Шеф Виктор Ангелов пред “Труд”: Който не харесва високия ми тон, да смени канала

Шеф Виктор Ангелов е главен готвач от 20 години, а от две е главен готвач на Hell’s Kitchen.

Телевизията направи готвачите известни

В реалния живот не съм достатъчно строг

Ако не бях шеф готвач, щях да съм рали състезател

Няма напредък и развитие, ако си без его или без самочувствие

- Шеф Ангелов, шоуто Hell’s Kitchen (“Кухнята на Ада”) навлиза в решаващ етап. Oстанаха 7-те финалисти, които облякоха черните престилки и вече не се състезават като отбори, а самостоятелно. Разкажете ни какво предстои да видим до края на предаването.

- Да, шоуто навлиза наистина в своя решаващ етап - останаха финалистите, които ще се борят за голямата награда. Вече са най-добрите от добрите и ни предстои тепърва да видим доста оспорвани моменти. Няма да крия, че и аз ставам още по-взискателен към тях, защото само така мога наистина да ги провокирам да покажат най-доброто, на което са способни. Очаквам от тях да бъдат още по-отговорни, да проявяват много повече умения, хъс, увереност и да се превърнат в хладнокръвни професионалисти в моята кухня. Истината е обаче, че конкуренцията между тях е жестока и когато облекат черните куртки, те отново стават индивидуалисти, но едновременно с това трябва да носят отборния дух и да са “заедно като един”. Ще има изненади, специални поръчки и неочаквани обрати - както за участниците, така и за зрителите. А след три седмици ще знаем и кой ще е победителят на този сезон. Истината е, че всеки един от тези, които сега са с черните пагони, може да спечели 100-те хиляди лева и да стане част от моя екип. В шоуто вече няма място за посредствени готвачи. На този етап ще споделя само толкова, нека да оставим на зрителя възможността да има на какво да се изненадва.

- В шоуто Ви виждаме много строг и взискателен. Такъв ли сте и в кухнята в реалния живот?

- Взискателен съм, а дали съм строг трябва да отговорят хората около мен. В моите очи не съм достатъчно строг, като се има предвид, че понякога се случват пропуски и в трите ми кухни. За мен най-важно е постоянството. Затова и ежедневно се старая да бъда във всичките си ресторанти, така мога да констатирам слабостите и да мотивирам хората да стават още по-добри.

- Може би авторитетът на Виктор Ангелов кара всички да се стараят максимално да покажат най-доброто от себе си?

- Със сигурност е така. Наблюдавам го и когато правя интервюта, за да избирам нови попълнения за екипа си. Хората идват доста подготвени и притеснени, разбира се, защото очакват да ги посрещне телевизионният образ на Виктор Ангелов. Взискателността от екрана я има и в ежедневието ми, ако трябва да съм честен, но може би поднесена с малко повече търпение и толерантност.

- Вече втора година сте главен готвач и решавате “съдбата” на готвачите от “Кухнята на Ада”. Какви са положителните и негативните страни от работата в предаването?

- Главен готвач съм от 20 години и само от две съм главен готвач на Hell’s Kitchen. Не смятам, че аз решавам съдбите на участниците - те самите са отговорни за това, което искат да им се случи. Аз само ги напътствам и провокирам, за да покажат на какво са способни и да извадят най-доброто от себе си. Наблюдава се и една положителна тенденция. В хода на състезанието в Hell’s Kitchen участниците започват да възприемат себе си по различен начин и самооценката им става напълно реалистична за много кратко време. Ако говорим в чисто професионален план, смятам, че хората, живеейки в зоната си на комфорт, често изпадат в самозаблуда за това какви са и какво умеят, и когато са подложени на изпитание като Hell’s Kitchen разбират, че всъщност имат още много какво да учат. Така че, всъщност правят една крачка назад като започват отново да изграждат себе си като професионалисти, но по един нов, доста по-градивен начин. Негативното е, че това се случва за доста кратко време и се отразява на психиката, както на участника, така и на водещия. И ако се върна на въпроса дали “решавам съдби” мога да отговоря, че именно краткото време, стресът, допълнителните изисквания, рязкото и понякога доста брутално излизане от зоната на комфорт са катализаторите, които променят човек до такава степен, че да покаже неподозирани за себе си качества и така да се окаже победител, т.е. да промени съдбата си.

