Авиацията пак сваля знамената

Някой трябва най-сетне да се замисли. Загубата на военни пилоти не е статистика. За една година станаха трима

Два часа след тежката новина за падането на военния вертолет Ми-17 в района на авиобаза Крумово един пилот от българските ВВС написа във фейсбук: „Свалете знамената! Днес при изпълнение на служебния си дълг загинаха двама български пилоти - капитаните Пламен Пантелеев и Стоян Неделчев! Поклон, дълбок поклон .... Няма ли вече някой да се замисли защо даваме нелепи свидни жертви ... Няма ли някой да потърси отговорност? Поклон!!!!!“

Много точно казано. Това може да го направи само този, който е на „ти“ с проблемите. И който губи бойни другари. Другите? Това са тези, които по думите на пилота, трябва да се замислят. Колко години, например, ще се „измъкваме“ от тежкото състояние на армията ни с удобната формулировка за недофинансиране. Или с недостойни за хора с високо положение подигравки за скъпи военни играчки.

Комисията по разследване на инцидента ще излезе с доклад за конкретните причини. Тези, обаче, които трябва да се замислят за нелепите свидни жертви, по думите на пилота, не бива да се задоволяват само с това. Сега е моментът да се задълбочат върху написаното в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през миналата година, който е в парламента, и чака обсъждане в пленарна зала. Защото там има повтарящи се тревожни констатации на военните експерти от минали години. Тяхното заобикаляне от управляващите или отлагането на решенията е не по-малка причина за свалянето на знамената. Няма да сбъркаме, ако кажем, че е основната.

Там е записано, че безопасността на полетите продължава да бъде приоритет на Военновъздушните сили. Защо само на тях, е друг въпрос. Не по-малко важна е следващата информация. През 2017 г. българските военни въздухоплавателни средства бяха свързани с 36 авиационни произшествия, от които един сериозен инцидент. Общият им брой е със седем повече, спрямо 2016 г. И забележете: „Приблизително 70% от авиационните произшествия са в следствие на откази на авиационната техника, по-голямата част от която е съветско производство – 58%, произведена през 80-те години на миналия век и на предела на назначения технически ресурс.“ И по-нататък: „В следствие на задълбочаващите се проблеми с поддръжката на авиационната техника и ограниченото ресурсно осигуряване, продължи тенденцията за намаляване на броя летателни часове на летателния състав.

Това продължаващо противоречие с изискванията на съюзническите стандарти и политики, създава реална заплаха за необходимото ниво на безопасност на полетите, способностите за изпълнение на поетите съюзнически ангажименти и ограничава възможностите за приучване на млад летателен състав за изпълнение на дежурството по охрана на въздушното пространство на Алианса и на другите типове авиационна техника.“ Такова е състоянието и през 2016 г. И много по-назад в годините. Показателна е оценката от 2012 г.: „Запази се тенденцията от последните години, около 64% от авиационните събития да са вследствие от откази на авиационната техника. Основни причини за това са експлоатацията на авиационна техника в края на техническия ресурс или удължен такъв.“

Черната прогноза е написана черно на бяло. Тя не е само за вертолетчиците. Макар, че и те предупредиха на своя годишен анализ: „Основните проблемни въпроси през периода бяха голямото натоварване на инженерно-техническия състав, поради недостиг на подготвени кадри, работата в ограничени материални и финансови средства и изоставане с приемствеността в поколенията летателен и инженерно-техническия състав.“

Точно преди една година знамената свали морската ни авиация. Тогава с вертолет „Пантер“ загина командирът на екипажа майор Георги Атанасов. Неговите колеги го определиха за герой. Няма съмнение, че и двамата капитани от авиобазата в Крумово са направили всичко възможно, за да запазят вертолета и да не позволят други трагедии. За съжаление, с цената на живота си. Едва ли могат да бъдат упреквани в друго, например в непрофесионализъм, както си позволиха някои да сторят това през лятото на 2003 г., когато край Разлог се взриви друг Ми-17 при гасене на горски пожар. Тогава това отношение предизвика основателното недоволство на вертолетчиците. Да не забравяме, че въпреки всички тези постоянни финансови, материални, кадрови други ограничения, те не са отказали изпълнение на задача, включително и при подпомагане на населението при бедствия и аварии. И ще продължават да го правят. Дори и в името на тези, които загинаха.

 

Вертолетът войник

Години наред на Гергьовския военен парад Ми-17 прелиташе над София с националния флаг. Събираше аплодисмените на обикновените хора и овациите на управляващите. Историята му помни много благодарности за гасене на пожари в горите или за спасени хора при наводнения. Не само у нас. Спокойно можем да напишем за него, че е вертолетът войник. Така, както за изтребителната авиация бе самолетът МиГ-21. Или за Сухопътните войски – танк Т-34.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари