Японската жена показва мускул

Японският премиер Шиндзо Абе открива международната конференция за правата на жените WAW! Правителството на Абе въвежда серия от мерки за еманципация на японките. Според стратегията, наречена Уиминомика, равноправието на жените е ключ към възраждането на японската икономика. Снимка WAW!

Еманципацията е приоритет на кабинета на Абе

Равноправието носи $13 трилиона приходи

Япония е на 110-о място по спазване на правата на жените, според класацията на Световния икономически форум за 2018 г. България е на 18-о. Какво бихме могли да научим по въпроса от тази иначе толкова напреднала в технологично, културно и социално отношение страна?

През 2013 г. анкета установява, че 3,5 млн японски жени биха искали, но нямат възможност да работят. Правителството на премиера Шиндзо Абе, което поема кормилото на властта на 26 декември 2012 г., е приело стратегия за възвръщане на икономическата сила на страната, озаглавена Абеномика. Установено е, че работната сила в Япония застрашително намалява. Населението застарява, а жените по традиция, особено след като родят деца, си остават домакини. Във връзка с това основна предпоставка за икономическия растеж е включването на женската сила на трудовия пазар - тази стратегия е наречена Уиминомика (Womenomics - от англ. women - „жени“). Идеята на Абе е потвърдена от няколко изследвания на авторитетни институти. През април 2014 г. Goldman Sachs изготвят доклад, според който, ако пропастта между правата на жените и мъжете бъде затворена, БВП на Япония ще се повиши с 13%. През септември 2015 г. друг институт - McKinsey Global Institute, изчислява че до 2025 г., ако се изравнят правата на жените и мъжете, приходите от японската икономика ще нараснат с 13 трилиона долара. Излиза, че благосъстоянието на страната зависи пряко от еманципацията и включването на жените в трудовия пазар, при това не само на ниските нива, но и на най-високите етажи в управлението - и в правителството, и в парламента, и в държавните институции, и в частните компании. Защитата на правата на жените в Япония не е само проблем на накърнените човешки права, но и икономически въпрос.

Основните трудности пред работещата жена в Япония са:

- Традицията. Изконните феодални ценности, схващането че мъжът трябва да се образова, а не жената, защото мъжът печели хляба, а жената гледа къщата. Тези ценности все още силно влияят върху светогледа не само на по-възрастните, но и на част от младите японци.

- Невъзможността да се справят едновременно с ходенето на работа и домашните задължения. Навсякъде по света жените прекарват повече време в къщна работа от мъжете. Най-равнопоставени са двата пола в Норвегия и Швеция, където съпрузите прекарват съответно 3,12 и 3,21 часа в шетане, докато нежните им половинки - по 5,29 и 5,26 часа. В Япония мъжете помагат у дома 1,23 часа, а японките чистят, готвят и гледат децата по 7,34 часа дневно.

- Недостигът на ясли и детски градини. Точно така! Дори и за страна в демографска криза като Япония детските заведения са малко. Родителите записват детето за ясла още по време на бременността. Там също като у нас се кандидатства по точкова система, документацията за която е по-сложна и от нашата. Част от родителите прибягват до частни ясли и градини. Понякога - както и у нас, и до помощта на бабите. Изследвания на женския пазар на труда показват, че се наблюдава така наречената М-образна крива, в която се вижда, че в най-продуктивния си период - от 25-ата до 40-ата си година, жените масово прекъсват работа, за да отгледат децата си.

- Дискриминацията на работното място. Принципно жените заемат нискозаплатените работни позиции, като често получават 50% от заплатата на колегите си, обяснява Йорико Мегуро, проф. емеритус на токийския университет „София“ и съпредседател на W-20, организацията на жените към Г-20. „Парадоксът е, че японското високотехнологично общество е все още толкова патриархално - коментира проф. Мегуро. - Има тежки случаи на сексуален тормоз на работното място. Проблемът е, че мнозина все още не осъзнават, че това е престъпление. Като образователна кампания дори бяха поставени плакати по автобусните спирки с надпис „Сексуалният тормоз е престъпление.“ 30% от японките са преживели домашно насилие.“

Какво прави японското правителство, за да промени нещата? Срещу дискриминацията на работното място въвежда 10-годишна програма, включваща поредица от мерки, които компаниите са длъжни да предприемат. Според критерии, като тези дали компаниите имат в управлението си жени, колко служители от женски пол имат и колко от мъжете излизат в отпуск по бащинство, те получават оценка от 1, 2 или 3 звезди, които носят със себе си преимущества, най-малкото от които е, че при избиране на работа кандидатите могат да преценят в кои фирми биха искали да работят. Първоначално мерките са задължителни за големите компании, през следващите години е предвидено да изискванията да бъдат приложени и към по-малките.

Системата на работа е задача-проверка. Неизменно и през относително кратки срокове (2 г.) се проследява как върви и докъде е стигнало изпълнението на възложените задачи.

„Японците са сериозни по отношение на всичко с което се захванат. Вчера чух в метрото следното съобщение: „Много се извиняваме, но мотрисата закъснява с 10 секунди,“ казва Каори Сасаки. Г-жа Сасаки е една от най-влиятелните жени в Япония. Тя е основател и изпълнителен директор на комуникационния консултант UNICUL International, на влиятелния мозъчен тръст ewoman Inc. и създател на най-голямата организация на работещите жени „Международна конференция на бизнес дамите“, която се събира вече 17-а година. Според Каори Сасаки в основата на злото на японската система стои начинът на заплащане. „Заплатите се изчисяват на час, не на година, нито въз основа на продуктивността. Колкото по-дълго време работиш, толкова по-високо е заплащането ти.“

Минималната заплата в Токио е 985 йени (около 15,5 лв.) на час, но в южния гр. Кагошима например е 761 йени (ок. 12 лв.) на час.

Уиминомиката е съпроводена от множество стратегии за подобряване на работния климат за жените и разяснителната работа под формата на различни кампании. Едно от ключовите събития е създадената от японското правителство международна конференция за защита на женските права WAW! Нейният първи директор и „кръстница“ е сенаторът Риу Матсукава. „Аз измислих името WAW! World Assembly for Women,“ - разказва г-жа Матсукава, която през 2014 г. получава назначение да отговаря за отдела за равноправие на половете в Министерството на външните работи. „Още на първата Асамблея се надявах да поканя най-младата носителка на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай. Но тогава не беше възможно. Ето че тази година успяхме да уредим идването й,“ радва се г-жа Матсукава.

На 23 и 24 март се проведе 5-ото издание на WAW!, паралелно с 5-ата конференция на жените от Г-20. По линия на W-20 в съвместния форум участие взе и г-жа Екатерина Захариева, която беше в Япония на работно посещение. Освен г-ца Юсафзай, сред почетните гости беше и върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет.

Риу Матсукава е решена да се бори за въвеждането на закон, според който мъжете задължително да излизат в едномесечен отпуск по бащинство при раждането на дете. „Те и сега имат право на отпуск, но работодателите ги пускат за по един ден, а после отчитат проценти на служителите, излезли в бащинство. Дори да искат, мъжете не смеят да поискат цял месец отпуск, за да не се отрази това на кариерата им или пък от страх, че може да ги помислят за недостатъчно мъжествени. Ако има закон, който ги задължава, те няма да имат избор. Важно е всеки баща да се включи в обгрижването и отглеждането на новороденото, за да може и по-нататък да остане съпричастен към грижите за детето,“ убедена е г-жа Матсукава.

За петте години от първото издание на WAW! нещата са доста променени. От началото на Абеномиката (2013 г.) 2,8 млн жени са се включили в трудовия пазар. Влиянието и популярността на WAW! също расте - тази година делегатите бяха около 3000.

Може да се каже, че кабинетът е на прав път по отношение на правата на жените. Но дали правителството на Шиндзо Абе ще успее да промени мисленето на японците, да разчупи досегашния обществен модел и да въведе пълно равноправие за жените?

Отговорът се крие отново в думите на г-жа Каори Сасаки: „Японците са сериозни по отношение на всичко с което се захванат.“ Особено когато има и силна икономическа мотивация за еманципацията.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи