Ще си докараме ли гражданска война?

Решителни действия срещу циганската престъпност, а не политически пиар!

Нямах никакви намерения да се изказвам по повод на събитията във Войводиново, защото едва ли някой би ме разбрал в условията на крайна възбуда. Още преди близо 20 години написах, че ако продължаваме да се отнасяме с циганите само като източник на купени гласове и отхвърляме всяка възможност да станат редовни граждани, много скоро можем да се окажем към български вариант на „Черните пантери” в САЩ през 60-те и 70-те години на миналия век. Младите цигани вече говореха за своите права, за потисничество от страна на българите, започваха да се организират.

Днес те вече говорят за „война с българите“. От наша страна евродепутатът Ангел Джамбазки открито зовеше да се готвим за война. И дочака. Населението е обхванато от справедлив гняв и настоява за сурови мерки. Генерал Шивиков поведе командосите на „мирен протест” във Войводиново. Министърът на отбраната стъпи тежко по улиците на циганското гето. И пое големи отговорности. Най-видните академици застанаха с писмо до премиера зад категоричните решения на министъра. Зад същия министър, когото неотдавна обвиняваха в мекушавост по македонския въпрос. Медиите разпалиха огъня на антициганските настроения. Поне в началото на тази криза гласът на благоразумието не можеше да се чуе. Къде ти в тази обстановка някой би се вслушал в напомнянето да сме резервирани към изхвърлянията на политиците, особено на тези, които бяха загубили обществената си подкрепа за предстоящите евроизбори. Представям си пък на какъв огън ще бъда подложен от анонимниците в социалните мрежи! И много от самите цигани няма да ми повярват, ще ми се присмеят. Ставал съм и аз жертва на цигански кражби и свидетел на безразличието им към правата и живота на другите. Знам им характера.

Затова приех наивно поканата на една телевизия за обстоен разговор за международното положение през настъпилата година. Но бях атакуван още в началото с въпроса, който е заглавие в един популярен седмичник „Ще стане ли Войводиново втора Катуница?“ И се започна...

Подкрепям всякакви строги мерки и наказания за престъпниците. Подкрепям всякакви действия срещу незаконното заселване, като не забравяме, че тук не е Газа. Подкрепям всякакъв опит да се реши циганския проблем в България дори с цената на необичайни и радикални решения. Бих подкрепил вероятно и програмата на министър Каракачанов, ако се запозная с нея. Не подкрепям медийното безразличие. Хуманността не е отживелица. Нито е чужда на българския характер.

Не съм никакъв либерал. Не членувам в неправителствени организации. Ръководя се от собствените си разбирания за това кое е добро и справедливо. За мен, за семействата ни, за народа ни, за България. Ето защо категорично съм против да разпалваме война в нашите редици , поддавайки се на фалцетния патриотизъм на хора, жадни за власт. Не им вярвам, като ги гледам по телевизията. Ще се бият в гърдите само до изборите. Не, те няма да избият или изгонят циганите. Циганите им трябват за да купуват на безценица гласовете им за изборите. И точно за това не са заинтересувани от тяхното просвещение. Дано събитията във Войводиново дадат тласък на разумно и всеобхватно решение на циганския проблем. А това означава да приемем, че сред циганите има мнозина, които искат и да учат, и да се трудят и да бъдат почтени граждани.

Разказвал съм и преди за историята на Николета. В село Равадиново, Бургаско, една ученичка от десети клас по време на ваканцията си съвсем сама, безплатно и доброволно организира цял клас с млади циганчета, които учи да четат, пишат и смятат. Директорката на местното училище им отстъпва стая за лятото. Децата идват на уроците съвсем доброволно, с желание. На някои и майките пожелават да идват на уроците. И децата, и майките казват на младата си учителка „госпожата”. Разпусна ги през септември. Ето колко несправедливо е да се твърди, че циганчетата нямали никакво желание да се изучават.

Не съм наивник, знам колко е трудно. Но ще става все по-трудно, ако поставим непреодолими граници между българските граждани и циганското малцинство. Започне ли войната, връщане назад няма.

А защо не запитаме политиците, особено тези, които „гъделичкат“ патриотичните настроения, какво предвиждат в своите програми за решаването на циганския проблем? И защо като дойдат на власт, си прехвърлят като „горещ картоф“ тази неприятна тема? Не е ли това истинският патриотизъм - да защитиш своите граждани с цената на строги мерки, въвеждане на ред и законност, без да губиш човешкото си лице?

Ако мислите, че политиците са готови да минат през всичко и да запалят дори домовете ни, за да се домогнат до властта, помислете дали и сега не сме изправени точно пред такива действия?

 

Българи юнаци

Ако правилно съм разбрал, стачкуващите в Брюксел български превозвачи са спечелили успех в Брюксел и ще си спестят валутата. Сега ще си спят в кабините, ще ядат сандвичи и ще си ходят у дома от време на време.

Питам се какво би станало, ако брюкселските чиновници се сетят и поискат и командированите в чужбина български журналисти, служители, дипломати, дребни бизнесмени да не спят в най-евтините хотели, да се хранят по три път на ден в прилични ресторанти, да не си носят сандвичи и ракия от дома, да си сипват бензин в бензиностанциите и т.н. Каква стачка ще им спретнем тогава! Начело с целия парламент и правителство! Българи-юнаци!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари