27 на сто от населението трудно плаща сметките си за ток, вода и парно

33,5% от подрастващите не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент или уроци по английски

Една четвърт от жителите на станата нямат достатъчно пари за да покрият основните си нужди. Най-голям е броят на домакинствата, които имат затруднения с плащането навреме на битовите сметки за ток, вода и парно, с вноските по кредити, както и с наема на жилището. Проблеми с плащането на тези основни разходи за дома имат 27,5% от населението, или близо 862 хил. души, обявиха от НСИ.

Всеки пети българин, или точно 20,9% от населението, живее в материални лишения. Това означава, че се ограничава при потреблението на поне четири от девет основни стоки и услуги.

Наред с това 22,6% от хората в страната не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба през ден, а 19,6% от населението не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи като например за ремонт на колата или за подмяна на пералня или хладилник. 26,2% от домакинствата пък се ограничават при отоплението на жилището си, т.е. стоят на студено през зимата заради липса на пари за парно или дърва за огрев.

Ограниченията на хората, свързани със задоволяване на основни нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата им принадлежност. За всички етнически групи най-висок е делът на хората, които имат затруднения при плащането навреме на разходите за жилището, като сред ромите това са 65,1% от домакинствата, за турската етническа група – 33,3%, и за българската група – 24,8%. Повече от половината от ромите (51,5%) не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а около 63% не могат да си позволят да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 29,4% от хората не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, а 30,3% не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба три пъти в седмицата.

В материални лишения (ограничават се в потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги) живеят 60,6% от ромите, 17,1% от турския етнос и 8,1% от българската етническа група.

От НСИ представят данни и за материалните лишения при децата, като изследват потреблението на 13 основни стоки и услуги, необходими за нормалния им живот. Оказва се, че 43,5% от децата са лишени поне от едно нещо, а за 4,4% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Приблизително една трета от децата (34,3%) не могат да отидат на почивка извън дома поне една седмица в годината, като тук влизат и гостуване при роднини и приятели, организирана почивка от училището и т.н. 33,5% от децата не могат да си позволят редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, уроци по английски и др. А 33,8% са лишени от екипировка за игри навън - колело, ролери или кънки. Но още по-страшно е, че за всяко едно от четири деца не може да бъдат купени книги, подходящи за възрастта му (без учебниците), и два чифта обувки според сезона.

Ромчетата с най-много лишения

Нямат пари за почерпка за рожден ден

Възможността да се осигурят определени потребности на децата се различава в зависимост от етническата принадлежност на техните родители. През 2018 г. 15,9% от децата от българската етническа група са били с материални лишения. Това означава, че са били лишени от поне едно нещо от общо 13 стоки и услуги. Като освен колело и една седмица почивка сред основните необходимости за децата са включени яденето на пресни плодове и зеленчуци поне веднъж дневно, каненето на приятели за да си поиграят и похапнат от врене на време, както и честването на рождени и именни дни. В материални лишения живеят 31,6% от децата от турската етническа група и 71,1% от ромския етнос. Нито една потребност на децата не може да бъде осигурена само за 0,8% от българската етническа група, за 1,7% от турския етнос и за 16,6% от ромската група.

Пустош

164 селища са без нито един обитател

591 села в страната са без нито един постоянен обитател или са с едноцифрен брой жители, сочат данните на НСИ към края на 2018 г. Призрачните селища, в които няма нито един обитател са 164 и се увеличават с 2 спрямо 2017 г. В други 427 селища жителите са под 10. Броят на обезлюдените села бързо нараства. Селищата без население или с едноцифрен брой жители за година се увеличават с 20.

С един жител са точно 72 села. По двама души население има в 65 населени места, а по трима - в 48 села. 50 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 40 села, а с по шестима жители - 34 села. Общо 33 села имат по седем жители, други 48 са с по осем обитатели, а 37 села са с деветима души население.

Най-много села без жители и най-много с едноцифрен брой на населението има в Габровска област - общо 174. Това са близо половината от селищата в Габровска област. На второ място е област Велико Търново с 55 села без постоянно население и 88 села с едноцифрен брой на обитателите.

Статистика

1913 населени места са с под 100 души

1913 населени места имат под 100 жители, сочат данните на НСИ. В страната има точно 257 града и 4997 села, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски. Оказва се, че над една трета от всички населени места в страната са с по-малко от 100 души.

Към края на миналата година 293 села имат население между 10 и 20 души, като 43 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 10 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 179 села, а от 31 до 40 жители - 163 населени места, включително и Рилският манастир със своите 33 обитатели. В 146 села населението е между 41 и 50 души.

И към края на миналата година най-голямото българско село е Лозен (обл. София-град) с население 6188 души. Лозен е по-голям от 145 града, или от повече от половината градове в страната. Любопитно е, че 2467 села са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 183 жители.

Най-зле са пенсионерите и самотните родители

22 на сто от хората разполагат с по-малко от 350 лв. на месец

10% са бедни, въпреки че работят

22% от населението на страната, или 1,55 млн. души, живеят под линията на бедност, а разполагаемият им доход е под 351,11 лв. на месец, сочат данните на НСИ за 2018 г. Линията на бедност се определя като 60% от средния медианен доход в страната. Сумата от 351 лв. е доста малка като се има предвид, че средната заплата надмина 1200 лв. Но хиляди хора работят на минимална заплата. А ако в семейството има дете, пенсионер или безработен средният доход на човек пада значително.

Спрямо предходната година линията на бедност се запазва, а бедните хора намаляват - през 2017 г. бедни бяха 23,4% от населението. Социалните помощи имат съществено значение за намаляване на бедността. Ако в доходите на домакинствата останат пенсиите, но се изключат останалите социални плащания (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност би се повишило до 29,5% от населението.

Безработните са най-застрашени да попаднат в групата на бедните. 56,1% от безработните имат доходи под линията на бедност. Но още по-страшното е, че 10,1% от работещите граждани също попадат в групата на бедните. Т.е. заплатата им е толкова ниска, че в домакинството нямат по 350 лв. на човек. Като при хората на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е над 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Образованието оказва съществено влияние върху бедността при работещите граждани. Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование - 66,2%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за тези с основно и над 4 пъти за хората със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е само 6,2%.

Най-висок е делът на бедните сред домакинствата от един човек над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца.