Номинацията на Борисов за премиер е възхитителен ход, който докара умнокрасивитета до амок

Реформаторите ще губят, защото отказваха спасят родината, когато можеха

Я дайте да се поизпитваме малко с вас. Внимавайте! Въпросът ми е следният. През седмицата един човек каза:„Реформаторите притиснаха опонента си до стената и той сега се мята в безсилна истерия“.

И така:

1. Кой човек каза това?

2. В коя медия го каза?

3. Кои са реформаторите?

4. Кой е опонентът, който се мята в безсилна истерия?

Давам ви време да си помислите, през което ще напомня, че Борисов даде срок на „Промяната“ да докажат, че могат да управляват, като предложат кабинет с конкретни имена. Те се напънаха и скалъпиха някакъв кабинет и някаква програма.

Борисов ги погледна, сбърчи нос и рече: „Започвам преговори с други партии. Това нахално самочувствие няма да търпим. Те взривяват единствената добра ситуация за държавата с цел отиване на местни избори. Нищо друго освен това не ги интересува“. И каза още, че ще посочи само министър-председателя, пък всеки, който иска да подкрепи такъв широк кабинет, нека си прати министри в него. „Промяната“ се сепна и пожела да преговаря още с Борисов, а той, досущ като добрата ламя Спаска, каза: добре. После дойде време да се посочи министър-председател. Борисов посочи Мария Габриел, а пък тя каза, че първата ѝ работа ще бъде да поведе борба за отстраняването на Иван Гешев. И тъй като никой не си прави илюзии, че това го е измислила тя самата, че е нейна лична кауза – ситуацията стана още по-забавна. Сега очакваме върхушката на „Промяната“ да си забоде огромни кръгли значки с надпис Je suis Gechèv.

Така. Помислихте ли си? Добре. Ето тогава отговорите на въпросите в обратен ред.

Кой е опонентът, който се мята в безсилна истерия? Това без съмнение е Бойко Борисов. Той е прост, глупав селянин, който като дете е тичал след топката с филия с мас в ръка и през целия си живот е прочел само „Винету“ от Карл Май.

Политическата му кариера и устойчиво високият му рейтинг се дължат съответно на случайност и на бездънната простотия на българския народ, който в никакъв случай не заслужава своята фина интелигенция. Но ето че дойде време да се гърчи в безсилна истерия, броени дни след като спечели поредните парламентарни избори.

Кои са реформаторите? Ха сега, де! Нищо, ще ви кажа. Реформаторите – това са известните още като „добри сили“ или „сили на доброто“ (не помня каква точно беше формулировката). Или иначе казано, това е сложната сплав между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, състояща се от своя страна от „Да, България!“, „Зелените“ и ДСБ, зарязано от Иван Костов в ръцете на Радан Кънев и Атанас Атанасов. Тази формация е характерна с това, че нейните съставки на избори поотделно изкарват по-добър резултат, отколкото сумарно в коалиция.

Защо пък „реформатори“? Какво реформират, за какви реформи се борят? Как какво, как за какви! Реформа №1 е да се свали Бойко Борисов. Реформа №2 е да се свали Иван Гешев, макар че може и в обратен ред. Или пък, за да е още по-лесно, реформа №1 е да се свалят Борисов и Гешев, на тяхно място да се поставят заслужили „реформатори“, пък след това – каквото сабя покаже.

Разбира се, ситуацията се усложни в момента, в който Мария Габриел (с преправения глас на Борисов) поиска главата на Гешев, с което на практика тури Реформа №1 в редовете на „реформаторите“ и сега те се чудят Гешев ли да припознаят като своя плът и кръв в борбата срещу Борисов, или пък Борисов – в борбата срещу Гешев. Не. Никак не е лесно реформаторството.

Нататък. В коя медия онзи човек каза, което каза? Това, скъпи мои, в случай че все още не сте се сетили, е любимата на всички „Дойче веле“. Този сайт е „отломка нищожна“ (както би се изразил Пейо Яворов) от българската секция на легендарното радио „Дойче веле“, което нелегално слушаха бащите ни по ВЭФ-ове и по Селени в годините на комунизма. Медията в настоящия си вид е известна с това, че дава трибуна на космополитната интелигенция и води люта битка с носиите и ръчениците. Ако по времето на Добри Войников имаше така развита медийна среда като днес, то действието на „Криворазбраната цивилизация“ със сигурност щеше да се развива в редакцията на нещо като „Дойче веле“.

