Най-много почитат ароматния червен плод в Смолянско и Кърджалийско

Вишните допълват „черешовото“ превъзходство

В Кюстендилско никое селище не носи име на плода, станал символ на региона

В България има близо 50 населени места, носещи имена на плодове. Сред тях най-много - 11 - са тези с името на череша. Парадоксално е обаче, че въпреки изключително популярните кюстендилски череши именно в област Кюстендил няма нито едно населено място, носещо такова име.

Най-често се срещат названия на селища с име на череша в Южна България.

Най-многолюдно е с. Череша. То се намира в община Руен, област Бургас. По официални данни от ГРАО населението му наброява 711 души, които са от турски произход, предимно преселници от Кърджали.

В област Кърджали се намира и с. Черешица с население около 300 души.

С. Черешка е третото с “черешово” име в Кърджалийско. То е едно от най- запустелите села. По официални данни населението му се състои от 21 души.

В Смолянско селата с имена на череши са 4 - Черешките, Черешово, Черешовска река и с. Добрева череша.

Интересна е историята на Черешово, чието население в момента официално наброява 8 души. В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че в армията е постъпил войник от селото, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели помаци. Според Любомир Милетич към 1912 година населението на селото се състои само от помаци. През 1912-1913 година броят им в Черешово е 110.

Селата Черешките и Черешовска река днес се населяват от по 9-10 души според данни от ГРАО.

В Благоевградско се намира с. Черешница, което в момента се обитава от 42 души. През ХIХ век то е чисто българско. Според “Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, издадена 1878 година, селото се състои от 480 българи. През 1869 година жителите му заменят гръцките книги в църквата със старобългарски.

Другото село в област Благоевград е Черешово. По официални данни то е с население от 258 души.

В Северозападна България има местност Черешака в близост до Монтана, на която е кръстено селото Черешовица.

Хората от другите села по поречието на река Златица, вливаща се в язовир “Огоста” до Монтана, са казвали за слизащите планинци: “Този идва от Черешака.” Днес има местност Черешов рът, която навремето е била обрасла с диви череши.

В Северна България има едно село с име на череша – Черешово, близо до Русе.

Разновидност на “черешовите” имена на населени места са “вишневите”. Те са две - с. Вишна в област Бургас и Вишнево в Смолянско.

Високите цени – повод за шеги и закачки

Високите цени на черешите в началото на сезона станаха повод да се развихри народното творчество в социалната мрежа фейсбук. Тя изобилстваше от шегаджийски статуси, картинки и вицове за череши.

“Череши на лизинг. Изгоден погасителен план. Одобрение до 15 минути. Само с лична карта”; “Предлага ли някоя банка хладилен трезор, че имаме малко череши за съхранение.” Това са само част от майтапчийските публикации в мрежата.

В надпреварата по оригиналност се появиха и шеги с текстове на песни. “Две праскови посях и две череши... - поет пророк, знаел е какво ще поскъпне!” – закачка с Петър Василев, автор на емблематичната песен на “Диана експрес” “Две праскови и две череши”. Или пък: “Новата свалка в интернет - 100 кила череши давам само да те притежавам” – препратка към песента на Тодор Колев “100 кила ракия давам”.