодишния си любим слуга Альоша. Царят му отпуска годишна пенсия от 3 хиляди рубли, а триумфалните му посещения в Америка, Варшава, Хамбург, Париж вече не са така жалки като парични постъпления. Почва да бави писмата си… На 13 септември 1890 г. г-жа фон Мек пише на Чайковски, че поради криза в материалното й състояние спира паричната си помощ, всъщност е бясна от ревност. Той незабавно й отговаря смирено и отчаяно, но не получава повече нито ред. Композиторът преживява разрива тежко – не парите, а безрезервното обожание, разбиране и отзивчивост му липсват.

Чайковски умира на 25 октомври 1893 г. Според някои от холера, други шушнат, че е бил принуден да изпие чаша с отрова след скандал, свързан с малолетния син на високопоставен дипломат. Последната му силна връзка е с племенника му Владимир Давидов (Боб), син на починалата му сестра Александра. Музикантът му посвещава последната си, Шеста симфония, прави го наследник. Два месеца след смъртта на Чайковски баронеса Надежда фон Мек също умира, отчаяна от сърдечната си загуба.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.