Талибаните поеха отговорност за атаката в Кабул

Десетки хиляди на протест в Солун: Македония означава Гърция

ДПС предлага програмен кабинет и програма за ускорено развитие

17-годишен катастрофира в дърво, колата му изгоря

Президентството: Извършена е нерегламентирана публикация в профила на държавния глава

Приход от 1,4 млн. лева от данъци планира Община Павликени

Д-р Красимира Иванова: Хепатит C уби баща ми, зарази се след кръвопреливане Системата за проверяване на кръвта да гарантира 100% нейната безопасност, призова сестрата на премиера Бойко Борисов

Проф. Божидар Димитров: Комунизмът у нас беше държавен капитализъм

Патриарх Неофит за македонската църква: Имаме консенсус по главните въпроси на бъдещото

Премиерът Борисов ще се срещне с чешкия си колега Андрей Бабиш

Дамаск осъди турската операция в град Африн

Цецка Цачева: Няма да се въвежда трети пол и да се признават еднополови бракове

Катастрофа затапи пътя за „Капитан Андреево“ край Харманли

Министър Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани на 90% за летния сезон

Щурмови хеликоптер „Апачи“ се разби в САЩ Двамата пилоти са загинали

Шарл Азнавур – Бохемът

В ранния следобед завчера легендарният артист Шарл Азнавур пристигна в България. Кралят на френския шансон кацна на ВИП терминала на летище София, където бе посрещнат от екипа на продуцентската компания, организатор на концерта му в зала „Арена Армеец”, както и от посланика на Република Армения Н. Пр. Армен Саргсян. Азнавур слезе от самолета, придружен от сина си Николас Азнавур и неговата съпруга.
Когато преди близо четири десетилетия Шарл Азнавур дойде за първи път за концерт у нас, той бе поканен в предаването “Всяка неделя”. С водещия се разприказваха сладко, надълго и нашироко, по арменски. На въпрос “Как определяте Вашата музика?” Азнавур отговори нещо, което помня и цитирам до ден днешен:
“Мосю Кеворкян, на този свят има три вида музика: музика за главата, музика за краката и музика за сърцето. Моята е от третия вид.”

В света има малко изпълнители, които могат да се похвалят с написани над 800 песни, изпети на 8 езика и почти 70 годишна кариера на сцената. Френската легенда Шарл Азнавур е точно такъв гениален музикант. Наричат го “френския Синатра”, а през 1998 г. след анкета Си Ен Ен го определя за “шоу личност №1 на ХХ век”. На 24 август т. г. Азнавур получи може би най-сериозното признание за изключителната си кариера – той стана първият френски изпълнител със звезда в Алеята на славата в Холивуд.

Роден е в Париж. Истинското му име е Шахнур Вахинак Азнавурян. Роден е в арменско семейство на емигранти от Грузия и Турция, което преди раждането му се е преместило във Франция, бягайки от геноцида. Родителите му се занимават с изкуство – баща му е оперетен художник, а майка му играе в театър.

Семейството му живее бедно, за това родителите му накрая оставят опитите си да се промъкнат в бохемските кръгове и отварят малък ресторант с арменска кухня. Азнавур и сестра му често помагат в семейния бизнес. И двамата обаче показват влечение към музиката – Аида от малка свири на пиано, а Шарл само на 5 показва завиден талант на цигулка. Записват ги в музикално училище.

В началото на 40-те години в нощен клуб в Париж Азнавур се запознава с младия композитор и пианист Пиер Рош. Правят дует – Rosh and Aznavour. Френската критика в началото не го харесва – описва го като грозен, твърде нисък, с ужасен глас и съмнителни заглавия на песните. Това отношение продължава до края на 50-те години, когато Едит Пиаф го е наема за тексописец, съквартирант и момче за всичко. По това време Пиаф е много популярна в Европа и се готви за продължително турне в Америка. Певицата кани Шарл и Пиер да се присъединят. След успешни представления в САЩ и Канада младият мъж е вече разпознаваемо лице. Така започва кариерата на Шарл като певец на шансони.

