На 17 февруари 2019 да почерпят

Путин и Макрон обсъдиха положението в Сирия

Вижте 16-ия поход Луковмарш в София през обектива на „Труд“

Близо 700 пътници бяха свалени от влак в Германия заради намерен пистолет

Мирослав Ангелов от Враца: Плодове и чай ме спасиха дори от язва на стомаха Плодолечението е много полезно, но трудно без опитен водач

Френски изкушения в „Живот нависоко“ Жулиет Бинош пак при Клер Дени

Няма хора под развалините на университетската сграда в Санкт Петербург

Румяна Бъчварова: Истината за спасяването на българските евреи може да ни обедини като нация

Арестуваха 8 души за срутената мина в Бразилия

Специализираният съд остави в ареста Димитър Желязков-Очите

Областният управител на Пловдив Здравко Димитров информира премиера Борисов за ситуацията около инцидента с влак

Неонацистка заплаха събра стотици на контра на “Луковмарш“ (СНИМКИ)

Турция задържа 33-ма мигранти при опит да преминат в България

Срути се част от сграда на университета в Санкт Петербург

Майкъл Пенс и Ангела Меркел обсъдиха газопровода „Северен поток 2“

Джулиън Лескът, бивш английски национал и шампион с „Манчестър Сити“, ексклузивно пред „Труд“: Българите са технични, липсва ви постоянство

Джулиън Лескът е един от железните защитници в ерата на Висшата лига. Продукт на „Уулвърхемптън“, минал през „Евертън“ и триумфирал с титлата като футболист на „Манчестър Сити“. С националния отбор на Англия изигра 26 мач, като единственият му гол е на Евро 2012 срещу Франция за 1:1.

Известен със специфичната си физиономия, Лескът беше истинско страшилище за нападателите. Сега работи като тв анализатор и бе сред ВИП-овете, поканени от Стилиян Петров на благотворителния мач в Глазгоу през септември.
Лескът се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Здравейте, Джулиън! Вие бяхте един от големите шампиони, който игра в благотворителния мач между отборите на Стилиян Петров и Джеймс Милнър в Глазгоу. Какво е да се събирате по такива поводи световни звезди?
– Вдъхновяващо. И двамата капитани, и двамата треньори в лицето на Юрген Клоп и Брендън Роджърс са велики личности. Горд съм, че поканиха и мен на страхотното събитие. А за всички, които бяхме под знамената най-важното беше, че играхме за една благотворителна кауза.

– Кой е най-добрият ви приятел от тези, които бяха на шоуто в Глазгоу?
– Играл съм повече с момчетата от отбора на Джеймс Милнър, както и със самия него. Джо Харт и Майка Ричърдс са ми най-добрите приятели. Близък съм също и със Стан, и с Габи Агбонлахор.

– Какво мислите за Стилиян Петров?
– Изключително отборен футболист със забележителна техника. В продължение на толкова много години показа завидно постоянство. Той е играл с мои приятели като Джеймс, които разказват колко е бил отдаден в тренировките и мачовете. Няколко пъти сме се срещали на терена, когато Стан играеше за „Астън Вила“, а аз бях в „Евертън“. Той беше моторът на своя отбор.

– Стилиян е от хората, които пребориха една много страшна болест като левкемията. – Той ли е примерът за тези, които в момента се борят с нея?
– Абсолютно. Стан със сигурност е от щастливците, които успяха да оздравеят. Истински поклон пред неговото семейство за подкрепата. Това е битка, която се печели трудно. Впечатляващо е, че Стан е толкова здрав и пълен с енергия, че може да организира събитие като благотворителния мач в Глазгоу.

– Какви са впечатленията ви от българския футбол?
– Не съм сигурен какво е нивото на вашето първенство, но когато се замисля за български играчи, винаги ми изплува много добрата техника. Най-много впечатление имам от Стан и от Димитър Бербатов. Те бяха сред най-техничните във Висшата лига.

– Кои българи най-много цените?
– От днешните не мога да се сетя.

– А от преди?
– Много ми харесваше стила на Димитър Бербатов. Той беше нападател, аз съм защитник и сме се срещали неведнъж. Казах ви вече за Стан. Проблемът на България е, че няма постоянството в Европа през годините.

– Вкарвал ли е Бербатов гол, когато сте го пазил?
– Сигурно. Може би един или два. Като се замисля със сигурност вкара, когато беше в „Тотнъм“, а аз в „Евертън“. След това мисля, че и в дербито на Манчестър има попадение. Труден беше за опазване.

– По същото време във Висшата лига и в „Манчестър Сити“ играеха още двама българи – Мартин Петров и Валери Божинов.
– С Божинов не се засякохме. Точно когато „Сити“ ме взе, той напусна. Знам, че е бил много весело момче.

– А Петров?
– Невероятно бърз футболист. Уникален професионалист. Стараеше се непрекъснато да се подобрява.

