Президентът Румен Радев се качи на Кончето с доброволци, монтира лично аптечка в новия заслон

63-годишна баба тренира 5 пъти седмично и сваля млади мъже Лесли Максуел влиза в залата едва на 48

Прокуратурата в Своге привлече обвиняем за пожара в гората над село Реброво

Теменужка Петкова: Процедурата по АЕЦ “Белене” беше максимално публична и прозрачна

Николина Чакърдъкова ще пее с дъщеря си Мария на сцената на Пирин Фолк Илия Луков и любимците на публиката Райко Кирилов и Йорданка Варджийска са подготвили много любими песни за публиката

Прибраха в ареста чичо и племенник, обвинени в сводничество и пране на пари Окръжният съд изменил първоначалните мерки

Шефът на АПИ проверява разчистването на боклуците под магистрала „Струма“

Община Елена удостои с награда примабалерината Диляна Никифорова

Кейт, Уилям и децата със самолетни билети за 365 паунда общо За разлика от частния полет на Меган, Хари и Арчи за 20 000 паунда

Пожар пламна в землището на Ветрен

От октомври стартират мобилни социални и здравни услуги в община Търговище

БСП дава Христо Ковачки на прокуратурата

Убитият в село Гранит е намерен с три огнестрелни рани На мястото на местопрестъплението са открити 8 гилзи

Пари от реклама пращат Неймар в „Реал“

Икарди не иска в „Наполи“

Чети вътрешната политика между редовете Няколкото оставки в средите на управляващите бяха по-скоро „подарени“ по тактически съображения на БСП

Има няколко привидности, които слагат отпечатък върху родния политически процес сега. Първата е, че управлението е нестабилно, защото затъна в поредица от шумни скандали, раздухани от опозицията и завършили с някои почти драматични решения на управляващите. Втората е, че ГЕРБ се огъва под политическия натиск на БСП и изглежда дезориентиран. А третата и четвъртата са свързани с разбирането, че БСП е в сериозен възход, а президентът е притиснат „в ъгъла“ на институционалното и политическо пространство от министър-председателя и оглавяваната от него партия. Поне според мен обаче, това са именно привидности, които не отговарят на реалното състояние на основните политически играчи, и на процесите, които текат под публично осезаемата повърхност на политиката. Защо смятам така?

Първо, изострената двуполюсна конфронтация и емоционалното кресчендо, до което достигнаха парламентарните дебати – особено след неоснователното отстраняване на председателя на парламентарната група на опозицията от пленарни заседания и оставката на председателя на Народното събрание, не се базират на рязко променено съотношение на силите. Последните публично оповестени социологичеки проучвания за пореден път потвърждават установилата се през последното десетилетие преднина на ГЕРБ пред БСП. В същото време скандалите около и във властта са прекалено малки, поне засега, ако бъдат разгледани в контекста на цялостния властови ресурс, който има партията на г-н Борисов на централно и местно ниво. Местната власт е тотално доминирана от ГЕРБ след последните общински избори. Правителството и администрацията също – вече трети мандат. И въпреки това имаме само няколко силни, но локални пробива в този властови монолит – успешните акции на опозиционната депутатка Елена Йончева във връзка с особеностите на хасковския политически пейзаж, казано вежливо, и по повод на оградата по границата с Турция. Колкото и сполучливо опозицията да рамкира тези пробиви като „гейтове“ и да се опитва чрез тях да олицетвори цялото управление, това все още не е достатъчно, за да разклати реално властта на ГЕРБ.

Второ, впечатлението, което самият ГЕРБ създава в последно време – за реактивност и бързо съобразяване с опозиционните атаки – свидетелства по-скоро за целенасочена стратегия за отнемане на терен и теми от територията на публичната критика, отколкото за зле организирано отстъпление и дезориентация на управляващите. Отделен е въпросът, че подобна стратегия е с две остриета. Прекалената отстъпчивост, а особено отстраняването на министри, депутати и други ключови фигури, само защото са получили „присъда“ по телевизора и в социалните мрежи, освен своята неоснователност, по правило води до ускорена деморализация и нежелание да се поемат отговорности и да се работи активно, поради липсата на устойчива кадрова политика и политическа подкрепа. А оттам до политическия упадък пътят е открит и ускорен. ГЕРБ засега успява ловко да маневрира по гребена на вълната в това отношение, но когато загуби мярата, ще се сгромоляса скоропостижно.