През 1952 г. Азнавур продължава с независими представления във Франция, пет години по-късно той е любимецът на Европа, а много скоро и на цяла Америка.

Киното е другата страст на големия артист – появява се в повече от шестдесет филма и работи с много известни режисьори като Франсоа Трюфо. Занимава се с благотворителност и активно дава гласност на гражданската си позиция във връзка с редица международни въпроси. Френската звезда никога не забравя за арменското си потекло.

При голямото земетресение в Армения през 1988 година той дарява средства и подпомага за възстановяването на засегнатите зони. От През 2001 г. в столицата на Армения Ереван е кръстен площад на легендарният изпълнител. Там се издига и негова статуя. От края на 2008 г. с указ от тогавашния президент той става гражданин на Армения. През 2009 г. певецът се съгласява да стане посланик на Армения в Швейцария (Азнавур живее от 1976 г. в Женева).

Енергията на Азнавур е феноменална – на 93 е в отлично здравословно състояние, макар да си признава, че след 60 години на сцената има лек проблем със слуха. Все още пее на няколко езика, без да използва аутокю. Песни на Азнавур са изпълнявани от световноизвестни звезди като Лайза Минели, Рей Чарлс, Хулио Иглесиас и др.

Днес Азнавур се наслаждава на иронията, че на 30 години е смятан за грозен, а сега, прехвърлил 90-те – го виждат като смел и елегантен. На въпрос какво е да си над 90, отвръща: “Нямам представа. Не ги чувствам толкова. Винаги съм смятал, че човек не трябва да губи детския си поглед”.

Ядяхме веднъж на два дни

Може би най-известният шансон на Азнавур е “La Boheme” (Бохемата). Ето за какво се пее в тази песен

Говоря ви за време,
което не може да бъде доловено
от по-младите от 20 години.
Монмартър тогава
простираше люляците си, и те плаваха
чак до прозорците в нашите градини.
И ако нашето скромно местенце,
което ни служеше за гнезденце
не ни бе поверило своята стряха,
Ето там се запознахме,
Аз, крещящият от глад,
Ти – позираща гола, без уплаха.
Ах, бохема, ах, бохема,
Това означаваше, че сме щастливи,
Ах, бохема, ах, бохема,
ядяхме на два дни веднъж, разбира се.

ЗА НЕГО

Велик е малка дума за него
Големите, хипнотизиращи черни очи на Азнавур сякаш проникват в душите на многохилядната публика. Автентичните текстове на пусните му сякаш са писани за мен самата, за моя личен живот. Така обаче се чувстваше всеки един от в препълнената огромна зала – по негова команда! Велик е малка дума за него.
Сара Левин, музикален критик, в. “Джерусалем поуст”

Ще се върне и на 100 години
Неговата “What Makes A Man A Man“ (”Какво прави от мъжа мъж”) е вероятно първата песен в историята за хомосексуалността, написана от хетеросексуален музикант. Нейното послание за толерантност сякаш бе подчертано от огромния букет на рамото на Азнавур, с който той напусна “Роял Албърт хол”, усмихвайки се шеговито. Преди това обеща да се върне тук, щом стане на 100 години. Не бих се обзаложил на обратното. Шапка Ви свалям, мосю Азнавур!
Пиер Перон, музикален критик,
в. “Индепендънт”

С големия
нос бе по-хубав

Сякаш преди по ми харесваше. С големия нос си беше по-хубав.
Певицата Едит Пиаф, след като през 50-те успява да убеди Азнавур да се подложи на пластична хирургия за намаляване на големия нос

Засрамих се от
него

“93-годишният Шарл Азнавур беше толкова по-енергичен от мен, че се засрамих”.
Георги Тошев, български тв продуцент, който снима филм за легендарния френски певец

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.