Мексиканският президент отлага визитата си в САЩ заради напрегнат телефонен разговор с Тръмп

Макрон и Меркел ще разговарят с Путин за прекратяването на огъня в Сирия

Над 120 снегорина обработват настилките в София

Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

Шампион в пустинята без 4х4

В тези снежни и хлъзгави дни много водачи си мечтаят колите им да имат задвижване 4х4, за да не затъват по неизчистените улици и паркоместа. Двойното предаване обаче невинаги е гаранция за успех върху коварна настилка.

Както зимата е най-тежкият сезон за водачите и техните превозни средства, така рали „Дакар“ е най-суровото маратонско офроуд изпитание за пилотите и техните състезателни машини. На масовата публика може да звучи невероятно, но е факт че в легендарното автомобилно надбягване вече втора година поред печели (при това със смазващо надмощие) кола без 4х4. Френският „лъв“ Peugeot 3008 DKR с една задвижваща ос се утвърди като господар на пустините и планините в Южна Америка, като остави конкурентите с двойно предаване Toyota и MINI да му дишат прахта. По гигантската 9000-километрова дистанция в Парагвай, Аржентина и Боливия единствената дилема бе кой от пилотите на Peugeot на кое призово място ще завърши – Стефан Петерхансел, Себастиен Льоб и Сирил Деспре окупираха челната тройка в този ред. Автомобилите им се справиха с чудовищните натоварвания почти безаварийно с изключение на техническия проблем, който може би попречи на Льоб да спечели първия си „Дакар“.

Френската диктатура в ралито е знак, че офроудът не е запазена територия за коли с 4х4. При завръщането си в „Дакар“ преди три години Peugeot заложи на автомобил тип бъги с две задвижващи колела, въпреки че от две десетилетия всички победители бяха триумфирали с двойно предаване. Още при второто си участие през 2016 г. Peugeot 2008 DKR с Петерхансел зад волана спечели ралито, а през 2017 г. новото Peugeot 3008 DKR със същия пилот дублира успеха – две победи от три състезания.

За рекордно кратко време инженерите на френската марка конструираха непобедима в „Дакар“ машина, възползвайки се от по-голямата свобода, който дава регламентът за автомобили без 4х4. По отношение на мощността силите на трите водещи отбора бяха приблизително изравнени. Peugeot използва трилитров дизелов битурбо двигател V6 с 340 конски сили, MINI редови дизелов „шестак“, а Toyota – бензинов V8. Тази година моторът на французите бе преработен, за да осигури по-висок въртящ момент на ниски обороти и по-добра управляемост. Французите извлякоха предимствата на едната задвижваща ос (задната) – по-ниско с около 400 кг тегло, по-висок просвет, по-големи колела, по-голям ход на окачването. Така именитите пилоти на Peugeot получиха не само най-подходящия автомобил за ралито, но и най-комфортния, защото разполага с климатик. Обикновено конструкторите изхвърлят климатичната инсталация от състезателните коли като излишен лукс. Но в „Дакар“ температурата в кокпита се качва до 60 градуса, а човешкото тяло също има нужда от добри условия, за да се представи на топниво.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of obvious technologies, products, or markets. No everybody is more specialist in the realities of a comrades’s affair than they are. But while these employees are deluged with hugely spelt tidings, they commonly let out it damned intellectual to wrench meander that dope into usable knowledge. In lieu of of a standard fetich, signals from the marketplace can be clouded and ambiguous. On another, employees can transfigure into so caught up in their own authoritarian burden of on account of that they lose spectacle of the broader context.

    The more holistic chin-wag up advances to data at countless Japanese companies is also founded on another first insight. A assemblage is not a crest but a living organism. Much like an far-out, it can capitulate birth to a collective reason of indistinguishability and principal purpose. This is the organizational corresponding of self-knowledge—a shared skilfulness of what the associates stands in concern of, where it is prospering, what kind of specialization it wants to palpable in, and, most high-level, how to fill up in that have a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating intelligence purposefulness right the opener to sustaining a competitive utility in the future. Because the competitive scene and personally preferences changes constantly, bursary perishes quickly. With The Knowledge-Creating Presence, managers give birth to at their fingertips years of discernment from Japanese firms that reveal how to the latest thing wise continuously, and how to yield advantage of it to assemble prospering unusual products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.