Ще оцелее ли Тръмп - честният?

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Говори истината за най-важните неща повече от всеки друг жив американски политик

Хаосът в американската висша политика е пълен

Дали Тръмп е най-нечестният и лъжлив президент в историята на САЩ? Може и да се поспори. Че е най-капризният, инфантилен, недодялан, нелоялен и изврътлив – може да се приеме. Но не може да се отрече също, че често е нетипично искрен – говори истината за най-важните неща може би повече от всеки друг жив американски политик.

Не защото е честен по природа – не е! В марксизма революционната роля на пролетариата се състои не в това, че работниците поотделно са прекрасни хора, а в това, че егоистичният класов интерес на пролетариата съвпада с обективната историческа тенденция на класовото общество да се самоотрече и се превърне в безкласово. При Тръмп егоистичният му интерес да оцелее политически съвпада с обективната историческа тенденция за деимпериализацията на Америка.

Самият Тръмп, поради умствената си ограниченост, не може да осмисли това рационално. Ето например наивния му до глупост туийт от 8 декември за френските „жълти жилетки“: „Парижкото споразумение (за климата) не работи добре за Париж. Протести и бунтове по цяла Франция. Хората не искат да плащат... на страни от третия свят... за да защитят може би околната среда. Скандират: „Искаме Тръмп!“. Обичам Франция!“ Вярно е, че „жълтите жилетки“ в 2018 г. и победата на Тръмп в 2016 г. са страни на един медал. Но какъв е самият медал?

Американската глобална империя, възникнала неочаквано с разпадането на СССР и с връщането на източноевропейските комунисти в лоното на капитализма, за четвърт век напълно изживя себе си и стана непосилна тежест и за националната държава САЩ, и за нейните „клиенти“, и за света. Стана риск за мира, макар да не вярвам, че някой във Вашингтон има сериозно намерение да води истинска война срещу ядрена сила. Деимпериализацията на САЩ съвпада с интереса на огромното мнозинство американци, без значение дали симпатизират на Тръмп или не го траят, както почти всички прогресивни образовани хора в Ню Йорк, пък и на мнозинството американски предприемачи.

Доминирането на политиката и медиите от представителите и наемниците на корпоративния империалистическия суперелит – горната част на най-горния един процент от населението – превърна днешните САЩ (и техния клиент ЕС) в съвършена олигархия, тирания на малцинството. Антируската истерия, както и въобще истерията срещу Тръмп, от която тя е важен, но не единствен елемент, е само един от признаците на отчаянието на този суперелит, че почвата под краката му се изплъзва. Сюрреалистичното лъготене на казионните западни медии и политиците са признак на това отчаяние.

Интересно, съпротивата срещу Тръмп дава и антиимпериалистически плодове. Преди няколко дни например американският сенат за пръв път гласува с голямо мнозинство (56 срещу 41 гласа) резолюция за изтегляне на американската армия от незаконната и антиконституционна война на Саудитската Арабия и САЩ срещу Йемен. Вносителят й сенатор Бърни Сандърс отдавна разобличаваше с пламенни речи агресивния и геноциден характер на тази война, но шансовете му да получи двупартийна подкрепа в сената само допреди седмици бяха под нулата.

Но тогава Тръмп-честният, на въпрос дали ще наложи на Рияд санкции за убийството на Джамал Хашоги, не опита да увърта, а отвърна честно: „Абе нарязаха го там, ама ни поръчват военна техника. Всеки на тоя свят я искаше тази поръчка. Русия я искаше, Китай я искаше, ние я искахме. Получихме я. Това са „Боинг“, „Локхийд“, „Рейтеон“... Не искам да загубя такава поръчка.“ И ето че борците срещу Тръмп в конгреса не само обвиниха саудитския властелин в убийството, но и обявиха войната в Йемен за незаконна и антиконституционна. Отношенията със Саудитска Арабия, войната й с Йемен, също както и отношенията с Русия, са вече стопроцентов заложник на борбата срещу Тръмп – и нямат значение сами по себе си.

