Шенген, или кога ще пием мозелско вино

Ще имате още дълъг път за изминаване, казват в Германия, Холандия и Австрия

Шенген е винарско село в Люксембург, намиращо се близо до границата с Германия и Франция, пише в справочниците. Селцето е с около 1500 души население и едва ли за него щеше да се знае нещо повече освен за старинния му замък, построен през 1390 година, ако името му не влезе в историята с прочутото Шенгенско споразумение от 1985 година. Тогава, на 14 юни, на борда на кораба “Принцеса Мария Астрид”, плаващ по река Мозел, е подписан акта за премахване на вътрешните граници между страните-членки и за общ контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Това го четем в интернет.

Темата за зоната, наречена “Шенген”, за визите и външните граници, отдавна надхвърли географските си измерения. Всъщност Шенген като понятие е толкова натоварен и обрасъл с политика, че би завлякъл всеки чужд кораб към дъното.

Българският кораб (сал) все още няма право на свободно движение и заедно с румънския се люшка между настроенията на политическите лоцмани от няколко големи не само морски сили. Най-вече – Германия, Холандия, но и Австрия.

През последното десетилетие и малко отгоре България имаше няколко котви, които й донесоха, макар и трудно, национален консенсус – това бяха членството в НАТО през 2004 година и в Европейския съюз през 2007 година. Оттогава насам няма какво да обедини нацията – влизането в еврозоната теоретически е такава котва, но тя не се споделя от голяма част от населението (опасенията за рязка инфлация и обедняване си остават), другото е Шенген. Тук нашата държава с основание се чувства пренебрегната, направо изоставена и излъгана. Защото на практика изискванията отдавна сме ги изпълнили, но две-три страни в ЕС ни правят спънки.

Вчера премиерът Бойко Борисов за кой ли път постави много остро въпроса пред колежката си от Полша Беата Шидло. Полякинята отново ни подкрепи, но какво от това?

Тук е мястото да напомним, че участието в зоната Шенген практически не засяга пътуванията на обикновените българи зад граница и пребиваването им в страни, членки на зоната. Шенген е преди всичко система за защита на границите, особено на външните. А България е страна външна граница на Европейския съюз и на Шенген. Значи всичко опира до тънки икономически сметки – защо трябва ние сами да плащаме за охраната на тези външни граници, или да разчитаме на форсмажорна помощ за изграждане на огради, когато ни натисне т. нар. бежанска вълна? Както и за въвеждането и функционирането на шенгенската информационна система?

В Шенген членуват и държави, които не са в Европейския съюз. И точно те многократно са ни подкрепяли. Ще попитаме – и какво от това? Има една много тъпа теза – и тя е на холандски неофициални лица – видите ли – ние “Ниската земя” сме си я отвоювали от морето в течение на столетия, а вие – в България си ползвате наготово природните дадености и само ще искате пари като външна граница… Е, не ги приемаме ние тези доводи! Справка – милионите, които наляхме през последните години за охрана и контрол по браздата и морето. Дали е било ефективно, е друг въпрос.

За германските обструкции спрямо членството на Румъния и България в Шенген, официално много-много не се говори. Но имаме реакция на тронното годишно слово на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който призова за бързо приобщаване на двете държави към зоната. Да не забравяме, че Кипър и Хърватия също са на опашката от чакащи… Ето какво каза германският вътрешен министър Томас де Мезиер: Германия не иска нови страни да се присъединяват към Шенгенското пространство за свободно движение в близко бъдеще. Според него няма шанс страни от Европейския съюз като България и Румъния бързо да се присъединят към Шенген. Водещи австрийски политици от различни партии подкрепиха тази позиция и също отхвърлиха плана на Юнкер за разширяване на еврозоната. Де Мезиер уточни, че споделя визията на Юнкер. Но: “За да сме честни обаче, ще има дълъг път за изминаване”, добави той.

В Австрия партийни лидери изразиха съмнение дали потенциалните нови страни членки на Шенгенското пространство ще могат да изпълнят изискванията в областите на икономиката и сигурността за влизане в Шенген и в еврозоната. Многократно влизането на България в Шенгенското пространство се обвърза от противниците му с успешното развитие на съдебната реформа, каквото и да означава това.

За финал - едно лично наблюдение буквално отпреди два дни. На летището в Айндховен, Холандия, кацат и излитат основно самолети на т. нар. нискотарифни авиокомпании. Само на изхода от терминала, който обслужва полетите към България, все още има паспортен контрол, стават опашки, хората се изнервят. Мнозина смятат, че това е нарочна мярка спрямо нашата страна, нека да ни опровергаят официално, ако не е така…

Иначе хубавото мозелско вино можем да си го пием и без членство в Шенгенската зона. Бутилка Dr Heidemanns Bernkastel Auslese Riesling от онзи регион струва около 40 долара. Има го в магазините и чрез поръчка по интернет. Наздраве!

 

Четири държави от зоната не са членки на ЕС

В Шенгенското споразумение се включват след 1985 година и други европейски страни, включително и нечле­нуващи в Европейския съюз. Днес в клуба участват Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Малта, Нидерландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция и др.

Измежду страните-членки на Шенгенското пространство 4 държави - Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, не са членки на ЕС.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари