Повреда остави без ток милиони хора в Централна Америка

Путин предложи на Саудитска Арабия да си купи С-300 и С-400 за защита

Тръмп: САЩ искат да избегнат война с Иран

Променят движението в София заради празника на града

Според учени: Лятото на 2019 г. е най-горещото в северното полукълбо, откакто се правят измервания

Слънчево и топло ще е времето днес

София празнува със „140 удара в минута” Аудиовизуално шоу на площад “Княз Александър I” тази вечер

Общинският съветник и издател от Велико Търново Нейко Генчев: Шумът убива в огромни мащаби Според данни на СЗО 3500 смъртни случая годишно се дължат на прекомерен шум

Горящо ремарке на тир блокира движението на магистрала „Тракия“ (ВИДЕО)

Етичната комисия разглежда кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор

Почитаме Светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

ЦИК и СЕМ подписват споразумение за местните избори

Катастрофа затруднява движението на пътя Плевен – Русе

На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Четирима меценати и Гай Цилний Меценат Истории за големите покровители на изкуството

Пол Дюран-Руел

Какви са мотивите им – това е важният въпрос

Както е известно, меценатите са „богатите покровители на науките и изкуствата“. Много важният въпрос е: защо го правят? Какъв е смисълът да се дават пари за не винаги понятни произведения на изкуството, когато можете тези пари да харчите с удоволствие, например, за себе си? Може би меценатството е жаждата да се увековечи нечие име в историята? Или може би това е самоотвержен акт на човеколюбие? Нека се опитаме да разберем мотивите на тези хора с примери за съдбата на пет много известни меценати, познати ни още от училищната скамейка.

Павел Михайлович Третяков (1832 – 1898)

Павел Третяков

„Това е човек с някакво дяволско чувство“, така се говореше за колекционера на произведения на изкуството Павел Третяков. За него още се казваше, че е много скромен, и повече от своите картини обича само неговото семейство. За себе си, Третяков казва така: „Аз не съм меценат, и меценатството ми е напълно чуждо“.

Замислен и тих колекционер и индустриалец, той е направил за руското изкуство и за националното богатство, може би повече от всеки друг. Той е син на търговец и първата колекция от гравюри и литографии започва да събира още в детството си. Заедно с брат си те продължават семейния търговски бизнес, отварят няколко търговски обекта, а по-късно придобиват фабриката за бельо в Кострома. Нещата вървят успешно и нагоре и Третяков, много практичен и мислещ предприемач, вече може да си позволи да се съсредоточи върху областта, която най-много вълнува неговото сърце – изкуството.

Той осъзнава тази своя слабост през 1852 г. по време на своето пътуване до Санкт Петербург, където минава през музеите и е впечатлен от картините на великите майстори. Именно там той решава да събира интересни творби, но не по начина, по който са го правили преди него. Той е убеден, че изкуството принадлежи на народа и трябва да бъде достъпно за всички.

Третяков също така по своеобразен начин избира картините. Той се ръководи не от собствения си вкус, а от наблюденията на художествения процес, който протича в ателиетата. Той е очарован от това как се раждат шедьоврите на руската живописна школа и е много вдъхновен от нейния дух. Така в колекцията му се появяват много картини на руски художници, включително „Гарваните долетяха” на Саврасов, „Утрото на разстрела на стрелците” на Суриков, „Христос в пустинята” на Крамской и „Брезовата гора” на Куинджи. Понякога Третяков купува цели колекции, например, 144 картини и етюди на баталиста Василий Верешчагин.

Когато колекцията става толкова голяма, че вече не се побира в къщата на Третяков, е решено да се построи отделна сграда за нея. И така, през 1867 г., се появява Третяковската галерия, на чието откриване самият колекционер не се е появява поради природната си скромност. И когато Александър III му предлага да му даде благородническа титла, той заявява: „Роден съм като търговец, и като търговец ще умра“.

Известният меценат Павел Третяков инвестира не само в изкуството. През 1869 г. той става попечител на обществото на глухонемите и главен благотворител на училището за глухонеми деца. След това открива болница за тежко болни, където дори има и психиатрично отделение. През 1892 г. Третяков прави своето завещание пред Московската градска дума и дарява своите колекции и сградите на Москва. До края на живота си той остава попечител на галерията и попълва нейната колекция с картини.

