Ципрас се спасява с референдум и правителствени рокади

Гръцкият премиер Алексис Ципрас обмисля провеждане на референдум относно Преспанското споразумение в началото на 2019 година. Причината е разклатеното доверие в управляващата партия и надвисналите черни облаци, предвещаващи предсрочни избори. С направените нови рокади в правителствената схема тази седмица Ципрас закупи политическо време за сметка на гръцкия народ, който брутално бе поставен на колене с рязко обедняване за няколко години.

Независимо от този ход, настоящето за правителството продължава да е особено токсично след смъртоносните пожари в Мати-Атики, а и ползите от напускането на меморандумите не са видими. Социологическите проучвания показват спад на доверие към управляващата партия и абсолютно избирателно господство на опозиционната „Нова Демокрация“ в лицето на лидера й Кирякос Мицотакис.

„Няма да провеждам референдум и не се страхувам от митинги“, заяви на 13 юни премиерът в интервю за държавната телевизия ЕРТ с мотив, че споразумението не изисква промяна в гръцката конституция, но изисква конституционно преразглеждане в Скопие. Изглеждаше оптимист, че сделката ще мине през гръцкия парламент и така ще атакува основната опозиция.

„Историята ще ме съди“, каза тогава Ципрас пред ЕРТ, но месеци по-късно нещата изглеждат различно и премиерът е притеснен. Когато поставиш под заплаха житейската перспектива на един народ и националното му самочувствие, хората стават антиевропейци, защото страдат от липса на работа, от липса на доходи, от липса на бъдеще. Непредвидими са. Това се случва в Гърция.

Друг токсичен елемент за Ципрас е, че правителството не издържа обществения тест за справяне с бедствия. Библейските пожари и техните жертви като черна сянка надвиснаха над политическия провал и общественият гняв все още не е овладян. Гръцкият премиер заяви, че поема цялата политическа отговорност за пожарите. Опита се да изчисти неуспеха с рокади в правителството като разшири политическия му диапазон възрастово и със сателити от други партии, но народът продължава да е недоволен.

Пропадна и планът му за пищните тържества, предвидени за излизане на страната от европейското „робство“. Народът не усети финала на „приключилата“ криза. Обявените планове на правителството за намаляване на данъците след приключване на политиката на бюджетни икономии, осъществяваща се по искане на международни кредитори едва ли ще смъкнат данъчното бреме, което скочи на най-високото равнище по отношение на БВП в съвременната гръцка история и надхвърля 27 процента. Скоростта на „данъчния шок“ не е регистрирана в никоя друга страна на еврозоната. В Гърция само за осем години това съотношение нарасна с цели 7 процентни пункта.

Несгодите на най-младия гръцки премиер не спират до тук. Заплахата на коалиционния му партньор от националистическата партия АНЕЛ Панос Каменнос за „избори или референдум“ относно Преспанското споразумение с мотив, че трябва да бъде одобрено от гръцкия народ съгласието за промяна на името „Бивша югославска република Македония“ на „Северна Македония“, също го изправя пред пропастта „предсрочни избори“. Правителството има гаранционен срок за ратифициране на споразумението до септември 2019 г.

Ципрас е заобиколен от политически пропасти и замисля да се спасява с референдум. Ако планът му се осъществи и бъде изпълнено условието на лидера на АНЕЛ и военен министър Панос Каменос, тогава няма да има коалиционен развод между СИРИЗА и АНЕЛ и така основната от клатещите се колони за падане на правителството ще бъде укрепена.

Чрез референдума премиерът Ципрас цели да разцепи също и опозиционната Нова Демокрация (официалната й позиция е срещу сделката), да се възползва от подкрепата по този въпрос на лидера на лявоцентриската партия „Потами“ Ставрос Теодоракис и да раздели либерална публика, която подкрепя Кирякос Мицотакис, но не е съгласна с позицията му за Скопие. Така или иначе резултатът от референдума няма да бъде обвързващ, а целите постигнати.

В същото време премиерът на Скопие Зоран Заев се готви за референдум на 30 септември и се опитва да убеди гражданите си, че с ратифицирането на споразумението от Преспа ще бъдат отворени вратите за интегриране на Северна Македония в най-голямата отбранителна организация на планетата и в ЕС.

Продължението ще зависи от резултата на референдума. Възможното одобрение на Преспанското споразумение от народа на БЮРМ на референдума се очаква да замени следващата формална процедура за преразглеждане на конституцията, тъй като е съмнително дали ще има депутати, които ще пренебрегнат волята на народа.

Трябва да се отбележи, че западните сили се стремят с всички средства ползите да са на страната на Зоран Заев. Въпреки лекия превес на „да“ - според досегашните социалогически проучвания - в предстоящия референдум на 30 септември съществува сериозна загриженост относно скептицизма, царяш в Скопие и последствията, до които може да доведе.

Ще има ли избори „три в едно“

Ситуацията следи отблизо и ЕС в лицето на еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан, с интензивни контакти между Брюксел, Вашингтон и БЮРМ. Не е тайна, че на Запад се надяват, дори в последната минута, да се осигури растящата победа на „да“ на референдума. По това време, малко преди или след приключването на процедурите за одобрението от страна на Скопие, се очаква Алексис Ципрас да приложи плана си за референдум в Гърция, с който да разцепи опозицията и избегне предсрочни избори поне до май 2019 година, когато се очаква да направи „три в едно“.- европейски, парламентарни и местни избори заедно.