Членството в еврозоната носи ползи, но и разходи

България, която традиционно регистрира най-ниското ценово равнище, вече не е лидер по този показател.

Словакия може да ни бъде пример за един от по-неблагоприятните сценарии

Българската икономика се сближава със средните показатели за ЕС

Равнището на цените у нас все още е далеч от европейското

Евростат оповести предварителните данни за ценовите равнища, доходите и разходите в реално изражение на човек от населението за икономиките на държавите от Европейския съюз. Това е повод отново да сравним къде се намира българската икономика спрямо средните стойности за ЕС и каква е скоростта на сближаване след повече от 13 години членство.

В сравнителен аспект между страните от Централна и Източна Европа в периода след Световната финансова криза от 2011 до 2020 г. ще се изследват следните икономики: България, Чешка Република, Естония, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия.

Какво се случва с цените на равнище ЕС

Сравненията при равнището на цените показват, че различията в рамките на ЕС са големи. България, която традиционно регистрира най-ниското ценово равнище, вече не е лидер по този показател. През 2020 г. тя е изпреварена от Румъния, където цените представляват 54,8% от средните за ЕС, докато в България те вече са 55,8%. Всъщност през посочената година се отбелязва по-висока инфлация в България, отколкото в ЕС, докато в Румъния е обратното.

В ЕС като цяло най-високи ценови равнища са в Дания, Ирландия, Люксембург и Швеция, където те надвишават средното за ЕС със стойности в интервала между 30% и 40%. По-развитата част от ЕС - еврозоната, се характеризира и със средно по-високо ценово равнище спрямо общото, като превишението е с 6,2%. Най-близо до средното за ЕС равнище се намира Италия, където цените превишават средните в ЕС с 1,2%.

България отбелязва разнопосочно развитие по отношение на конвергенцията на ценовите равнища към ЕС. В началото на този период всъщност тя се отдалечава по този показател, като от 52% през 2011 г. той се понижава до 49,7% през 2016 г. и след това започва да се повишава. Основен фактор за това е дефлационното развитие в началото на периода и като цяло по-бавния темп на инфлация в страната, което се съчетава и с нисък темп на реален икономически растеж.

Според степента на наваксване България се нарежда по средата сред избраните икономики с повишаване на съотношението спрямо средното в размер на 3,8 процентни пункта при 3,1 п. п. средно за тези икономики. Всъщност най-голямото сближаване по отношение на цените през този период се реализира в Словакия, където те нарастват със 17 п. п., въпреки че по отношение на доходите сближаването е сред най-бавните, докато при разходите на човек дори е налице отдалечаване.

Словакия е член на еврозоната и по този начин там на практика се реализира един от възможните по-неблагоприятни сценарии, които са приложими и за България. Той се изразява в бързо покачване на цените от една страна, и слаб икономически растеж - от друга. Трябва да се отчетат няколко обстоятелства, които биха могли да доведат до дори по-негативен сценарий в България - равнището на цените все още е твърде далеч спрямо средното за ЕС, като най-голяма е разликата в сектора на услугите. В доминираните от държавата отрасли вероятно ще се случат повишения на цените, които да коригират натрупаните през последните години дефицити, които в някои случаи поставят под съмнение съществуването на предприятия или цели отрасли. Освен това често структурата на някои пазари с малък брой играчи и недостатъчна конкуренция също е предпоставка за опити за повишаване на цените.

Словакия е далеч по-развита икономика, с повече инвестиции и различна структура. Поради тези причини тя изглежда далеч по-подготвена от българската за участие в еврозоната. Въпреки това обаче досегашните резултати не показват, че тя е реализирала съществени ползи от това. Даже напротив, твърде е възможно членството да е повлияло в посока по-бърз растеж на цените и по-бавно развитие на икономическата активност.

По този начин всъщност фазата на подготовка за участие в еврозоната се превръща в ключова за дългосрочното развитие на българската икономика. Бързането при приемането на еврото може да спести разходи като свързаните с асиметричното участие в банковия съюз, но от друга страна може да окаже силно негативно въздействие върху цените и икономическия растеж в дългосрочен период. По тази причина е необходимо да се направи цялостна оценка на въздействието, която да е обективна и да отчита и разходите от евентуалното членство в еврозоната.

БВП на човек от населението

При брутния вътрешен продукт на човек от населението, според стандарта на покупателна способност, са налице по-големи различия между отделните членове на ЕС. За съжаление, според този показател България се нарежда на последно място с 55% от средната стойност за ЕС, докато лидер е Люксембург с 266%, следван от Ирландия с 211%. Следователно дори при отчитане на покупателната способност БВП на човек в Люксембург е 5 пъти по-висок, отколкото в България, докато в Ирландия е почти 4 пъти по-висок спрямо България.