Павел Сергеевич Строганов (1823 – 1911)

Павел Строганов

Един меценат е добре, но ако цялото семейство са меценати това е още по-добре. Колекционирането на изкуство е семейна традиция на Строганови и нейното начало е положено не от известният меценат Павел Сергеевич, а от неговия баща, барон Сергей Григориевич. Но благородното дело на Строганови започна още по-рано, във времената преди Петър I, когато богатото семейство оказва материална подкрепа на държавата, за което получава много привилегии и правото да се наричат „видни хора“.

Представителите на рода Строганов през цялата своя история са субсидирали културните дейности на държавата, влагали са пари в изграждането на паметници, образователни програми, развитието на обществените библиотеки, от които и самата Екатерина II е взимала книги. Те също така основават археологическото общество и провеждат разкопки по черноморското крайбрежие. Известното семейство е поддържало и писателите Крилов, Державин и Гнедич, който превежда „Илиада“ на Омир на руски.

Благодарение на доброто си състояние и добрите отношения със силните на деня, в началото на XIX век, Строганови организират една от първите в Русия колекции от иконопис, мебели, скъпоценни вази и бронзови предмети, и нумизматична колекция от руски и чуждестранни монети от над 53 000 броя и книги за огромна домашна библиотека. В същото време в колекцията им се появяват картини на италиански, фламандски, френски и по-късно и на руски художници. В шкафа за минерали на техния дворец са събрани минерали и камъни от различни части на Русия и от някои европейски страни.

Самият Павел Сергеевич Строганов попълва колекцията на своята династия с произведенията на ранните италиански майстори от XV-XVI век, които той е събирал по време на своите пътувания във Франция и Холандия, както и многобройните класически антики от етруски и атически вази, бронзови и теракотни фигурки. Къщата в Санкт Петербург, която той наследява от своя дядо, е превърната в музей, където той разполага своята картинна колекция, включително картината на Тициан Вечелио „Плачещата Богородица“, на Жан-Батист Салви „Богородица с младенеца“, на Питър Пол Рубенс „Портрет на францискански монах“ на Хобем Мейндерт „Горските дебри“.

В имението Кариан-Знаменское в Тамбовска област Строганов изпраща около 300 произведения на живописта, графиката и скулптурата, а по-късно тази колекция е преместена в Тамбовската художествена галерия. След революцията някои от тези експонати се преместват в Строгановския дворец на Невски проспект и техният произход е почти забравен до днес.

Соломон Гугенхайм (1861 – 1949)

Соломон Гугенхайм

„Гуги, аз ще те направя известен по целия свят!“, казва Гугенхайм Хиле фон Ребай. И не го лъже. Соломон Гугенхайм е американски търговец и индустриалец, който е доста далеч от изкуството, и вероятно никога не си е мислил, че ще стане меценат на изкуството, а още по-малко на съвременното. Основана от баща му Майер през 1881 г., компанията M.Guggenheim & Sons разработва медни, сребърни и оловни мини и донася огромни печалби на многочисленото еврейско семейство. Но този доста далеч от изкуството свят на големия бизнес не е единствената дестинация на Соломон.

Първоначално съпругата му Айрин Ротшилд го убеждава да обърне внимание на картините на френските импресионисти и да закупи няколко картини на италианските художници от ранния Ренесанс за частната си колекция. И тогава една негова приятелка, немската абстрактна художничка баронеса Хиле фон Ребай, му открива удивителния нов свят на модерното изкуство. Приятелка на Василий Кандински, Ханс Рихтер и Марк Шагал, тя възпламенява интереса на магната към абстрактното, модерното и изцяло новото изкуство за Америка през онези години, толкова много, че Соломон се превръща в негов пламенен почитател и популяризатор.

Почвата е подготвена и Соломон Гугенхайм започва да купува масово работи на майсторите абстракционисти. Това до голяма степен се дължи на влиянието на Хиле, но голяма роля изиграва и началото на нацистката окупация на другия край на света. Хитлер, който е на власт, заклеймява произведенията на абстрактното изкуство като дегенеративни. И докато нацистите унищожават картините, Гугенхайм ги купува и събира. И това не е само парична инвестиция, но и акт в защита на преследваните художници, сред които има и много евреи.

