Президентът прехванат от ДАНС (обзор) Водено е дело срещу престъпна група, пречила на проверка на КПКОНПИ срещу държавния глава

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 29 януари 2020

Тежка катастрофа затвори пътя Русе-Силистра

Френският самолетоносач „Шарл Де Гол“ ще акостира в Кипър

Кубрат Пулев: След мача с Кличко приятелите ми драстично намаляха

Софиянци живеят два пъти по-добре от варненци Стара Загора е веднага след столицата и изпреварва по-големите градове

Българин, завърнал се от Пекин, е потърсил помощ във ВМА

Лондон пуска „Хуавей” въпреки натиска на САЩ Великобритания смята, че може да контролира рисковете

Прессекретариатът на президента: Няма как да коментираме записите, разпространени от прокуратурата

След среща на Горанов с ресторантьори и хотелиери: Отлагат Наредба Н-18 за шест месеца Планираният за утре протест срещу наредбата се отменя

Румен Радев: Не можем да продължаваме напред, ако не сме стъпили здраво на нашите традиции

19 цивилни са станали жертва на конфликта в Източна Украйна през 2019-та

€2000 на бебе дава Гърция (обзор) Сумата е еднократна, ще се изплаща на две равни вноски

Сирийски правителствени сили превзеха град в провинция Идлиб

Екатерина Захариева: И четиримата българи в Ухан искат да се върнат, няма да ги изоставим

Чистка и по-високи заплати в школите

Родният футбол е поставен на командно дишане. Дългогодишните болести, които го тормозеха, взеха връх и го съсипаха. Време е за лек – спешен и кардинален. Но също и компетентен. Сега е моментът, историята не помни друга криза от подобен характер. Имало е спадове, но и големи успехи. Ясно е – модерният футбол стана скъп, направо луксозен продукт и ние сме твърде далеч от възможностите на Запада. Но има и друго – покрай големите сили има и добри отбори от нашата черга – Исландия, Украйна, напоследък глава надига и Финландия. Проблемите в родния Цар футбол няма да приключат с оставката на Борислав Михайлов. Нито с назначаването на ново управленско тяло, ако с него не дойдат и съвременните схващания за създаване на този ценен в целия свят продукт. А всичко тръгва от школите.

У нас ДЮШ (детско-юношески футбол) реално живее в миналия век. Но цинично се използва от всеки нов треньор, начело на клубен отбор, който подобно на политиците, дава големи обещания при встъпването си в длъжност. Постепенно обаче високопарните думи избледняват, а младите остават далеч от първия отбор. Примерите как даден наставник дебютира с юноша в стартовия състав са редица. В хода на мачовете обаче се оказва, че това е просто мръсен трик. Същото правят директори, собственици, ръководители. През настоящия сезон има подобрение в тази насока, но се иска по-задълбочено вникване в проблемите. За реформи в ДЮШ така и не остава време, защото в родния футбол са свикнали да гонят бързи резултати. Искаме всичко на мига, а когато това не се случи, следват промени начело на първия отбор. И така докато не се получи чудото или поне не се замаже положението.

