Националният литературен музей започва поредица от инициативи за 140 години от рождението на гения

Яворовото „Копнение за мир небесен...” - под това мото се състоя литературна вечер, с която Националният литературен музей започва поредица от инициативи, свързани с юбилея на Пейо Яворов – 140 години от рождението му (рецитали, изложби, конкурси). Кулминацията на тържествата ще бъдат след месец, когато ръководството на музея свиква научна конференция в Големия салон на БАН (11-12 януари 2018). А вечерта на 12 декември 2017 г. в Българския културен център в София (ул. „Веслец” 13) дойдоха 15 изявени български поети, които в различни периоди от време са писали стихове, вдъхновени от емблематични Яворови творби. С прочита на техните интерпретации – продължения на мотиви, идеи и драматични Яворови настроения, всички те отдадоха почит на великия поет. Събитието се водеше от журналистката Райна Дамяни, която вече 25 години облагородява българския ефир със своето авторско предавене „В часа на синята мъгла” (Дарик радио). Звучаха автентични записи в изпълнение на Ириней Константинов в ролята на Яворов.

„На тази предколедна, сакрална сцена ще се срещнат два века, ще се състои диалогът на великия Яворов с днешните поети” – анонсира Райна Дамяни. „Съдбата на Яворов винаги е вдъхвала респект и удивление. Когато посетителите прекрачват прага на музея на Яворов на улица „Раковски”, те често ме питат: „Защо свети нощната лампа на бюрото на поета?” Аз им казвам, че тя е свидетел на неговите безсъници. Почти цялото му творчество е написано нощно време. Той пише на д-р Кръстев, „имам чувството, че някой ми диктува”. Неговите творби разгръщат един духовен хоризонт пред българската духовност, чиито параметри ние все така не успяваме да покрием” – каза Иво Милтенов – уредник на къща-музей „Пейо Яворов” в София.

Животът на големия ни поети днес остава загадка, обект на изследователите.

В колажа от поетични послания и музика поетите се вписаха в меланхоличната Яворова тоналност: „Дошъл си да ми кажеш, че сама изчезвам” (Виолета Христова), „Загубил вярата и обичта си, стихът е завоювал небесата” (Боян Ангелов), „Все някога, Родино, ще дочакаш най-истинската свобода, дори самият аз да съм потънал в мрака, дори да съм изчезнал като сълза в дъжда” (Георги Константинов), „Кой каквито пътища измине, пресече, достига все до мъртвите градини” (Павлина Павлова), „Звездите тлеят в топлите ми длани. Не е отминала в небето сянка” (Катя Кремзер), „Поетът може да е сляп, низвергнат, неразбран, невинен, но никога дотолкоз слаб, че да не може да загине” (Славимир Генчев).

„Благодаря на всички вас, че се поклонихме на великия Яворов! В скоро време ще се появи една представителна антология със стихове, посветени на Яворов” – обяви Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей.

Сред участниците бяха: Надежда Захариева, Атанас Капралов, Катя Кремзер, Павлина Павлова, Виолета Христова, Боян Ангелов, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Георги Н. Киров, Димитър Милов, Славимир Генчев, Пламен Киров, Иво Милтенов, Йордан Фурнаджиев. Прозвучаха есета с почит към Яворов, дело на Деян Енев и Мина Карагьозова.