Волен Сидеров: НФСБ и ВМРО обмислят вариант за притискане на ГЕРБ с помощ от Цветан Цветанов

Белият дом обсъжда намаляване на данъци за избягване на рецесия

Защо на някой бащи им позволяват да присъстват на раждането на детето им?

Експерти по сигурност: Ако Мартин Трифонов е бил наблюдаван, убийството в Сотиря нямаше да се случи

Зам.-кметът на Ботевград: Няма опасност за гражданите след пожара в склад за вторични суровини

Шефът на Спешния център в Сливен за смъртта на Криси: При установени нарушения ще бъдат взети мерки 

Виктор Орбан: Вярвахме в обединението на Европа и то се случи

Криминалистът Ботьо Ботев: Случаят „Негован” няма свой аналог в историята на България

Срещата на Г-7 може да завърши без комюнике заради различия за климата

Тръмп се шегува в Туитър – купува Гренландия без небостъргачи

Арабската коалиция нанесе удари срещу военни мишени в йеменската столица Сана

Борис Джонсън е изпратил писмо до Туск, предлага алтернативни договорки за ирландската граница

Много слънце и жега днес

Обявяват кандидатите за стратегически инвеститор на АЕЦ „Белене”

Туитър и Фейсбук са били използвани от Китай срещу демонстрантите в Хонконг

Чилийската фиеста на Иван Цибулка Режисьорът прави разтърсващи филми за последствията от вулканите в Патагония

Фамилията е с изключителни заслуги за културното развитие на България

Преди Съдбата, или по-точно – Любовта да го запрати в далечно Чили, филмовият режисьор Иван Цибулка се ражда в забележително семейство на аристократи на духа.
Малкият Ваньо е наследник на силни музиканти и има верен слух. Родителите му се разделят още когато е много малък, майка му си тръгва заедно с по-голямата му сестра. Той остава при баща си и го отглежда баба му Мара, която довежда в дома на семейство Цибулка на ъгъла на улиците „Гурко” и „Шишман” учителка по музика и солфеж.

„Тя беше много строга и когато сбърквах нещо, ме биеше с една много тънка палка през пръстите – спомня си Иван. – Това безумно ме възмущаваше и още на 5 години заявих на баба ми и баща ми, че не желая да ставам музикант. Но и досега за мен музиката дава ритъм в целия живот. Музикалният ритъм е във всичко, в туптенето на цялата вселена.”

Баба му Мара, преживяла няколко войни, му предава много силен и здрав дух – че ние, хората, сме като жироскопите (по Радичков); че човек никога не се предава, докато умре и със смъртта също нищо не се свършва. Мара е от генералското семейство Маринови. Нейният брат, генерал Иван Маринов, е бил министър на войната през 1944 г. И тъй като Кирил Цибулка се жени втори път и живее в Германия, вуйчо Ваньо, генералът, е мъжкият пример за малкия Иван.

Най-вълнуващите спомени от майка му са как на всяка своя премиера в Музикалния театър тя ги настанява двамата със сестра му в ложа близо до сцената. „След края на спектакъла чакахме един приказен момент. При овациите тя ни пращаше въздушна целувка, а ние бяхме много горди”, спомня си Иван. Баща му пък го води на записи на филмова музика в радиото. Той събира там джазови музиканти и пускат части от филми, към които пише музиката. Често записите са по цяла нощ, а малкият Иван заспива на някой стол и се събужда, завит с одеяло на някоя маса или кресло.

Баща му го води и в киноцентъра Бояна. „Там беше приказно място. Ходехме в монтажа, пълен с ленти, от малък ме запознаваше с оператори, режисьори, актьори…” Магията на киното го поглъща от много малък. Гледа всичко – игрално, анимационно, документално кино, но взема окончателно решение да прави филми едва в казармата. Преди това иска да стане актьор, защото играе в спектакли в Двореца на пионерите. От този период си спомня ролята на Том Сойер. На кандидатстудентските изпити по актьорско майсторство във ВИТИЗ го харесват, но го съветват първо да си изкара казармата.

Там е приет в хора на ГУСВ, където среща режисьора Пламен Масларов. С Пальо, както го нарича, стават големи приятели. Масларов му казва, че с този негов независим характер е по-добре да учи режисура и го подготвя за тази специалност във ВИТИЗ. След казармата Иван кандидатства режисура за класа на Въло Радев, който взима само 7 човека. Класира се седми, но тъй като на политическия изпит се изказва иронично по един въпрос, това намалява бала му. На списъка на приетите обаче вижда на 7-мо място друго име – на „парашутист”, син на генерал, който изобщо не се е явявал на изпити. Пламен Масларов вдига голям скандал във ВИТИЗ. Тогава от академията вземат безпрецедентно решение – Иван да работи една година в киноцентъра и на следващата да следва кино в ГДР, тъй като от дете ходи на немска забавачка, знае езика, а и баща му е женен за втори път там.

Една година Иван прекарва като общ работник в продукции в киноцентъра. „Беше прекрасно. Работих с Иван Ничев, сприятелихме се с Катя Паскалева и това много ме обогати”, споделя режисьорът. През 1977 г. заминава да следва кино в Потстдам-Бабелсберг в ГДР, където е и баща му. Но съдбата си знае работата. В общежитието на университета го настаняват в една стая с чилиец. Той кани Иван на една чилийска фиеста, където българинът среща голямата си любов, чилийката Лили Галвес. Лили е политически емигрант, избягала е след кървавия атентат на хунтата на Пиночет и не я пускат обратно в Чили. За да дойде в България пък трябва да са женени. Дъщеря им вече е на път и те сключват брак в българското посолство в Източен Берлин.

През 1982 г. двамата се преселват в София и 5 години правят документално кино в студия „Време”. През 1987 г. Лили е в един от първите списъци на емигрантите, на които военната хунта на Пиночет позволява да се върнат в Чили. Тъй като Лили тъгува много по родината си, Иван решава да заминат и от ноември 1987 г. те се преместват в Сантяго. Страната още е под диктатурата на Пиночет и началото е изключително трудно. „Трябваше да внимаваме какво говорим, къде ходим, с кого се срещаме”, спомня си Иван.

Няколко месеца живеят на издръжка на по-големият брат на Лили. Хората на Пиночет ги следят. През 1990 г. диктаторът пада от власт и нещата за Иван и Лили започват лека-полека да се оправят. Но той си намира работа 2 месеца след като пристигат в Сантяго. Харесва си едно предаване с документални поредици и започва всеки ден да им звъни от един уличен телефон. Накрая на продуцента му писва от „шантавия българин”, а Иван му става симпатичен, точно такъв човек му трябва – звукар за една серия от документални филми. Тръгват на обиколки из цяло Чили и това е голям шанс за талантливия българин.

Днес Иван Цибулка е сред най-известните и уважавани режисьори на документални филми в Чили. Особено голям интерес предизвиква документалната му поредица „Съседите на вулкана”, която репортажно проследява в продължение на 7 години съдбата на три семейства от градчето Чайтен, пострадали от изригването на вулкан през 2008 г. За този филм Цибулка е награден през 2014 г. с най-престижната награда за документално кино в Чили, а според критиката филмът се е превърнал в „обобщен портрет на чилийския национален характер и дълбок философски размисъл за истинските ценности в човешкия живот”.

В момента прави телевизионни предавания, в които се показва на широката публика с какво се занимават всички научни центрове в Чили. А по кината с огромен успех върви документалният му филм „Маестрото” за Хумберто Матурана, световноизвестен чилийски учен, биолог и философ. „Това е дълбочинен и много интимен филм. От кинотеката в Сантяго ми казаха, че такива опашки за документален филм не помнят. Последния път се е случило нещо подобно на филма „Рим” на мексиканеца Алфонсо Куарон, носител на оскар”, споделя режисьорът.

С любимата му Лили живеят в голяма семейна къща на 30-40 минути от центъра на Сантяго, в район с много зеленина. Лили прави документално кино, след това става директор на една филмова школа към университет, където двамата с Иван преподават 20 години. В момента е пенсионирана, подготвя един авторски документален филм и си гледа внучето. На Коледа ще отпразнуват 4-тия рожден ден на „слънчицето в семейството”, внука Кирил, кръстен на именития си дядо. Дъщерята Майтия Милена вече е на 37 години и е модна дизайнерка.

От 97-ма година Иван не си е идвал в България. Тъй като през цялото време работи на свободна практика, често го задържат проекти в региона на Латинска Америка. „Много ми се ходи в родината. Там има отворени страници, които трябва да прелистя – да отида на гробовете на баща ми, баба ми и майка ми; да се видя със сестра ми отново, с племенницата ми, с братовчедите. Трябва да обходя отново някои места. Знам, че всичко е много променено. Трябва да го преживея. Иска ми се това да стане скоро, още тази или следващата година”, споделя с вълнение режисьорът.

Музиката е в кръвта

Фамилията Цибулка е с изключителни заслуги за културното ни развитие. Иван Вацлав Цибулка, дядото, на когото е кръстен, е чешки виолончелист и музикален педагог, който пристига в България през 1900 г. Свири в Гвардейския оркестър, а по-късно е първият виолончелист в оркестъра на Народна опера. През 1901 г. основава един от първите струнни квартети в България, а през 1908 г. е съосновател на Българска оперна дружба, днес Националната опера и балет. През 1924 г. е съосновател и на Българската народна филхармония (днес – Софийска филхармония) и дълги години е неин председател. До 1934 г. е преподавател в Държавното музикално училище и Държавната музикална академия.
Бабата на Иван – Мара Маринова Цибулка, е оперна певица и музикален педагог, професор в музикалната академия. Баща му Кирил Цибулка е един от най-големите ни композитори на филмова музика. Негова е музиката във филми като „Бариерата”, „Бялата одисея”, „Войната на таралежите”, „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Черните ангели”, историческия сериал „Златния век”… Майката на Иван – Петрана Ламбринова, е известна оперна певица и актриса в Музикалния театър.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.