А в школите на голям процент от отборите понастоящем работят демотивирани и изхабени треньор. Монетата има две страни – те прибират смешни пари, ако изобщо си ги получат, а за да връзват двата края, се налага да правят комбинации с таксите. И как да очакваме един такъв наставник да създаде новия Христо Стоичков или Наско Сираков? Как когато неговото верою е „ден да мине, друг да дойде“. Стигна се дотам да бъдат наричани таксаджии, а не треньори. Винаги има и изключения, но на фона на масовката, те не са чак толкова много. Не е тайна, че някои получават пари или други облаги на ръка от родителите, за да играе техният син. Ок, това е малко крайно, но го има. И не е ли сега времето да си каже пълната истина? Има и млади амбициозни треньори, но при тях проблемът е друг – не са подготвени. Да се вземе лиценз за работа с най-малките възрастови групи не е трудно – минава се курс два пъти по една седмица, както и едномесечен стаж. Следва изпит, включващ практическа тренировка с отбора, в който изпитваният е работил по време на стажа си. В по-късен етап той представя план-конспект, задават му се теоретични въпроси, и ако отговори на половината … ето го готов специалист. Трябват също 1200 лева и малко свободно време. В общи линии за 3 месеца се взема диплома. Само за протокола – за преподавател по физическо е необходимо 4 години следване… Останалото е въпрос на лични качества – ако си мотивиран да се развиваш могат да се получат нещата, но можеш и да прилагаш тренировки, които са напълно достъпни в интернет. И пак си в играта.
„Част от истинския успех е фактът, че Исландия разполага с много добре обучени треньори, които започват работа с децата на 5-6-годишна възраст – коментира преди години тогавашният селекционер на скандинавците Ларс Лагербак. – Системата е много добра. Може да се види как усилено работят върху развитието на талантливите играчи в клубовете.“
На свой ред Дагур Свейн Дагбяртсон от федерацията на Исландия допълва: „Тук трябва да имаш лиценз В, за да тренираш деца под 10 години. А също и да си преминал половината от процедурата за лиценз В, за да тренираш деца до осем години.“
В България, например, е необходим лиценз С (най-ниският) за работа с деца и юноши до14 години.
Отскоро се заговори за реформи в школите у нас, не трябва да го отричаме или подминаваме. Дори БФС прие Концепция за развитие на детско-юношеския футбол. Звучи обещаващо!
„В сърцевината на проекта е заложена работата с подрастващите, като за тази цел ще бъдат приложени съвременни тренировъчни методики на ниво ДЮШ, които да създадат бъдещия гръбнак на клубния и националния футбол – се казва в част от публикация, поместена на сайта на централата. – Концепцията включва предложение за създаването на нов социален продукт – футболни училища, които да дадат възможност на всички деца, независимо от физическата им подготовка и качества, да се занимават активно с футбол. Допълнително ще бъде внедрена централизирана клауд-базирана скаутинг система, обхващаща цялата страна, както и последни технологии в областта на видео-анализа и обучението. Планът включва съвместно финансиране от страна на спортното министерство, БФС и футболните клубове, които отговарят на лицензионните критерии и имат желание да развиват своите академии по тази програма.“


Звучи колкото позитивно, толкова и съмнително. Никой от футболния съюз не излезе да обясни какво включват тези промени, кога и как ще бъдат внедрени, колко струва този проект. Изобщо малко прозрачност. Иначе излиза, че промени ще има, но кога, как и за кои точно важат? Не е много ясно.
Една от промените, която обаче не коментирана публично, звучи повече от удачна – БФС ще дава пари на клубовете, а те от своя страна няма да взимат такси от децата. С това ще се подобри значително качеството на материала в отборите. Клубовете вече няма да прибират можещи и неможещи. Ще правят кастинги за подбор и шанс ще получават само тези, които имат какво да дадат на футбола. Но и тук има уловка – кои школи ще получат финансиране? Само професионалните клубове ли? Или всички? Не знаем, не ни и казват. Но само в София кандидатите по проекта са 60. А има още толкова градове и школи.
А материалната база на школите? Правят се един-два терена и се режат ленти, канят се политици, изобщо голямо събитие е. А силите, с които искаме да се мерим, имат по 10-15 терена. Имат и модерна техника, с която се следят различните показатели, снимат се мачовете на видео, има пълна база с данни за всяко едно дете. Тук кът са дори конусите и потниците. Бас държа, че има треньори в школите, които са вадили пари за подобни консумативи от собствения си джоб. Или се чудят как няколко възрастови групи да тренират на един терен, защото няма къде. Но после се чакат таланти за милиони. Как да стане, когато дори селекционерите на подрастващите се спускат отвисоко. Е, оляхме се, ще кажете. Но е факт, че вече ни бие и Люксембург при младежите. Така е, чакаме треньори на заплата от 800 лева, да направи футболист, който да струва поне 800 000 евро. Звучи ли логично?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.