През 1937 г. Соломон и Хиле организират фондация с нестопанска цел в подкрепа на съвременното изкуство. Заедно с Кандински, Бауер и Небел те развиват концепцията за колекцията и я наричат Център за абстрактно изкуство. Тя включва картини на Дега, Пикасо, Кокошка, Ротко и много други ултрамодерни художници. Въз основа на тази колекция през 1939 г. в Ню Йорк е открит един от най-емблематичните музеи на съвременното изкуство с най-обширната колекция на съвременното изкуство в света. А неговата сграда е построена от известния архитект Франк Лойд Райт, и се превръща в една от иконите на архитектурата на ХХ век.

Пол Дюран-Руел (1831 – 1922)

Пол Дюран-Руел

Без този известен меценат може би нямаше да има импресионизъм, нито самите импресионисти. Както пише Моне: „Без него ние просто нямаше да оцелеем…”. В продължение на почти тридесет години френският буржоа, Дюран-Руел, доказва пред света, че импресионизмът има бъдеще. И посвещава живота си на него. Паралелно с това той става и първият търговец на изкуство в историята, способен да формира вкуса на публиката по отношение на изкуството.

Художествената сфера не е нещо ново за Пол. През 1855 г. наследява от баща си магазин за пособия за рисуване и малка художествена галерия. Той много уважава творбите на класическите художници Коро, Миле и Добини. През 1866 г. изкупува всичките картини на Теодор Русо и така става монополист на неговото изкуство.

Но през 1870 г. в Лондон Дюран-Руел вижда нещо съвсем ново, което го поразява до дъното на душата му, а именно работата на импресионистите Моне и Писаро. Връщайки се в Париж, той се запознава и с другите художници от Салона на отхвърлените като Дега, Реноар, Мане. Дюран-Руел веднага ги взима под своя закрила. И не само купува техните картини, но и плаща сметките им, доставя им продукти и всячески подкрепя младите художници, намиращи се в бедствено положение.

Пол непрекъснато се опитва да популяризира тяхното изкуство пред масите и организира изложби, но думата „опитва“ е от ключово значение. Френската общественост категорично отхвърля импресионизма. Клиентите спират да посещават салона на Дюран-Руел. Самият той е на ръба на фалита, но продължава да инвестира последните си пари в своите подопечни в отчаян опит да докаже на света, че пред тях е истинското изкуство, изкуството на бъдещето.

В продължение на няколко десетилетия Дюран-Руел купува около 12 000 картини на импресионисти, в това число 1000 работи на Моне, 1500 на Реноар, 800 на Писаро и 400 на Дега. Но той не получава признание нито в родината си, нито в Европа, а в Америка. Именно там през 1886 г. организира изложбата „Произведенията на парижките импресионисти“, която има огромен успех. И след това славата на френските художници се връща във Франция. Изложбата в галерията Графтон, в която 196 картини принадлежат на колекцията Дюран-Руел, е най-голямата колекция от импресионистични творби в света и до днес.

Гай Цилний Меценат (около 70 г. пр. Хр. – 8 г. пр. Хр.)

Гай Цилний Меценат

Да, думата „меценат“ наистина някога е била име и е принадлежала на видния римлянин, съветникът на император Октавиан Август и покровителят на изкуствата Гай Цилний Меценат.

Много деликатен, интелигентен и разумен Меценат е бил, както биха казали сега, римският министър на културата. В просторната си къща с градини и скулптури той провежда богати пиршества и срещи на римската интелигенция. По-специално на поетични кръгове. Редовните посетители на тези срещи и добрите приятели на Меценат са поетите Вергилий, Варий Руф, Проперций и Хораций. Последният става негов най-близък приятел. Какъв е бил смисълът на тези срещи?

Първо, Меценат наистина е много образован и приятен човек, обичащ философията, разбиращ политиката и високо оценяващ поезията и дори и той се опитва да пробва перото си в тази област. И второ, всячески помага на поетите от „кръга на Меценат“ във всичките им житейски ситуации по всякакъв начин. Например, на Вергилий връща взетата му за неплатени данъци вила. А на Хораций просто подарява вила. Той не се ограничава да спонсорира тези артисти, за което те са му изключително благодарни. В отговор на това те увековечават в стихове и поеми както самия него, така и император Август, верен съветник на когото е Меценат. Именно той убеждава поетите да подкрепят владетеля и новото държавно устройство (след разпадането на Републиката) или казано на съвременен език, той прави държавна поръчка на техните произведения на изкуството.

Може би Гай Цилний Меценат не е първият меценат в историята на човечеството, но именно от него тръгва обичая да се наричат с тази дума всички хора, които правят безвъзмезден материален принос за изкуството и културата.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.