– Вие сте продукт на академията на „Уулвърхемптън“. „Вълците“ ли са любимият ви клуб?
– Завинаги ще съм фен на „Уулвс“. Там започнах, а първата любов не се забравя. Ще съм и голям фен на „Астън Вила“ и на „Манчестър Сити“, където пък постигнах най-добри резултати. Но „Уулвърхемптън“ си остава на първо място.

– Какво беше усещането да ви изберат за най-добрия млад футболист в „Уулвърхемптън“ за цял сезон?
– Велико беше. Защото не бях само аз достоен за това признание. Роби Кийн например ми бе конкурент. Също и Джаки Макнамара. Бяхме много силни млади момчета. И честта да си номер едно е наистина голяма. Затова и „Уулвърхемптън“ винаги ще е дълбоко в сърцето ми.

– Винаги ли сте играл като централен защитник?
– Да, още в „Уулвс“ започнах като централен защитник. Рядко, много рядко съм бил и ляв бек.

– „Уулвърхемптън“ се завърна през този сезон във Висшата лига. Ще успее ли дълго да се задържи?
– Това е голямата цел. И преди е било най-важното да остане във Висшата лига, но сега ситуацията е по-различна. Сега отборът има много по-голямо самочувствие. Надявам се, че „Уулвърхемптън“ не само ще остане във Висшата лига, но ще гради и по-боеспособен отбор за следващата година.

– „Евертън“ е следващата стъпка в кариерата ви. Там също ви избраха за най-добър на сезона.
– Да, и отново ще кажа, че това е чест, която не се описва с думи. И в „Евертън“ играеха великолепни футболисти. За мен това беше първият сезон във Висшата лига. За първи път се срещнах с толкова класни футболисти. За първи път си изправих срещу Стан и Джеймс, които играеха в „Астън Вила“. Бяхме силни, борихме се за място в Топ 4. Имах късмета в най-добрия момент да подпиша с „Евертън“. Помня всеки един от мачовете ми, защото много им се наслаждавах.

– Най-доброто ви време безспорно е в „Манчестър Сити“.
– Така е.

– Това ли е клубът на бъдещето?
– Не бих го нарекъл така. Но със сигурност клубът се развива в правилната посока. „Сити“ иска да е най-големият. А най-големите трябва винаги да печелят мачове, титли, купи. В последните 7-8 сезона това се получава. Когато играех за „Сити“, това бе най-успешното и щастливо време в кариерата ми. Намерих много подкрепа и приятели. Отборът започна да бъде доминиращ фактор във Висшата лига. Един от най-добрите два-три тима. Надявам се, че скоро „Сити“ ще изпълни и голямата си мечта в Европа.

– Вие спечелихте всички възможни английски трофеи със „Сити“. Кой е най-ценният ви спомен от кариерата в Манчестър?
– Първият трофей винаги е най-запомнящ се. Спечелихме Купата на Англия, която е изключително престижна за всеки. Затова е и много ценна. Започнахме да си вярваме, че сме станали силен отбор. Повярвахме, че сме претендент и за титлата. И за щастие следващия сезон я спечелихме. Да, титлата е най-големият, най-паметният момент. Сега ме връщате назад в миналото и се замислям колко голямо значение е имал този триумф за „Сити“.

– Кое дерби предпочитате – между „Евертън“ и „Ливърпул“ или между „Манчестър Сити“ и „Манчестър Юнайтед“?
– И с този въпрос ме затруднявате. Кое е по-голямото дерби? И в двете емоциите са еднакви. И за футболистите, и за феновете е еднакво важно да спечелят. Аз ще ви кажа за още едно дерби, в което съм играл. За всички в „Уулвърхемптън“ е най-важно да победят „Уест Бромич“. И все пак, от сегашна гледна точка, най-значимо е манчестърското дерби, защото обикновено то е дуел и за титлата.

– Колко победи имате в тези дербита?
– Уоу, колко ли са? Помня, че спечелих последното. Всичките трудно ще ги изброя.

– Вие сте от защитниците, които вкарваха много голове. Караха ли ви треньорите да тръгвате в атака?
– Случвало се е, но не винаги. Най-добрият треньор, с който съм работил, е Глен Ходъл. На тренировките в „Уулвърхемптън“ често ме караше да минавам в ляво и да атакувам. А когато си в нападение, винаги можеш да вкараш гол. На мен ми се получаваше.

– В края на кариерата ви се приближихте доста до България. Подписахте с атинския АЕК. Хареса ли ви престоят в Гърция?
– Трудно ми беше, защото там бях самотен – без семейството ми. Това ми се случи за първи път в живота. Иначе всичко в Гърция ми бе много странно. Например структурата на лигата, която е много различна от Висшата лига. Задаваш въпроси, а те не могат да ти отговорят. Трудно беше. Зарадвах се, че през този сезон АЕК участва в групите на Шампионската лига. Голямо постижение за клуба.

– Бихте ли сравнили футбола в Англия и Гърция?
– Много, много различен. Като агресивност особено. Има и различна страст. Феновете в Гърция се събират още пред хотелите на отборите, което в Англия няма да се случи. Това прави контактът между привържениците и футболистите много по-емоционален.