Трябва да се отчете една особеност при този показател - по-високият доход средно на човек от населението може да не се отрази позитивно върху стандарта на живот. Например при двете посочени икономики, които са водещи в ЕС по този показател, високите стойности се дължат в голяма степен на регистрирането на големи мултинационални компании на територията на съответната икономика. Това се случва за данъчни цели, а фактическата им дейност, която има въздействие върху приемащата икономика, е минимална.

България успява да навакса 2 процентни пункта от изоставането си спрямо средния за ЕС БВП на човек от населението според покупателната способност през 2020 г. спрямо предходната и достига 54,9%. Това се дължи на по-ниския спад в страната спрямо средния за ЕС. Същевременно България изостава значително от предпоследната икономика по този показател, Хърватия (64,3%), която е най-скорошният член на ЕС. Румъния, която беше приета в ЕС заедно с България през 2007 г., успя далеч да ни изпревари, като понастоящем тя се изравни със Словакия и вече е пред България с 16,8 процентни пункта.

В по-дългосрочен аспект българската икономика с изключение на 2013 г. неизменно се сближава със средното за ЕС през периода 2011-2020 г. Регистрираното наваксване е 9,2 процентни пункта, което поставя страната под средната стойност сред тези от ЦИЕ. Лидерите в тази група са Литва и Румъния, които наваксват 20 п. п. спрямо ЕС, а 6 държави са преди България. Зад нас се нареждат Унгария, Словения, Хърватия с положителни стойности, докато Словакия е единствената икономика, която се отдалечава с 5 п. п. според показателя БВП на човек от населението от ЕС.

Фактическо индивидуално потребление

Фактическото индивидуално потребление на човек от населението според покупателната способност е по-слабо популярен показател от БВП на човек, но изследването му също има важно значение. Според този показател България отново е на последно място в ЕС с 61% спрямо средната стойност. Това означава, че средно на човек потреблението в България, съобразено спрямо равнището на цените в страната, през 2020 г. е представлявало 61% от това на средния гражданин на ЕС. От гледна точка на стандарта на живот всъщност този показател може да се разглежда като по-подходящ, отколкото БВП на човек от населението.

Тук също е налице вариация в рамките на ЕС, но тя е значително по-малка, отколкото при БВП на човек. Най-високата стойност за отделна икономика отново е за Люксембург, където разходите на човек от населението са с 31% по-високи от средните за ЕС, други водещи икономики са Германия и Дания. Сред най-слабо представящите се освен България са Хърватия, Унгария и Латвия и Словакия.

Любопитен е примерът на Ирландия, която се нарежда на второ място в ЕС според показателя БВП на човек от населението с 211% спрямо средната стойност. При фактическото индивидуално потребление на човек от населението тя е дори под средната стойност за ЕС (94%). Това означава, че крайното потребление на глава от населението в страната всъщност е по-ниско от средното в ЕС, коригирано спрямо равнището на цените. Т. е. средният стандарт на живот всъщност е по-нисък отколкото, например, в Кипър, които са близо до този в ЕС (98%).

Литва (96%) е лидер сред страните от ЦИЕ, като тя почти е достигнала средната стойност за ЕС, въпреки че според БВП на човек все още е по-отдалечена (87%). Противоположно на нея Чешката Република е с потребление на човек от населението, което се равнява на 87% от средното за ЕС, докато според БВП на човек тя е най-развитата икономика от избраните страни с показател 94%.

В по-дългосрочен период България наваксва с 13 процентни пункта спрямо потреблението в ЕС, като по този начин се нарежда над средната стойност сред посочените страни от ЦИЕ, която е 10,7 п. п. По-бързо сближаване от България през периода 2011-2020 г. отбелязват Румъния (25 п. п.), Литва (24 п. п.), Естония (15 п. п.) и Латвия (14 п. п.). Две от избраните страни регистрират отдалечаване от ЕС по този показател и това са Словения (-3 п. п.) и Словакия (-2 п. п.).

Представянето на българската икономика според показателите равнище на цените, БВП и разходи на човек от населението в сравнителен аспект спрямо членовете на ЕС традиционно не е добро. Въпреки че конвергенцията спрямо доходи и потребителски разходи се случва, процесът е бавен и страната изостава от основните си конкуренти. Освен това тя отстъпва позицията на икономика с най-ниско равнище на цените в ЕС на Румъния въпреки значително по-бавното си развитие.

Словакия може да бъде пример за България, че от членството в еврозоната могат да се очакват не само ползи, но и разходи - забавено развитие и покачване на цените. Тук не става въпрос за първоначалните ефекти, а за продължителен период от време. В резултат от това словашката икономика изостава и те вече се нареждат след Румъния по доходи и потребление, а от друга страна са изправени пред значително по-високи цени. За да се избегне такъв сценарий в България, е необходимо периодът на подготовка да се използва пълноценно и еврото да се приеме само при убедителни доказателства, че българската икономика може да се справи с това предизвикателство.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари