Несъмнено кулминацията на голямата обиколка на министър-председателя Бойко Борисов из Арабския свят бе заключителното посещение в Египет и срещата му с държавния глава Абдел Фатах ал-Сиси. В разговорите между двамата са били изтъкнати редица възможности за двустранно сътрудничество, сред които изненадващото за мнозина у нас предложение на премиера страната ни да бъде “хранителен хъб” за Египет, а оттам и за бедстващите народи на Африка.

Договорено било създаването на двустранна комисия на правителствено ниво, която да работи за задълбочаването на сътрудничеството в образованието, технологиите, сигурността, борбата с тероризма и възпрепятстването на нелегалната миграция. И може би дори за реализирането на сделка “газ срещу агнета”, ако правилно сме разбрали външнотърговската стратегия, изложена от премиера.

От своя страна президентът Ал-Сиси посочил че връзките с България представляват голям интерес за Египет и благодарил за възможността, която даваме гласът на Кайро да стигне и до ЕС. С толкова отговорна мисия върху плещите на родната държавност, да не губим време, а да разкажем и за предводителя на народа, който обитава земите на древните фараони.

Шестият президент на Египет фелдмаршал Абдел Фатах Сайид Хюсеин ал-Сиси е роден на 19 ноември 1954 г. в Стария Кайро, историческата и най-древна част на египетската столица. В интервюта години по-късно разказва как в спомените от детството му още отеква звъна на камбаните на християнските църкви и вижда стичащите се към синагогите евреи, които живеели в мир рамо до рамо с мюсюлманите в квартала. Абдел Фатах е второто от осемте деца от първия брак на баща му – продавач на антики. Заедно с братята си, Ал-Сиси получил основното си образование в библиотеката на университета ал Азхар, най-престижното висше учебно заведение в сунитския свят. За разлика от тях, един от които е съдия, а друг висш държавен служител, Абдел Фатах избира кариера в аскера и през 1977 г. завършва Египетската военна академия. Същата година сключва и брак със съпругата си, братовчедка по майчина линия, Ентисар Амер, с която имат четири деца.

Като офицер от въоръжените сили на Египет, Абдел Фатах ал-Сиси заема различни командни длъжности в мотострелковите войски, а в края на 1980-те е изпратен за военен аташе в Рияд. Със завръщането си в страната завършва Египетската школа за висши офицери и продължава да трупа квалификации със специализации в чужбина следващите две десетилетия – през 1992 г. във Военния колеж в Оксфорд, Великобритания и през 2006 г. в Карлайл, Пенсилвания, САЩ. През 2008 г. е назначен за командващ на Северния военен окръг- Александрия, а по-късно и за директор на военното разузнаване. На последната длъжност именно го сварва Арабската пролет от 2011 г. и последвалата Египетска революция, която доведе до свалянето на президента Хосни Мубарак и провеждането на демократични избори в страната.

По това време Ал-Сиси е най-младият член на Висшия съвет на въоръжените сили на Египет – де факто хунтата, управляваща страната след свалянето на Мубарак. Когато през август 2012 г., в опит да овладее реалната власт в Египет, новоизбраният президент от “Мюсюлманско братство” Мохамед Морси успява да изтласка голяма част от по-възрастните офицери от Съвета в пенсия, Абдел Фатах Ал-Сиси е назначен за министър на отбраната и командващ въоръжените сили.

Като такъв заема водеща роля в египетския политически живот през лятото на 2013 г., когато народното недоволство срещу управлението на Мохамед Морси извежда по улиците на Египет повече хора от демонстрациите, довели до свалянето на Хосни Мубарак. На 1 юли Ал-Сиси дава 48-часов ултиматум на президента да подаде оставка, преди на 3 юли войници да задържат Морси под стража, а на негово място да се постави временен държавен глава в лицето на Адли Мансур. Макар и все още “само” министър на отбраната, властта е изцяло в ръцете на генерал Ал-Сиси. В последвалите седмици на протести от страна на членове и привърженици на “Мюсюлманско братство” Абдел Фатах Ал-Сиси, с масово народно одобрение зад гърба си, предприема твърд подход и армията не пести сили и куршуми в разпръсването на митингите. Само на 14 август 2013 в Кайро са убити над 1000 души, участници в демонстрация срещу властта и в подкрепа на Морси.

Народната любов обаче не спира да кипи и с идването на 2014 г. гигантски портрети на Абдел Фатах ал-Сиси вече могат да бъдат видени на всяко по-публично място в египетските градове. Малко след като в началото на годината е произведен в ранг фелдмаршал, през март Ал-Сиси обявява намеренията си да се оттегли от армията и да се кандидатира на президентските избори, които през май печели с 96%. На вота за държавен глава на Египет през април 2018 г. подобри резултата с 97 % от гласовете на египетските избиратели.

Когато говорим за хъбове

Амбиции на Египет в областта на енергетиката под егидата на Абдел Фатах ал-Сиси не липсват. Отделно от крупни проекти с гиганти като “Дженерал Електрик” и “Сименс”, които Египет развива съвместно вече няколко години, страната се цели в титлата “глобален хъб за търговия с енергия”. В тази връзка на 17 ноември 2017 г. в Никозия се проведе тристранна среща между президента на Кипър Никос Анастисиадис, гръцкия премиер Алексис Ципрас и египетския държавен глава Абдел Фатах ал-Сиси. Темата: възможното реализиране на проект за евро-африкански интерконекторен далекопровод, който посредством подводен кабел с дължина 1 619 км, да свързва електропреносните мрежи на трите държави.

За него

По-брутален от Мубарак

Египет под президента Абдел Фатах ал-Сиси е опасно място за дисиденти. (...) Парламентът прие закони през 2017 г. и 2018 г. които дават правомощия на властите да осъществяват пряко следене на граждански организации и медии. И закриват веднага тези, чиито дейности не отговарят на интересите на правителството. Новият авторитаризъм в Египет не е просто продължение на управлението на бившия президент Хосни Мубарак, чиято диктатура доведе до свалянето му. Много по-брутален е.

Брус Ръдърфорд, политолог

Изпада в изолация

След като се отърва от ислямистите, левичарите и либералите, беше само въпрос на време преди той (б.р. – президентът Ал-Сиси) да се обърне и срещу лоялните към режима му. Като някой, на когото липсва легитимност, е неспособен да предприеме правилните постъпки – а именно да си създаде тази легитимност посредством класа от бизнесмени, политически партии и институции, които да просперират под неговото управление. По този начин Ал-Сиси потъва все по-дълбоко в изолацията и репресиите.

Дейвид Хърст, журналист

Удобен на Тръмп

Президентът на САЩ вече ясно показа, че не се интересува от практиките на режима на Ал-Сиси що се отнася до потъпкването на гражданските права. През юни 2017 г. Тръмп даде “зелена светлина” за блокадата срещу Катар, от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет. Ал-Сиси несъмнено е интерпретирал това като индикация, че ще продължи да получава американска помощ без значение от действията му у дома или в чужбина.

Мохамад Елмасри, изследовател