Перу и Еквадор затягат изискванията за преселниците от Венецуела

Външното министерство на Китай: Пекин винаги е придавал голямо значение на сътрудничеството с Анкара

Огромни колони от автомобили и тирове на границата с Турция

Врязването на кола в хора до британския парламент не е терористичен акт

Начинаеща актриса стана „Мис Силикон“ Звездата от „София ден и нощ” най-накрая грабна първото място

41 станаха жертвите на рухналия мост в Генуа

Доналд Тръмп за Турция: Няма да оставим нещата така, няма да стоим със скръстени ръце

Почина мотоциклетистът, пострадал при катастрофа във Варна

Ден на траур за жертвите на падналия мост в Генуа

Мисията е изпълнена Дженсън Бътън покори "Хунгароринг" със Civic Type R

Труд Уикенд – един вестник за два дни

29-годишен мотоциклетист е загинал на място при катастрофа на „Хемус“

Китай протестира срещу доклад на Пентагона

Конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция

Как мъж описва кой размер сутиен носи жена му?

Четири големи битки около бюджета на ЕС Дискусиите за финансирането на блока след Брекзит вероятно ще се проточат

Снимка: Архив

Британците са на път да излязат от ЕС, причинявайки му силни парични главоболия. Те ще се породят от олекването на общата каса на ЕС-27 с около 13 млрд. евро годишно поради дупката в бюджета, оставена след напускането на Великобритания от 2020 г. нататък.

Дискусиите за финансирането на блока след Брекзит вероятно ще се проточат. Европейската комисия ще започне бюджетни преговори през май, с амбициозната цел да постигне споразумение в срок от 12 месеца (последният кръг такива преговори отне близо две години).

Докато като държавите-членки се готвят за новата „многогодишна финансова рамка“ – или МФР, както е известна на феновете – ето четири области, в които битките могат да се окажат най-кървави.

Единият процент

Бюджетната „черна дупка” след Брекзита ще се равнява на 12-13 млрд. евро годишно. Брюксел смята да я запълни със смесица от икономии и поскъпвания: половината ще се покрие от нови парични средства, а другата половина – със съкращения в разходите. Първата част вероятно ще се окаже най-спорна за нетните вносители в бюджета, които са и най-големи държави-членки, като Франция и Германия. По-големите вноски ще означава надхвърляне на установената от правителството горна граница от около 1 процент от брутния национален доход на ЕС, на която Берлин силно държи. За председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, 1 процент се равнява на цената на едно кафе дневно за европейските данъкоплатци, а „Европа струва повече от чаша кафе на ден“.

Условията

Бюджетните проблеми неизменно се свеждат до противопоставяне между по-богатите нетни вносители в ЕС и по-бедните нетни бенефициенти. Когато средствата не достигат, борбата може да стане още по-ожесточена, а вносителите да използват парите като дисциплиниращо средство за непокорните държави-членки от рода на Полша и Унгария. В нападка, насочена към Будапеща през ноември, френският президент Емануел Макрон атакува правителствата, че „отвличат“ европейски средства за обслужване на вътрешнонационални цели, като субсидиране на данъчни облекчения. Критерии като върховенството на закона също могат да бъдат изрично обвързани с кохезионните фондове, предназначени за развитие на по-бедните страни. „Условие е мръсна дума, но не бива да се боим да я използваме“, каза в понеделник Жан Писани-Фери, бивш съветник на френския президент, пред конференция на високопоставени политици в Брюксел.

Срокът

Новият бюджет ще важи от 2021 г. за най-малко пет години, но още няма консенсус точно колко време трябва да покрива. Гюнтер Йотингер, комисарят по бюджета на ЕС, подкрепя настоящата седемгодишна рамка, докато според доклад на Европейския парламент бъдещето може да е в петгодишните бюджети. Те ще траят толкова, колкото е политическия цикъл на ЕС, ще увеличат демократичната легитимност, и на теория ще дадат повече гъвкавост на политиците да реагират при извънредни ситуации.

Привилегиите на еврото

Критиците на бюджетната структура на ЕС отдавна се жалват от недостатъчната й амбициозност. Още през 2003 г. един влиятелен доклад описа общата каса като „отживелица“. Но в една област политиците са единодушни, че е нужна промяна, отразяваща по-добре действителността в еврозоната: заделянето бюджетни средства за защита на единната валута срещу икономически шокове. Комисията иска новата МФР да има специална „стабилизираща“ роля за правителствата от еврозоната в случай на нужда. Г-н Юнкер вече предупреди страните извън нея, че рискуват да понесат финансови загуби, ако останат извън лоното на единната валута. Марио Сентено, новият председател на Еврогрупата, също подкрепя идеята за „нови инструменти за справяне с икономически спадове и непредвидени обстоятелства“. Този фокус върху еврото заплашва да намали парчетата от тортата, оставащи за деветте държави извън еврозоната.
Икономиката на еврозоната е в най-цветущото си здраве от първите години на паричния съюз, според проучване на бизнеса и потребителите в блока. Месечният индекс за доверие на Европейската комисия се покачи с още 1,4 пункта през декември, достигайки най-високата си стойност от октомври 2000 г. (първата година, когато еврото бе въведено като физическа валута). Изразено в ръст на БВП, това се равнява на икономическа експанзия, наближаваща внушителните 3% годишно.

Но бумът носи и своите проблеми. Достатъчно е да попитате Германия, където рекордно ниските нива на безработица подтикнаха металурзите да стачкуват в надежда за рязко увеличение на заплатите.

*Втората част на материала четете в следващия брой на „Капитал и пазари“.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.