– Кой треньор най-много повлия на кариерата ви?
– Малцина сигурно са го чували. Името му е Тери Конър. Той беше треньорът, който първи ме взе от академията на „Уулвърхемптън“. Благодарение на него успях да се адаптирам към първия тим. Не спираше по цял ден да работи с мен. Искаше да изкара най-доброто от амбициозния Джулиън. Затова ще съм му благодарен до края на живота си. Където и да играех по-късно в кариерата си, следвах съветите му. До ден днешен си говорим. Тери Конър е най-важният фактор да стана професионален футболист. А от тези, които светът познава, най-много ценя Глен Ходъл. Той ме предизвика да гледам играта по различен начин. Тогава бях още млад и не разбирах много. Ходъл ме накара да си отворя очите и да разбера защо се играе по този начин.

– Срещу кой нападател ви беше най-трудно?
– Луис Саха от времето, когато играеше във „Фулъм“. Технически и физически той имаше всичко. Във Висшата лига съм срещал много невероятни нападатели. Но Саха ме впечатляваше най-силно с качествата си. В английското първенство въобще не е лесно да си защитник.

– А кой беше най-добрият ви партньор в отбраната?
– Пак няма да ви кажа много известно име. Бях на 19 или на 20 години и се учех много от Пол Бътлър в „Уулвърхемптън“. Той ми посочи как в игрова обстановка да чета събитията на терена. Не беше толкова мобилен като мен, не можеше да тича много, но винаги знаеше коя е точната позиция на бранителя. Когато отидох в „Евертън“, станах партньор с един невероятен защитник – Фил Джагиелка. С него се познавахме отлично още от националните отбори на Англия при подрастващите. А ако трябва да говоря с кого съм бил най-успешен, това безспорно е Венсан Компани в „Манчестър Сити“. С него станахме много добри приятели и извън терена. Чуваме се и досега.

– „Сити“ превърна миналия сезон в състезание с един кон. Сега е много по-оспорвано. Може ли „Сити“ да стане хегемонът на английския футбол?
– Определено всеки иска да победи „Сити“. Особено след предишния сезон. Сега отборът играе в същия стил като преди година. „Ливърпул“ се показа като изключително стойностен съперник. Но все пак отборът, който всички най-много искат да победят, е „Сити“. Очаквах „Ливърпул“ да е големият конкурент. Дори когато миналия сезон „Сити“ победи „червените“ с 5:0, разликата в класите на терена на бе такава. „Ливърпул“ се развива много добре и битката за титлата ще е много оспорвана.

– Английските клубове дават огромни пари за футболисти. Но доминацията на испанските отбори в Европа не спира. „Челси“ е последният английски носител на Шампионската лига от 2012 година. Кога ще се промени статуквото?
– Надявам се още тази година. И „Манчестър Сити“ да спечели Шампионската лига. Това е голямата цел на клуба. Живеем в ерата на двамата най-велики футболисти – Меси и Роналдо. Затова и Испания имаше тази доминация. Сега вече сред фаворитите за Шампионската лига слагам и „Ювентус“. Разбира се, именно защото Кристиано избра там да продължи кариерата си.

– Във Висшата лига има твърде много чужденци. Проблем ли е това за английските играчи?
– И да, и не. Целта на английските клубове е да имат най-добрите футболисти. Затова за младите англичани е все по-трудно да пробият в първия тим. От друга страна да тренираш с най-добрите може да те издигне на тяхното ниво. Никой не може да отрече, че Висшата лига е най-атрактивното първенство в света. И съвсем нормално е да бъде атракция и магнит за най-добрите футболисти.

– Но и дербитата между най-силните отбори във Висшата лига са дуели между треньори, които не са англичани. Идват от Германия, Испания, Италия… Къде са английските треньори?
– Отново е трудно да ви отговоря. Имайте предвид, че все по-рядко и собствениците на английските клубове са англичани. Всеки си има предпочитания към някого и го кани. Треньорът зависи много от факта кой контролира процесите в клуба. Същото е като със селекцията на футболистите.

– И въпреки това Англия стана четвърта в света на Мондиал 2018.
– Ето, виждате ли. Това слага край на спекулациите, че нямало добри английски футболисти. Играхме все в интересни мачове и не правихме скучни нулеви равенства.

– И накрая да ви попитам за нещо извън футбола. Вашият братовчед е боксьор.
– Така е. Казва се Брайън Роуз.

– Харесвате ли бокса?
– Гледам неговите мачове, рядко други.

– Чувал ли сте за българския голям боксьор Кубрат Пулев?
– Не, не го знам. В коя категория е.

– В супертежка.
– О, тогава ще разгледам за него и ще му гледам мачовете. Като цяло не разбирам много от бокс.

– Брат ви Аарън пък е моден дизайн. Какво ще препоръчате от негово име на българските фенове?
– Най-добри са зимните му дрехи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.