Най-сетне: кой каза, че „реформаторите“ са докарали Борисов до отчаяни гърчове? Правилният отговор тук е „Ивайло Дичев“. Ако сте успели да отговорите и на четирите въпроса, то вие сте човек с адекватни политически инстинкти и във всеки един момент знаете от кого какво да очаквате.

Дали обаче е така? Дали Борисов се гърчи, притиснат в ъгъла? Какво всъщност направи той?

Най-напред майсторски наложи предпоставката, че „още едни избори през август без приет държавен бюджет ще бъдат катастрофа“. Наложи я толкова майсторски, че всички я приеха, макар че лично аз не съм съвсем сигурен дали е така, дали пък ще са чак точкова катастрофални още едни избори. Но, веднъж сложени по този начин нещата, всеки, който с действие или бездействие увеличава вероятността тази августовска катастрофа да се случи, е предател. Не мислите ли?

После каза: аз съм първа сила, но съм готов да разделя победата си с всички и като доказателство ще предложа само министър-председател, а вие предложете кабинет. Хайде да ви видим – щом сме родолюбци и сме готови да заглушим партийни си глад за власт, ето: условията са налице. И ако и сега се провалим, ще бъдем виновни всички ние (разбирай: ще бъдете виновни вие).

Сетне съобщи номинацията си за министър-председател – Мария Габриел. Възхитителен ход, който докара умнокрасивитета до амок. Коя е Мария Габриел? От една страна е младата Меглена Кунева – иконата на прогресивното гражданство, бюрократ, робот, перфектният непроницаем европейски чиновник – новият аристократ, който нарича себе си „меритократ“. Склонна към активизъм в полза на всевъзможни безумни каузи. Мария Габриел е символ на прогресивното и пред нея Кирчо и Кокорчо изглеждат като децата на лейтенант Шмидт.

От друга страна обаче Мария Габриел е вярна, лоялна и дисциплиниран герберка; безопасна, защото няма своя лидерска писта, а ще тича от името и в полза на своя вожд. Ако се състои такъв аморфен кабинет с мандата на ГЕРБ и министър-председател Мария Габриел, то вече не Радев ще управлява със свое марионетно правителство, а Борисов. Затова „Промяната“ се тресе, дърпа се, а пък Ивайло Дичев ги пише тия щуротии.

Нататък. Още номинирана-недономинирна, Мария Габриел се изцепи. Изцепи се, че ще маха Гешев. Министър-председател да отстрани Главния прокурор е точно толкова възможно, колкото Президентът да вдигне пенсиите. Но именно това беше едно от обещанията, с които избраха Първанов. Някой вярва ли, че това е идея на Габриел? Че това е нейна инициатива? Но какво се получава? Все едно Борисов казва: не стига че ви давам премиер като от вашия калъп, ами на всичкото отгоре той от първия ден започва да гони вашите мечти! Ако не сте доволни, то значи, че не това са истинските ви мечти, а някакви други. Какви са истинските ви мечти, колеги от „Промяната“?

Гордите „реформатори“ не само не са притиснали „опонента си“ в ъгъла, ами в момента трескаво се чудят какво да направят – дотам, че да се крият от срещи, да бягат в чужбина и да не гласуват доверие дори на своя кандидат за премиер да се срещне с кандидата за премиер на Борисов. Това прилича ли ви на „притиснат в ъгъла селски хитрец“? И тези искат да бият Борисов в собствената му игра, обаче са бледи аматьори. Ако го бяха подкарали на някакъв друг терен – идеология, политика, експертиза, можеха да имат някакъв шанс, но не и в играта на тронове.

Борисов може да разправя, че още едни избори ще са катастрофа, но всъщност едва ли има нещо против да се яви на такива. Защото нека видим как ще изглежда ТОЙ и как ще изглеждат ТЕ през август, евентуално. ТОЙ ще е човекът, лидерът, малко уморен от властта, готов да положи поредната си победа пред олтара на отечеството, като сподели току-що спечелената власт с всеки, който я пожелае в името на народното благо. От своя страна ТЕ ще бъдат обърканите новобранци, които не успяха да надмогнат дребното си его и да видят голямата картина. На следващи избори ГЕРБ ще продължи да качва резултат, а „реформаторите“ да губят, независимо от това в какви причудливи коалиции и формации решат да се явят. Защото отказаха да спасят родината, когато можеха. Защо да се дърпа Борисов от едни такива избори?

Пък Ивайло Дичев нека пише възторжени слова в стилистиката на „Работническо дело“ от 1950-те, белким вдигне малко духа на културните марксисти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.