Всяка година на 1 март българите се окичват с мартеници - за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Мартениците традиционно са направени от преплетени конци – червен и бял. В някои райони на страната нишките са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост. Белият цвят символизира чистота, невинност и радост. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното - на здраве и любов, на победа, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Според легенда от по-ново време първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Този древен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция.

Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" , най-вече от болести и уроки.

Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.

Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

На днешния ден православната църква почита паметта на Света мъченица Евдокия. На първи март освен Мартин и Марта имен ден празнуват и всички, които носят имената Евдокий или Евдокия. От гръцки името означава "благопожелание" и "добра воля".

В народните вярвания името Марта е свързано с името на месеца. За да омилостивят Баба Марта, преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено - дреха, пояс, прежда, и го оставят на стряхата или на плодно дърво за девет дни. Вярва се, че червеното ще „разсмее Марта“ и времето ще бъде хубаво.

Имен ден празнуват Марта, Мартин и Евдокия.