Цветан Цветанов: Правителството осигури допълнителни средства за проекти в общините

Министър Захариева: Македонските учени вече говорят за средновековна българска държава

Спортният министър с награда от организаторите на Световната купа по ски в Банско

Руски митрополит на посещение в Плевен по покана на Румен Петков

Сняг, вятър и преспи оставиха без ток селища в област Монтана

Отново масово алкохолно натравяне в Индия, загинаха 93-ма

Историческият музей в Търново организира безплатна пешеходна обиколка на 3 март

Спасиха двама българи, след като тир се обърна на гръцката АМ „Егнатия“ заради снежна виелица

Американецът Жо Дасен стана символ на Франция Певецът умира в Таити след изтощителна борба за попечителство на децата си

Калоян Паргов: Исканията на работещите в градския транспорт трябва да бъдат удовлетворени

Британски министри препоръчаха на премиера да постигне споразумение с ЕС или да отложи Брекзит

Инфлуенсъри бродят, мамо… Все още ли им вярвате?

Затруднено е движението на влаковете по направлението София – Мездра

Филмът на режисьора Иван Ничев „Можеш ли да убиваш“ тръгна от Търново Лентата бе представена на откриването на луксозния киноцентър в читалище "Искра" в старата столица

Пластичен хирург предлага яйца и доматено пюре вместо скалпел

Шопите не харесали Мария Луиза Злословят, че издънката на Бурбоните няма да даде здраво потомство

В следобеда на 29 май 1893 г. София тръпне в очакване на първата си княгиня след Освобождението. 101 празнични топовни салюта възвестяват пристигането на нововенчаната двойка Фердинанд и Мария Луиза Бурбон Пармска, които се сключили брак на 8 април в Пианоре, Италия. От гарата те се отправят към катедралния храм „Свети Крал“. Конен херолд и тръбачи с фанфари предвождат грамадната им позлатена колесница, следвана от 6 каляски с кочияши в ливреи, копринени чорапи, лачени пантофи и шапки с пера и лакеи в бели перуки на задните капри. Пременени в официалните си дрехи, довчерашните шопи ахкат и аплодират невижданото зрелище.

Мария Луиза Бурбон Пармска, маслен портрет от Филип де Ласло
Мария Луиза Бурбон Пармска, маслен портрет от Филип де Ласло

Цялото това великолепие обаче не е в състояние да разсее разочарованието на българските първенци. Вместо лелеяната във фантазиите им пълна, достолепна, величествена царска фигура, пред тях стои

дребно, безлично същество с лош тен

права и хилава кестенява коса. „Слаба, суха, с длъгнесто лице, без всякакви черти на красота и царско великолепие“ – така Добри Ганчев, учителят по български език на Фердинанд, описва първото си впечатление от току-що пристигналата пармска принцеса. В някои кръгове открито почват да осъждат княза, че нямал вкус и не умеел да избира жена, която да му прилича. Хлевоустият Стамболов дори тиражира във висшите кръгове съжаленията на професор Найсер, че българската княгиня била от изроден род и нямало да даде силно и здраво потомство за престола.

Мария Луиза е родена на 17 януари 1870 г. с името Мария Луиза Пиа Тереза Анна Фердинанда Франческа Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лучия Аполония де Бурбон, Принцеса на Парма. Тя е най-възрастната дъщеря на пармския херцог Роберто I и на принцеса Мария-Пия Бурбонска на Двете Сицилии. Неин кръстник е папа Пий IX. Семейството има още 11 деца. Майката на Мария Луиза умира при раждането на последното си дете, а баща й сключва втори брак и има още 12 деца.

Освен че не отговаря на балканския вкус, 23-годишната Мария Луиза не е и кокетна, отбелязва острият поглед на личния секретар на Фердинанд граф Робер дьо Бурбулон. „Няма вкус към тоалетите и не обича да се облича – записва той в дневника си. – Най-съзнателно носи роклите на Феликс, но нищо не разбира от тях и е напълно способна да облече задното отпред. Крачето й е малко, но зле опъва чорапите си и те се усукват около глезените й!“

Скоро обаче френският благородник ще усети бурбонската изисканост и расовост, която се излъчва от потомката на френския крал Шарл Х. „Като жена не е привлекателна, но човек усеща в нея вътрешно съвършенство и отличен характер“, пише той на майка си. И Добри Ганчев, и другите дворцови люде ще открият у Мария Луиза много симпатични черти и отлични качества. Тиха, спокойна, благодушна, търпелива, дълбоко вярваща в Бога, в хората и доброто, тя

печели съчувствие и любов у всеки

който я приближи. Контрастът между нея и мъжа й е огромен: той – надут, надменен, фалшив, театрален, тя – скромна, естествена, състрадателна, мила. Зад тази външна мекота обаче се крие строга принципност и непримирима упоритост.

Княгинята с първородния си син Борис и майката на Фердинанд - Клементина
Княгинята с първородния си син Борис и майката на Фердинанд – Клементина

Мария Луиза не е щастлива с мъжа си и това е очевидно за всички. „Доведоха я с голям салтанат и оттогава започна глуха борба между две враждебни души, разделени от дълбока пропаст“, признава сам Фердинанд в едно от писмата си до Борис III. Макар погнусена до дъното на душата си, тя стоически понася прищевките на разгалената му природа, флиртовете и изневерите с придворни дами и хубави момчета. Ударът, който обаче не може да понесе, е прекръщаването на престолонаследника Борис от католическата в православната вяра на 2 февруари 1896 г. – стъпка, която князът предприема, за да омилостиви Русия. Тя му донася куп неприятности – папата го отлъчва от католическата църква, тъстът му, Пармският дук, скъсва с него до живот и лишава българските си внуци от наследство.

Най-страшната сцена обаче се разиграва в двореца, където ревностната католичка Мария Луиза забравя всякакво добро възпитание. Изпаднала в истерия, тя обсипва Фердинанд с викове и сълзи, даже започва да го удря. До сутринта княгинята реве, та се къса, блъска главата си в стената,

замеря портрета на княза с обувката си

нарича България дивашка страна. Веднага след като датата на покръстването е официално оповестена, отчаяната княгиня заминава с новородения Кирил за френската Ривиера. Раздялата й с малкия Борис е сърцераздирателна – когато накрая със сила го изтръгват от обятията й, разплаканата майка пада в несвяст цели два часа.

Завръща се през май, ала духовната загуба на първородния й син й е отнела волята за живот. Унизена и оскърбена, 29-годишната потомка на Бурбоните сякаш сама търси смъртта – не се пази от студ, безразлична е към опасностите, нарочно излиза недобре облечена и обута. Неслучайно мнозина виждат тъкмо в това причината за внезапната й кончина от пневмония на 30 януари 1899 г. – ден след раждането на дъщеря й Надежда. Според други тласък на болестта дава мразовитият празник Богоявление, заради който тя по настояване на съпруга си дълго стои на площада пред Двореца. Впрочем малко преди това Мария-Луиза споделя с придворната си дама Анна Станчова предсказанието, направено й от някаква врачка – щяла да ще умре млада, след като роди двама синове и две дъщери. Така и става. Саркофагът на Мария Луиза е положен в католическата катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.