Самият Тръмп като частно лице има ясно виждане за ролята на Рияд в световните дела. В презиборната си кампания в 2016 г. той отбеляза, че саудитското кралско семейство е замесено в терористичните атаки на 11 септември. „Кой взриви Световния търговски център? Не бяха иракчаните. Погледнете Саудитска Арабия, отворете документите!“ Съвсем нехарактерно за републиканец, той допусна също, че президентът Буш II е лично виновен за провала на американските служби, довел до катастрофата. „Можеше ли той да направи нещо? Ами неговото ЦРУ каза, че са знаели какво става.“ В 2008 г. Тръмп дори изрази разочарование, че демократите не успяха да импийчнат Буш II за лъжите му за Ирак.

Предполагам, че именно тези изблици на честност ще се запомнят от него в историята. Сладкодумната реч с добре дозирана емоция на президента Буш II на погребението на баща му преди седмици, наистина, за пореден път накара образованите американци да въздишат – какво немислимо падение на нравите и вкуса доведе екземпляр като Тръмп в Белия дом.

При това досието на Оранжевия е несравнимо по-леко откъм грехове от двамата доказани военопрестъпници от династията Буш! В друг кандидат-президентски дебат в 2016 г. Тръмп призна: „очевидно войната в Ирак беше голяма грешка. Въобще не трябваше да сме в Ирак. Те ни лъжеха, че там има оръжия за масово поразяване. Пропиляхме шест трилиона долара за войни в Близкия изток – с които можехме да изградим Америка отново два пъти – които донесоха само още тероризъм, смърт и страдания. Представете си тези пари да бяха похарчени у дома – похарчихме шест трилиона и загубихме хиляди убити... стотици хиляди, ако погледнем и другата страна.“

В речта си на инагурацията през януари 2017 г. Тръмп каза: „Ще търсим приятелството и добрата воля на всички държави – но ще го правим с разбирането, че всички държави имат право да поставят своя интерес на първо място. Не искаме да налагаме нашия начин на живот на никого, предпочитаме той да сияе като пример“.

Тези думи, както и онези на Буш II в 2007 г. в България, че „България не трябва да избира между САЩ и Русия, а може да е приятел и с двете“, би трябвало да се изсекат със златни букви на две колони, побити пред входа на американското посолство в София.

Пак в инагурационната си реч Тръмп напомни, че „майки и деца са хванати в капана на бедността в нашите гета, ръждясали фабрики стърчат като надгробни камъни из нашата страна, образователна система... която оставя нашите ученици в невежество, престъпност и банди, отнели толкова живот и лишили страната ни от толкова потенциал“. За сметка на трилионите, пропилени за безсмислени военни авантюри. Неотдавна във военна база в Северна Каролина Тръмп отново натърти: „ще спрем да тичаме да сваляме чужди режими, за които не знаем нищо, ще се съсредоточим на ИДИЛ“.

Тръмп е жертва на пълзящ преврат, започнал ведната след встъпването му на власт преди 23 месеца. Дали импийчментът ще успее – не е сигурно. И двете страни имат своите тайни ходове. Но превратът го спъва в работата му всяка секунда. Искаше например да се срещне с Путин в Аржентина и нехаеше за инцидента в Черно море, докато срочните признания на бившия му адвокат Коен не го притиснаха в последния момент да отмени срещата. Тръмп изпитва спонтанна симпатия към Путин – като повечето хора по света. Когато консервативният тв водещ Бил O’Райли го пита не мисли ли, че Путин е убиец, той отговори: „Да не мислите, че ние сме невинни? Нашата страна върши също много убийства.“

Тръмп няма илюзии и за ролята на парите в американската политика и за деградацията на медиите. Изглежда сега само самотни милиардери като него, Майк Блумбърг и Рос Перо, могат да се вживяват в ролята на самобитни пророци, без да засягат, разбира се, собствените си интереси. Всички политици, които разчитат на външни спонсори, са марионетки, мисли Тръмп. Дори да се казват Джеб Буш или Тед Круз. Особено вредна според него е ролята на фармацевтичните гиганти.

Макар и да казва истината, на Тръмп явно не може да се разчита, с него не могат да се сключват договори, повечето от обещанията му към средната класа са забравени; тези, които се опитва да изпълни, бяха провалени по наивен и утопичен начин. Действията му в интерес на олигархията са по-предвидими, но и там съвсем не всички са доволни, а бъдещето е неясно.

Като Горбачов в СССР Тръмп дойде със смелото намерение да промени всичко – и като него няма понятие какво и как да промени, с кого и срещу кого да се съюзи. Хаосът в американската висша политика е пълен, но пък може би точно това най-съответства на историческата задача за демонтажа на американската империя.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари