След 5 шеметни изяви в Екатеринбург, подготвя голям концерт в НДК на 18 ноември

Кой е този български певец, който е искал да изкарва прехраната си със затворена уста? Той е неосъществен летец на изтребител и (осъществен) тартор на детска тимуровска команда. Този човек понякога се промъква като бандит в собствения си дом - по странични стълби и прозорци, защото на входа го дебнат... луди жени. Със сигурност не знаехте поне едно от тези неща за Човека глас Красимир Аврамов. Неотдавна се върна от концерт в Екатеринбург, където за пет дни изживя приключения като за три месеца.

"Преди да замина за Екатеринбург, ме питаха какво ми е детското желание. Без много да му мисля, изтърсих: "Да се возя в изтребител", разказва Красимир Аврамов. Той е поканен да пее на празника на града. Денят на Екатеринбург е на 18 ноември, но се чества третата събота на август.

В петдневните всенародни увеселения Краси Аврамов се включи с голям концерт и участие на 4 други естради, едната със симфоничен оркестър и 10-хилядна публика. "Аз съм първият българин, който някога е пял на Екатеринбургска сцена - уточнява Краси. Самостоятелният му концерт е пред 2500 души. Публиката беше екзалтирана, залата - пълна до дупка. С тяхната известна певица Галина Коротаева направихме в дует песента от маската на Зоро, изпълнихме, разбира се, и "Облаче ле бяло", и "Под московские вечера".

Българската общност в града е много малка. След концертите консулът Пламен Петков и Краси са поканени на обяд от част от българите в Екатеринбург. "Направиха ми страхотно посрещане в едно имение в затворен комплекс - там имаше дърво, засадено от съпругата на Елцин. След обилен обяд със всякакви вкуснотии - патици, риби, десерти, потеглихме нанякъде, следвани от журналистите, които отразяваха посещението ми."

"Стигаме до една ВВС база, като през цялото време не ми казват за какво сме там. Мислех, че нещо ще разглеждаме. И застава пред мен един генерал и казва: Приятно ми е, аз съм пилот едикой си, за мен ще бъде чест да ви кача на моя изтребител - беше учебен самолет Як 52. Не бях въобще подготвен да такова нещо! Влязох с усмивка, махане на всички журналисти, качих се в самолета, сложиха ми парашут, затегнаха ми колана, обясниха ми ако се случи нещо да дръпна еди кое си, показаха ми един лост между краката ми, с който мога да управлявам самолета като постигнем височина.

После научих, че преди мен е имало много голяма руска звезда, забравих му името, чиято мечта също била да се вози на изтребител. Качват го в същия самолет и в момента, в който потеглят, той казва "Спрете, спрете!". Така и не полетял. Преценил е че няма да може да издържи.

Всички ме наблюдаваха с бинокли отдолу. В пилотската кабина можех да чуя коментарите им по радиостанцията. Издигнахме се и самолетът почна да се спуска - две минути с главата надолу, лупинги, после пак нагоре, пак надолу. При спускането нямах проблеми, но най-тежко ми беше, когато се изкачваш рязко нагоре с главата надолу. Напрежението е огромно. Усещането е, че ми влиза кръвта в главата, а лицето ми от тягата почва да се измества на всички посоки. Можех да видя изражението на пилота пред мен в огледалцето. Той беше съвсем спокоен, все едно си яде салата вкъщи, а при мен всичко беше като във филм на ужасите - анимация пълна. На 28-ата минута аз успях да натисна копчето и да кажа "Я не могу больше".

Не стигнах дотам да се сетя да поискам да карам. До оня ден аз се кълнях, че няма никога повече да се кача на изтербител, даже да ме теглят с кран. Но днес съм готов отново да полетя, вече знам какво да очаквам и знам, че искам и да пилотирам.

Като слязох, всички се смееха с глас, снимаха ме как вървя - едвам стъпвах, целият пребледнял. Веднага ме вкараха в медицинското отделение да ми премерят кръвното - беше 130 на 75, а сърцебиенето ми беше 52 удара в минута. Бяха изумени и ме питат: "Ти качвал ли си се на изтребител преди?" Прибрах се в хотела и чак тогава повърнах всичко. Около два дни след това като затворя очи имах чувството, че се въртя и летя надолу, но сега вече не ме е страх. Аз съм се возил на всички екстремни влакчета, но това не може да го сравни и с най-опасните влакчета на света."

През 2009 г. името на Красимир Аврамов беше в устите на всички българи. Песента Illusion, с която ни представи пред Евровизия в Москва, се класира 16-а на полуфинала. И Краси получи от сънародниците си най-противоречивите отзиви. "Бях уплашен – признава си изпълнителят. - До 2009 г живеех много хубав живот - музика, пътувания в чужбина, концерти в Америка, на много високо ниво. Малцина българи са имали такива успехи. През тези 12 г. в САЩ успях да се каля като човек и в същото време да стана човек. Бях забравил как е в България и тук ми забиха такива шамари, и то от хора, с които съм работил. После си казах - благодаря на Господ че това ми се случи, по някакъв начин имах нужда да ме приземят малко, да ми отворят очите малко."

Като дете Краси бил шутът на класа и имитирал всички учители, понякога дори по време на час пред дъската, за да отърве класа от изпитване. Мечтаел си да стане мим или клоун. "За мен това изкуство беше на високо ниво, истината беше в театъра. Музиката за мен беше едно тинтири-минтири."