- Вече два месеца прекарахте с участниците в шоуто, какви са Ви впечатленията от кандидат-финалистите?

- Това са най-ерудираните, психически устойчиви и умеещи, чисто кулинарно участници. Естествено, че са най-добрите, иначе нямаше да са финалисти в Hell’s Kitchen. Най-интригуващото в шоуто е, че от самото начало и на мен не ми е ясно кой е най-добрият готвач, въпреки моята експертиза и дългогодишен опит. Има участници, които в началото смятам, че са с голям шанс да стигнат до финала, но в хода на състезанието се оказват психически слаби и не оцеляват. Има и такива, които ме изненадват докрай. Така че, това е със сигурност - победителят винаги е изненада.

- Доколко е важно егото на шефа в кухнята?

- Егото е важно за всеки човек. Няма напредък и развитие, ако си без его или без самочувствие. А във формат като Hell’s Kitchen това е задължително. Но не трябва да си егоист, за да си част от отбора в кухнята, това със сигурност.

- Освен много фенове, шоуто има и критици, които не одобряват високият тон и хвърлянето на храна в кухнята. Какъв е вашият коментар по този въпрос?

- Тези, които не одобряват високия тон, мога да посъветвам да сменят канала. Като че ли хората не гледат екшъни по телевизията, а само публицистични предавания и романтични филми… А по отношение на разхищението на храната в кухнята - както пред камерите, така и зад тях, ястията, които не отговорят на стандартите за консумация от гостите в ресторанта, се изяждат от участниците или от екипа. Тази храна не е годна за издаване в ресторанта, но е напълно годна за консумиране. А за участниците е поучително да “ядат грешките си”, защото така имат едно на ум преди да ги повторят.

- Няма как да не ви попитам и за участието ви в кулинарното предаване “Мастършеф”. Как бихте сравнили работата на двете места?

- Двата формата нямат допирни точки. “Мастършеф” има за цел да покаже на зрителя как аматьори в кухнята в рамките на три месеца усъвършенстват уменията си чрез всички предизвикателства, на които ги подлага журито. Но си остават аматьори. В “Мастършеф” участниците готвят каквото могат, докато в Hell’s Kitchen готвачите са професионалисти и готвят каквото кажа аз или каквото изискват гостите на ресторанта. В “Мастършеф” се оценява креативност и индивидуализъм, докато в Hell’s Kitchen се оценява професионализъм и отборен дух. Нямат връзка.

- Остава ли ви свободно време и как предпочитате да го прекарате?

- Имането на свободно време, както и щастието, са личен избор. Човек сам трябва да реши дали да ги има или не. Така че, прекарвам свободното си време по различен начин - от разходки на Витоша до това да се кача в някоя от колите си и да се повозя малко на някое любимо парче на Ъпсурт. Нищо извънземно не правя.

- Разкажете ни за вашия път като професионален готвач. Имате толкова години зад гърба си опит, не ви ли е хрумвало да смените попрището?

- Смятам, че в живота на всеки човек, който е отделил 20-25 години на една професия, има моменти, в които му е хрумвало да започна нещо ново поради различни причини - дали защото му е било тежко, или защото има нужда от глътка въздух от еднообразието и рутината или поради това, че спира да вижда развитието. Случват се такива моменти при всеки, и аз не правя изключение. Но никога не съм мислил да променям попрището си, защото си давам сметка, че да готвя умея най-добре, а и заради времето, което съм инвестирал в себе си и развитието си.

- А смятате ли, че тази професия вече Ви е призвание?

- Не знам дали приживе мога да говоря за такива неща. Какво означава да ти е призвание? Аз се радвам, че много хора се инспирират покрай опита ми, покрай кариерата ми, искат да станат и те такива, в този смисъл може би е призвание. Но не се възприемам като Господ или месия. Радвам се, че в очите на много колеги и много деца съм кумир. Радвам се, че готвач може да бъде кумир, за което трябва да благодарим на телевизията, защото телевизията направи известна тази професия. Но не се взимам на сериозно като пример за останалите. Просто правя това, което правя и то бива заснето от камерите.

- Като какъв щяхме да Ви познаваме, ако не Ви беше провървяло като шеф?

- Вероятно като рали състезател.

 

Рецепти

Авокадо-сьомга руло, домашна срирача-майонеза, микрокълнове и глазирана цикория

Продукти за 4 порции:

Авокадо – 1 и 1/2

Сьомга – 80 гр.

Заквасена сметана – 30 гр.

Крема сирене – 30 гр.

Магданоз – 3 стръка

Люта чушка -1/2

Джинджифил – 5 гр.

Лайм – 1/4

Див лук – 3 стръка

Стриди – 1 бр.

Шафран – 0,01 гр.

Яйца – 3 бр

Гроздово олио – 160 мл

Горчица – 1 ч.л

Лимонов сок – 3-4 капки

Сироп от бъз – 20 мл

Цикория – 1/2

Репички - декорация

Пеперончино – на вкус

Срирача – на вкус

Бял сусам – 2 гр.

Черен сусам – 2 гр.

Ябълки – 1/4

Копър – 2 стръка

Сьомгов хайвер (декорация) – 1ч.л

Технология:

За рулото: Сьомгата се изчиства и се приготвя на пара до готовност, накъсваме в купа и към нея добавяме крема сирене, заквасена сметана, копър, срирача, люта чушка, джинджифил, див лук, сок от лайм, сол, пипер, копър, ябълки и магданоз. Авокадото се нарязва по дължина на тънки ленти. Подреждат се върху прозрачно фолио и върху тях се поставя сместа със сьомгата. Завиваме на стегнато руло.

Майонезата: В дълбок съд се разбиват жълтъци, гроздово олио, горчица, сок от лайм до получаване на хомогенна смес (майонеза). Овкусяваме я с нарязана на дребно сурова стрида и сокът й, шафран, срирача и сироп от бъз, сол.

За цикорията: На загрят тиган сотираме цикорията до златисто, след което я глазираме със сироп от бъз и овкусяваме с лимонов сок.

 

Тартар от телешко със зеленчукова темпура и уасаби-соя сос

Продукти за 4 порции:

Телешко бон филе – 320 гр.

Кетчуп – 2 с.л

Шалот – 1 бр.

Каперси – 20 гр.

Кисели краставички – 30 гр.

Горчица – 1 с.л.

Табаско – 1 ч.л

Зехтин – 20 мл.

Чесън – 2 скл

Джинджифил – 5 гр.

Лимон – 1/2

Темпура микс – 500 гр.

Тиквичка – 150 гр.

Чушка – 2 бр.

Червен лук – 2 бр.

Уасаби – 30 гр.

Соев сос – 200 мл.

Мирин – 50 гр.

Лайм – 1бр.

Даши бульон – японски основен бульон – 50 мл.

Фиш сос – 5 мл.

Магданоз – 3 стръка

Див лук – 2 стръка

Технология:

Тартар: Телешкото филе се нарязва на фини кубчета, овкусяваме със ситно нарязан шалот, каперси, кисели краставички, магданоз, див лук. Добавяме кетчуп, горчица, табаско, зехтин, сол и черен пипер. Разбъркваме добре, за да овкусим месото.

Уасаби-соя сос: В купа смесваме ситно нарязан джинджифил и чесън. Към тях добавяме соев сос, мирин, уасаби, сок от лайм, фиш сос, даши бульон. Всички съставки трябва да се смесят, така че да се усещат.

Темпура: Темпура микса смесваме с ледена вода до получаването на перфектната гъстота (като боза).

Потапяме нарязаните на ленти и кръгчета зеленчуци в готовата темпура и след това изпържваме в маслена баня. Изваждаме върху хартия и посоляваме готовата темпура.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Гурме