„Ако искаш да си силен - бягай, ако искаш да си красив - бягай, ако искаш да си умен - бягай”, гласи древногръцка поговорка.

И тя напълно отговаря на философията на живот на най-добрия ни бегач на дълги дистанции Шабан Мустафа. Самият той признава, че трудно може да се ядоса, а усмивката не слиза от лицето му. И досега не може да си обясни защо през последните две години печели допитването за „любимец на феновете“ на специализирано издание у нас, изпреварвайки примата на спринта Ивет Лалова.

А бягането наистина е неразделна част от живота му. Всеки ден на тренировка изминава минимум по 10 км. Натоварванията редува с ангажиментите си в община Сунгурларе, където работи като експерт по спорта. И е изключително доволен от успехите си до момента. През октомври триумфира с балканската титла на 42,195 км за първи път в кариерата си, а преди това печели ултрамаратона „Софийски манастири“ с дължина 77 км.

Миналата година стига на крачка от медала - четвърти, на световното по планинско бягане в Швейцария. В добавка през 2015 г. спечели едно от най-престижните състезания - планинския маратон „Юнгфрау“, отново в Страната на шоколада, с дължина 42,2 км, където най-високата точка на надпреварата е на 2205 м надморска височина. Във височинната битка се включват над 4000 атлети от 60 страни. Тогава изпреварва и елитни бегачи от Кения, Етиопия, както и световния шампион Томазо Вачина (Италия).

„Много е важно как ще си разпределиш силите - разкрива 38-годишният шампион на България. - Освен това има атлети, които са добри само на шосейни бягания, други - на планински, аз съм добър и в двете. Затова най-добре се чувствам, когато трасетата са комбинирани.“

Признава, че е имал и екстремни състезания. Миналата година в тридневния „Тур дьо Тирол“ в Австрия пада и чупи китка, но финишира и печели бронз от 75-километровата дистанция. Инцидентът става на 18-ия километър в последния ден на надпреварата. Болката обаче не спира Шабан.

„Чак на финала получих медицинска помощ - разказва националът. - А на връщане се прибрах с колата на мой приятел. Дори се наложи да шофирам на моменти, за да го отменям на волана. Като си дойдох в България, работото се оказа сериозна. Наложи се операция. За щастие всичко мина добре.“

На тренировка му се е случвало диво прасе да го преследва, но до сериозни последствия не се е стигало. Само му се е наложило да увеличи двойно оборотите, за да избегне сблъсък.

„Изскочи изведнъж на пътя ми, имаше малки - спомня си с усмивка бегачът. - Направих рязко завой и тръгнах по нанадолнището... Размина се.“

Шабан обаче не страда от факта, че ще състезава в неолимпийска дисциплина. „Тук се чувствам добре, на мястото си - обяснява атлетът. - Миналата година в нашия спорт само аз и Габриела Петрова в тройния скок станахме четвърти на планетата. Не е никак малко да се справиш с конкуренцията от над 350 бегачи.“

Роденият в сунгурларското село Костен спортист разкрива, че с лека атлетика започва да се занимава по стечение на обстоятелствата. Първата му страст е футболът, но тогавашният му треньор Марин Николов вижда в 16-годишното момче големи заложби в бягането и го пренасочва. Не съжалява, макар че преминава през много трудности. За да може да тренира и да се издържа, Шабан е принуден да работи дори като шофьор.

„Три години карах работници до Карнобат - спомня си шампионът. - Тежко беше, защото работех на три смени, включително и нощна. А след това трябваше да тренирам.“

Междувременно купува 15 декара земя и я засажда с череши, които отглежда и до днес.

Допреди 3 години той обаче се състезава и носи успехи за новозагорския клуб „Лидер“, защото в Костен няма такъв. Вече бившият кмет на Сунгурларе д-р Георги Кенов решава, че не може местен лекоатлет да носи славата на друг град. И отива на крака при Шабан, за да го покани да кандидатства за работа в общината, но и да създаде клуб. Така от 2012 г. националът вече е назначен в кметството и отговаря за всички въпроси по спорта. А година по-късно е открит и клуб „Шампион“ в който тренират близо 30 деца. Преди три години по инициатива на шампиона за първи път се прави и детски атлетически семинар, който събира повече от 100 малчугани. Форумът вече е традиционен.

„За съжаление сега младите хора не искат да тренират самостоятелно - казва Шабан. - Борбата с хронометъра им се вижда тежка, предпочитат игрите. Освен това искат, ако може, резултатите да дойдат за 2-3 седмици. Няма как да стане, затова повечето се отказват.“

Самият той също признава, че е бил на кръстопът в тежки моменти. Дори за година оставил бягането, но го повалил здравословен проблем. Лекарите открили пясък в бъбреците, дори се наложило да влезе в болница.

„Престоят ми беше един ден - разкрива той. - А когато излязох, си казах: „Не може така, ще трябва да започна пак да тренирам.“ Първо тръгнах с 3 км, 5 км... Постепенно започнах да вдигам темпото и така си върнах формата. Оказа се, че с физическите натоварвания съм изхвърлил и пясъка в бъбреците. Оттогава здравословни проблеми нямам.“

За всичките си начинания Шабан намира подкрепа и в своята съпруга Еметола. Тя е далеч от спорта. По образование е филолог и има завършена магистратура по национална сигурност. Въпреки че шампионът често отсъства от дома заради състезания и тренировки, тя с разбиране се отнася към хобито му. А когато грижите по децата й позволяват, винаги го придружава на първенствата. Семейството има 8-годишен син Фикрет и дъщеря Зейнебнур, на година. Шабан признава, че иска децата му да се занимават със спорт, за да се научат на дисциплина и да са здрави. Но не с неговия, защото е много тежък.

И въпреки че е постигнал много, той не спира да преследва мечтите си. И отсега е набелязал следващата - да вземе медал от световно по планинско бягане, който му се изплъзна миналата година.

Текстове под снимка

За шампиона няма непреодолими трасета по всяко време на денонощието.

В общината има специален кът, в който са изложени отличията на лекоатлета.

Снимки Личен архив