Когато „Манчестър Сити“ започна да прави големи трансфери благодарение на персийски петролни милиони, сър Алекс Фъргюсън каза: „Те са като шумните съседи. Пречат ти да спиш, но нищо повече.“ Минаха години. Легендарният шотландец отдавна си пие уискито от трибуните на „Олд Трафорд“ и още не може да види „Манчестър Юнайтед“ шампион след оттеглянето си.

„Манчестър Сити“ набира скорост с всеки изминал ден. А кой щеше да бъде идеалният мениджър на „гражданите“ по времето на Фъргюсън? Естествено, че Жозе Моуриньо. Той не е нужен да продава фланелки, да развива клубната телевизия, но със сигурност помага. Изключително шумен е. Намира врагове във всичко.

Рекламната война на Манчестър започна през 2009 година. Тогава „Сити“ открадна Карлос Тевес и облепи града с билбордове със снимката му. На нея пишеше: „Добре дошли в Манчестър“. Но съвременният футбол не е само пари. Трябва личности, характер, история... „Сити“ нямаше нищо от това. До преди две години, когато в Манчестър започна дуела Жозе Моуриньо – Пеп Гуардиола. Двама велики треньори с паметно съперничество от „Ел Класико“ в Испания.

Когато „Сити“ назначаваше Гуардиола, едва ли е очаквал, че „Юнайтед“ ще вземе Моуриньо. И че разликата в класите в последствие ще е толкова драстична. При Моу всичко става по трудния начин. Титлата бе загубена с 19 точки разлика. „Сити“ взе по-добрата половина от треньорската вселена. Сега „гражданите“ са не само клуб №1 на Манчестър, но и на Англия.

Сега Моуриньо опитва да използва номерата на Алекс Фъргюсън. Обвинява съперника, че нямал история и класа. Но целта му е само да бъде в центъра на събитията. В същото време Гуардиола не само наследи един много силен тим от Мануел Пелегрини. Направи го още по-силен. „Сити“ е клуб за пример. Имиджово, игрово, маркетингово. Не е само един обикновен спортен проект.

„Манчестър Юнайтед“ вероятно продава повече фланелки и до днес, но това е заради историята, писана от сър Алекс. „Сити“ предпочита да печели последователи в социалните мрежи и клиенти за своите артикули благодарение на футбола, който играе.

През 2017 година „Юнайтед“ бе №1 по продадени фланелки – 2,85 милиона. „Реал“ изоставаше с 560 000 броя. На десето място бе „Милан“ с 650 000. „Сити“ бе някъде назад в класацията. С всеки изминал ден глобалния интерес се променя. В първия си сезон Гуардиола не спечели нищо. Дори му предричаха провал. За да започне ера, на която трудно се вижда краят. Колко ще продължи? Една година? Две? Или 20? В „Сити“ мислят далеч в бъдещето, откакто катарските шефове купиха клуба през 2012 година. Серхио Агуеро и Давид Силва са символът на успеха, който не се поругава, както скъпите попълнение в „Юнайтед“. Дори когато двамата играят слабо.

Шефовете на „Манчестър Сити“ не се конфронтираха с Гуардиола след нулев сезон. Подкрепиха го, когато губеше с 0:2 от „Борнемут“.Отношенията, направени и благодарение спортния директор Чики Бегиристайн, с всеки ден превръщат „гражданите“ в клуба за пример. Такъв, какъвто бе направил сър Алекс. В медиите заглавията за „Сити“ все са позитивни. За всеки домакински мач има свободни билети за приходящи фенове с изключение за един. Срещу „Манчестър Юнайтед“.

Да, „Сити“ десетилетия наред беше в сянката на „червените дяволи“. И не само магнетичният Гуардиола е причината за пълната промяна. А „Юнайтед“ назначи човек, който преди шест години щеше точно да бъде определен от Алекс Фъргюсън – шумният съсед. Най-добрият в тази роля – Жозе Моуриньо.