Трето, възходът на БСП е по-скоро привидност, защото шумотевицата, която все пак успява да сътвори партията, все още не почива на системна и ясна политическа политическа алтернатива, а е „стрелба на посоки“. Вътрешните проблеми в редиците на столетницата, съчетани с тежкия партиен багаж по теми като корупция и приватизация, лишават БСП от пълна легитимност на автентичен говорител по тези теми. Ако отчетем в полза на БСП няколкото оставки в средите на управляващите, то в името на обективността следва да се подчертае и, че те бяха по-скоро „подарени“ по тактически съображения от ГЕРБ, отколкото някакъв безалтернативен ход, предприет под опозиционен натиск. БСП все още е прекалено капсулирана, за да предложи широка палитра от политически и обществени фигури, способни да олицетворят нещо различно от партийния апарат и партийните кланове. Които пък отдавна не могат да разширят електоралното влияние на партията, така че да спечели самостоятелно избори. Що се отнася до предстоящия вот на недоверие, посветен на корупционните практики, то той е предварително спечелен от управляващите. Не само заради парламентарната аритметика, а от гледна точка на политическото позициониране и публичната интерпретация на темата. От гледище на дебатите по вота, ще е важно как се позиционират политическите сили по оста „пазители на статуквото – носители на промяната“.

ГЕРБ вече лансира идеите за ревизия на приватизацията и дори конституционна поправка, свързана с нея. Колкото и остро дискусионна и дори противоречаща на определени догми да е тази позиция, то с нея те се позиционираха като носители на промяна в статуквото на прехода – първата управляваща партия, която макар и в своя трети мандат, изразява готовност за конкретни стъпки за разриване на авгиевите обори на гигантския приватизационен грабеж в България. БСП зае позицията „нито риба, нито рак“ като гласува „против“, но затова пък оторизира председателката си да натисне бутона „за“. В политически смисъл това е нищо повече от позициониране в подкрепа на статуквото на прехода. При това по тема, която е болезнена за обществения морал и се е отразила негативно на социалния статус на милиони българи. Колкото и да обяснява в рамките на дебатите по вота своята, иначе легитимна, позиция в подкрепа на правната сигурност и принципи, това е губещата политически позиция. Защото БСП е една от партиите с огромна „заслуга“ за начина, по който беше проведена приватизацията, особено масовата. Още повече, че БСП също е предлагала ревизия на приватизацията, но само когато е била в опозиция.

Четвъртата привидност е свързана с лансираната полугласно от управляващите теза за „слабия“ президент, който трябвало да „подпомага“ премиера. Реалността обаче е различна. Държавният глава има неотслабващ обществен кредит на доверие. Разбира се, това е динамична величина и по правило с времето клони надолу, но президентът Радев е във високите нива на своята институционално-политическа траектория. И има целия потенциал за съдържателна и стабилизираща роля в държавния ни живот. Опитите да бъде сведен до просто един от факторите на партийно-политическата арена, са контрапродуктивни. Президентът, поне засега, съумява да въплъщава в действията си конституционната концепция за „неутрална“ власт, призвана да балансира разнопосочните партийни интереси, и да се намесва в кризисни ситуации. Това, разбира се, не означава политическа „стерилност“ или институционална безхарактерност. Тъкмо напротив – изисква ясни позиции, такт и умение да се катализира и генерира обществено-политическо съгласие. Румен Радев, поне засега, успява да провежда такъв тип политика безупречно. Точно затова партийните атаки към него от страна на управляващите, са по-скоро политическа щета за тях, отколкото „притискане в ъгъла“.

Целият въпрос е докога настоящата конфигурация във властта ще удържи без съществени размествания и преструктуриране. Българският политически цикъл през последните две десетилетия е показал, че обикновено към средата на втората година от мандата настъпва разместване на пластовете. Сдържащ фактор в това отношение този път ще бъде европейското председателство. Но в българската политика винаги е имало и един повече или по-малко активен, но за сметка на това достатъчно опитен и влиятелен играч – ДПС. Партията на г-н Доган е доказала, че може стратегически да конструира политически реалности, както и да ги деконструира. Факторът „ДПС“ е с особено значение и за управлението на ГЕРБ. Не за друго, а защото преструктуриране на политическото пространство трудно може да бъде извършено без участието, посредничеството или поне съгласието на ДПС.

Въобще, привидната политическа нестабилност е всъщност добре балансирана политическа конструкция, която упражнява умело властовите ресурси на държавата. Промяна, естествено, ще има, но не утре, и най-вероятно не такава, каквато днес се привижда на мнозина.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Успешна тактика
    Ако махнат корумпираният
    Киро Домусчиев от
    Корумпираното БФС
    Ще бъдат още
    По- успешни и
    ТАКТИЧЕСКИ МЪДРИ

  2. Пена тактически
    Вдигна баджаци
    А Вуте тактически
    цялият С ташаци

  3. Пена тактически
    Вдигна баджаците

    Вуте стратегически
    Й го нахлузи
    със ташаците

    Тактика и Стратегия…!!!

  4. Пено,
    Че ми направиш
    Тактическа сфирка

    А я послека наместо
    Между редовете
    Че ти го нагласим
    Между краката

  5. Пич,
    Не ставай смехотворен

    Цвитанчо&Главанчо
    Замалко да прецакат
    Борисов

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.