Кирил Домусчиев купи Нова телевизия Това съобщи Топновини

Карл Лагерфелд починал от рак на панкреаса Модният свят скърби за легендарния дизайнер

„Фейсбук“ и „Туитър“ срещу изборните измами в Европа

Лавина затрупа скиори в Швейцария

Правят аутопсия на Шабан Шаулич Има неяснота около смъртта му

Парламентът пред политически колапс От БСП искат рестарт с ново Народно събрание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 20 февруари 2019

Икономът на Ким пратен във Виетнам Подготвя срещата САЩ-КНДР

Четирима ранени при нападение с нож в Марсилия

Над 700 аптеки в страната няма да работят утре в знак на протест

Затварят за ремонт улица „6-и септември“

Двама кредитори искат фалит на „Евроманган“ Работници настояват за прекратяване на концесията на неработещата мина

Пишат нов вариант на „бонус-малус“ Шефът на КФН Карина Караиванова отива в ЕБВР

Депутатът от ГЕРБ Станислава Стоянова: В края на този мандат възнагражденията на педагозите ще са два пъти по-високи, спрямо 2017 г. В Павликени народният представител посети ДГ „Слънце“, разговаря със земеделски производители

Почетоха паметта на Левски в Сърбия

Черното злато на Каспийско море Компании оттам могат да раздвижат българския енергиен пазар

Подписването на Конвенцията за правния статут на Каспийско море провокира разговори за възраждане на възможностите за диверсификация на газовия пазар на Европа. Всеки говори за природен газ, но същото внимание трябва да бъде отделено и на петрола. Геополитическият сблъсък за каспийския петрол започва с разпадането на Съветския съюз и изключителната нужда от външни инвестиции на бившите съветски републики. През 1993 г. американските Chevron и Exxon поставят началото като придобиват 40-годишна концесия над Тенгиз в Казахстан – едно от най-големите петролни находища. Балансът на интересите е намерен с изграждането на Каспийския тръбопровод (Caspian Pipeline consortium), където основни акционери са руските компании Транснефт с 31%, Лукойл с 12,5% и Роснефт със 7,5%, които заедно имат контролен пакет акции. След възхода на Владимир Путин в Русия започват да се търсят алтернативи за транспорта на добивания петрол, както от находището Тенгиз, така и от Кашаган. Решението е да се изгради Транс-Каспийската петролна преносна система, която да преминава и през Азербайджан. Алтернативният проект е възможен за реализация и вероятно е въпрос на време да бъде започнат, въпреки нежеланието на Москва и Техеран. Големите европейски компании Eni, Total, Shell, американската Exxon, но и казахстанската КазМунайГаз имат постижимата амбиция за постигане на превъзходство над руските интереси в полето на нефта в Казахстан.

Ситуацията в Азербайджан започва по подобен начин със сключването на т. нар. „Договор на века”, мрежа от договори на обща стойност 60 милиарда долара. Изработването на тази енергийна стратегия изиграва решаваща роля в развитието на Азербайджан. Създаването на Азербайджанската международна оперативна компания, дългосрочното разработване на комплекса петролни полета ACG (Azeri-Chirag-Gunashli), заедно с изграждането на петролопровода Баку-Тбилиси-Чейхан трасират дълготрайното преимущество на British Petroleum и останалите западни партньори. ЕС полага изключителни усилия, за да създаде условия за енергийно преимущество, но и за създаване на условия за енергийна диверсификация (както на газ, така и на нефт). Дипломатическият и политически флирт с Азербайджан е точен пример за лицемерието на европейската бюрокрация. От предлагането на идеята за създаване на подобна енергийна връзка Европейската комисия подкрепя управлението в евразийската държава. С изключение на няколко доклада на Европейския парламент, ЕК си затваря очите от нарушаването на човешките права, за сметка на икономическата изгода. Това потвърждава, че дори съюз като Европейския, който е основан върху идеите за свобода и защита на човешките права, може да си противоречи с чисто прагматична цел. Медиите наричат дипломацията на Азербайджан „хайверна” във флирта с ЕС. Луксозни хотели, пътувания и комисиони целят да осигурят мълчанието на европейските политици. Едва през 2017 г. излизат журналистически разкрития на вестниците Монд и Зюдойче цайтунг за корупция от страна на Азербайджан към европейски политици. Раздадени са 2,5 милиарда долара за „хайверната” дипломация.

Другата важна част от постсъветския каспийски пъзел е Туркменистан, който има приблизително 700 милиона тона в своите петролни полета. Корпоративните енергийни интереси в страната се оформят около инвестиции в крайбрежната зона Челекен, чиято дневна продукция е около 78 хиляди барела дневно. Каспийската държава преплита интересите на Обединените арабски емирства, чрез компанията Dragon Oil, на Русия през Лукойл (Нафтагаз) и Евразийската сондажна компания, но и на Китай, въпреки че стратегическия интерес тук се ситуира в природния газ.

Ролята на Азербайджан и Туркменистан става изключително интересна не само заради залежите на енергийни ресурси, но и заради географското им положение. И двата фактора поставят страните на пътя на китайската инициатива „Един пояс – Един път”. Китайската доктрина към региона може да бъде проследена от 2002 г., когато започват преките китайски инвестиции в Азербайджан. Към началото на 2016 г. те достигат до 300 милиона долара, но само за 2016-а те нарастват с 14%.

Усилията, които полагат прикаспийските държави, за да се утвърдят като регионални играчи на енергийния пазар несъмнено намират своето отражение и в най-близките възможни пространства като черноморския регион. Това може да се случи и в партньорство с Китай с цел продължаването на „Един пояс – Един път”. Туркменистан се стреми към изграждане на инвестиции в Румъния, което е заявено в няколко срещи на високо ниво и подписване на рамкови споразумения. От друга страна, пряката инвестиция на Казахстан в Румъния – закупуването на Rompetrol от КазМунайГаз дава заявка за развиването на устойчиви и трайни интереси. Без преувеличение може да се прогнозира реализирането на инвестиционни намерения и в България, ако се използва за основа румънският пример. Стъпването на каспийски компании на българска територия може да даде сигнали за раздвижване на енергийния пазар, а след това дори и да провокира спекулации за възстановяването на вече спрени енергийни проекти.

 

Активност на Китай

Извън фокуса върху петрола, но в полето на енергетиката, е справедливо да се отчете мимоходом активността на Китай. През септември 2013 г. се сключи споразумение между Туркменистан и Китай за снабдяване на последния с туркменски газ, чиято прогнозна стойност трябва да стигне до 65 милиарда кубични метра годишно до 2020 г. Трасето пресича Казахстан и Узбекистан, за да стигне до китайската граница. От друга страна износът на туркменския газ е обвързан с големи доставки към Русия, Иран, както и към Пакистан през строящия се към момента газопровод TAPI (Turkmenistan-Afghanistan-Pakistan-India).

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.