Таванското помещение в дома им в Сливен спретнал като офис или щабквартира на тимуровската му команда за добри дела. Краси бил тартор на тайфа от 60-ина деца. "Сега като си погледна скиците в една голяма тетрадка – какви планове съм правил, как съм го описвал. Всеки отговаряше за нещо, събирахме членски внос, купувахме риванол, памуци - да си промиваме раните, ако се ударим нещо.”

Единственият път, когато ял бой, било в името на изкуството. „Направих театрален спектакъл във входа. Събрах всички съседи и им взех по 5 ст. за вход. Представлението беше на площадката между етажите - тя беше широка, а на стъпалата се събираха доста хора. За спектакъла ми трябваше рокля и взех на майка булчинската рокля, за да облека съседката Албена. Видях, че по-добре й стои до коленете, взех ножицата и я отрязах. Майка ми нищо не каза, но баба ми щеше за полудее, такъв бой ме би!"

Майката на Краси е народна певица. Тя отрано знае, че детето й е музикално и има уникален глас. (Аврамов има много рядко срещания диапазон от 4 октави.) "Тя ме влачеше по всички нейни участия и ме караше да пея с нея, но аз не исках. Сега вече мога да кажа, че пантомимата ми е в кръвта, докато музиката ми е в сърцето.”

Завършва специалност "Пантомима" в НАТФИЗ, но се занимава с това от 7-годишен и, по думите му, има стотици медали от всевъзможни конкурси. “В пантомимата нищо и никой не може да ме изненада. Преподавам 6 г. в "Колбърн институт" в Лос Анджелис. Проблемът е, че не е достатъчно платено. С музиката е много по-лесно.”

Реално с музика започва да се занимава като студент в НАТФИЗ. “Едва 20-годишен бях, като станах продуцент и собственик на предаването "Мис Макси шоу", конкурс за пълни жени. И там де факто започнах да пея джаз, правех и пантомима. Получавахме стотици писма на ден - в края на седмицата имахме по една огромна торба с поща. Пишеха, че искат да ме слушат, да идват на мои концерти - аз нямах такива. Имах 4-5 парчета, такива, дето съм се лигавил.”

Аврамов има американско гражданство. Получава го за "изключителни възможности" - шанс, който се дава на особено талантливи в областта си имигранти. "За Америка заминавах два пъти. Единият - като мим през 1994 г. Бях на турне с една пантомимна група. Върнах се в България, защото бях влюбен. Но междувременно след като се върнах станах това, което съм сега - Красимир Аврамов, певецът. И през 1998 г. пак заминах, вече осъзнал какво искам да правя като изпълнител и музикант. Веднага подадох документи за зелена карта, защото след 6 месеца ми изтичаше визата. Моята адвокатка там подреди всички документи, направиха проучване на това, което съм тук, в България, и на 6-ия месец взех зелена карта. На 4-ата година вече взех паспорт."

"Добре се чувствам в Бългалия, не искам да заминавам", казва сега певецът. От Лос Анджелис има прекрасни спомени - и професионални, и лични. В този град той изживява голямата си любов. "Бях влюбен отчайващо, лудо, страстно. Продължи цели 10 години, живеехме почти на семейни начала, но се появи ревността. А аз съм моногамен, за мен връзката е важно нещо. След успеха ми в залата на Оскарите, всичко обърна лице към мен, поканите валяха, пътувах много из САЩ. През 2008 г. в един момент останах в Лас Вегас, защото трябваше да строим сцена. Започнаха скандалите. В един момент и двете страни не издържахме. Сега сме много близки приятели - грижим се един за друг, преценяваме връзките си, станахме общо взето като брат и сестра. Не можем един без друг, но не може да е това, което беше."

Проблемите на Краси с жените не са само от разбито сърце. Наред с нормалните ухажорки, има и такива, които го принуждават да си издейства две ограничителни заповеди от съда.

"От няколко месеца не са ме тормозили. Оплаквал съм се по предавания и интервюта, но всички гледат на това като на една шега, а то е кошмар. Жени, като от Хичкок излезли. Сълзи, истерии, блъскане на врати, страх да те хване. Не можеш да се прибереш нормално вкъщи. Катеря се през различни места, за да си вляза в дома си. Имах такива, които ми хакваха компютъра, сменяха пароли, четяха ми имейлите - искат да ме видят в някаква светлина, за да могат да го предоставят на медиите. Уж от любов го правят, но и събират козове да ме изнудват. Няколко от тези жени в главите си са "женени" за мен. Те си живеят с идеята, че аз съм им съпруг и си имат бъдещи планове за мен и т.н., без аз да знам.

Част от тях идват като спонсори. Продуцират, отношенията ни са професионални и в един момент нещата се изкривяват. Никога не съм давал грешни нишани - да флиртувам или нещо друго. Не мога да си го обясня при толкова много певци защо точно на мен се лепят. Явно има някаква наивност в очите ми, която ги кара да си мислят, че може да ме притежават. Но съм сигурен, че и колегите имат такива проблеми."

Това разбира се са дребни кахъри, които няма да откажат Красимир Аврамов от оставането в България. Той отново е влюбен, има гадже и се чувства щастлив. Няма намерение да сключва брак, тъй като "аз съм женен вътрешно в себе си".

Съвсем скоро - на 20 септември, трябва да излезе новият му клип към песента "Самоконтрол" по текст и музика на американката Ана Монгомъри, и с участието на Майкъл Флеминг, фронтменът на джаз групата Tri-O-Five.

Същевременно Аврамов се готви и за още едно голямо събитие - концерт в НДК, който ще бъде на 18 ноември.