Автентичната агония на „автентичните десни“

Наречи го „автентично десен“ и повече не го обиждай. Така се пошегува един приятел, но колкото и грубовата да е тази шега, тя е симптоматична за формиращото се отношение към партийната развала в парламента. Особено към управляващата коалиция и в частност към странния партиен миш-маш, наречен Реформаторски блок. Събитията след президентските избори показаха безпощадно ясно, че и Реформаторският блок, и останалите партии в настоящото Народно събрание, част от които ще бъдат и в следващото, отдавна са се изродили в партийни клики, обединени от идеята да се докопа и упражнява властта на всяка цена и в техен интерес. Доказа го отношението към референдума и агонията около нефелните опити за съставяне на правителство. Подменени са самата същност и конституционният смисъл на понятието за политическа партия като изразител на политическата воля на гражданите. Този извод е вън от всякакво съмнение и се потвърждава от нежеланието на партийните клики да изпълнят волята на гражданите, изразена в националния референдум. Зейнала е дълбока бездна между тънещата в необяснимо охолство родна партокрация и огромната част от българския народ.

Но да се върнем на опитите за съставяне на ново правителство. Връчването на третия проучвателен мандат не се обвързва от конституцията с големината на парламентарните фракции. Президентът реши, че именно Реформаторският блок е парламентарната група, която има капацитета поне да се опита да сформира парламентарно мнозинство за избиране на нов кабинет. Така и не стана ясно обаче доколко легитимно г-н Плевнелиев упражни това президентско правомощие. Конституцията повелява, че за разлика от първите два етапа от „въртележката“ по чл. 99, който описва процедурата за съставяне на МС, при която проучвателният мандат се връчва на излъчен от съответната парламентарна група кандидат за министър-председател, третият мандат се предоставя на парламентарна група. Това означава, че тази парламентарна група трябва да изрази воля за приемане на проучвателния мандат по установения в нейния правилник ред за вземане на решение. Така и не стана ясно дали и кога парламентарната група на Реформаторския блок е взела легитимно решение за това. В медиите се появи информация, че групата имала решение да върне мандата, а коалиционното партийно ръководство на блока било на обратното мнение. Но от гледище на конституционната процедура значение има само решението на парламентарната група. Подчертавам това не заради самата процедура, а защото самият подход на Реформаторския блок в случая показва колко кухи са приказките на всичките му крила и перца, а и на президента Плевнелиев, за „върховенство на закона“.

Политическите сигнали от ГЕРБ като партия, от която зависи парламентарната аритметика за формиране на мнозинство, поне досега са еднозначни - предсрочни избори. Някои по-предпазливи нюанси, които като че ли излъчва премиерът в оставка Бойко Борисов, едва ли ще се материализират като обрат в позицията на ГЕРБ. С други думи - третият опит, който правят реформаторите, е предварително обречен на неуспех. Защо го правят и не е ли това излишно губене на време? За България да, но за реформаторските „калинки“, а и за управляващите като цяло, всяка минута повече в министерските кресла и из държавните агенции и бордове е от значение. Правят се последни сделки, замитат се следи, разхвърлят се европейски пари, подреждат се последни обществени поръчки, преместват се на по-закътани чиновнически и дипломатически местенца верни партийни службогонци... Това е баналната истина за управлението през последните седмици. Но сякаш Реформаторският блок се превърна в събирателен образ на всичко уродливо в българския партиен живот - политическа партизанщина, схемаджийство и войнстваща посредственост. Те печелят време за поредната си партийна мимикрия. Едни реформатори имат нужда от време за договаряне с ГЕРБ, където евентуално да намерят партиен подслон за следващите избори. Други, „опозиционни“ представители на същия този блок имат нужда от време за поредна смяна на партийния етикет, след което отново и за пореден път да обявят, че са „нов десен проект“. Затова тече усилено ребрандиране, казано на рекламен език. Нищо че пак са същите хора и че цялата работа е „пременил се Илия, пак в тия“. Въобще, свидетели сме на автентична агония на „автентичните десни“.

И все пак, какво предстои за държавата оттук нататък. Конституционната процедура изисква Реформаторският блок да приключи с проучвателния мандат до седем дни от връчването му. Има две възможни хипотези. При първата хипотеза другата седмица те ще трябва да информират президента, че проучвателният мандат е приключил неуспешно. Тогава се пристъпва към следващия етап на конституционния алгоритъм - съставяне на служебно правителство и избори. При втората хипотеза, ако целта на реформаторите е да спечелят още малко време във властта, те могат да представят на президента кандидат за министър-председател и списък с проектосъстав на Министерски съвет. Тогава ще се счита, че проучвателният мандат е приключил успешно и президентът ще трябва да издаде указ, с който предлага на Народното събрание да избере предложеното правителство. Това означава още поне няколко дни протакане, което с оглед празниците може да се прехвърли и в новата година. Съмнявам се, че при тази хипотеза може да се стигне до някакво странно гласуване в НС, при което с 60-70 гласа се избира ново правителство. Теоретично е възможно, но ако се случи на практика, това би нагнетило още по-голямо напрежение и недоверие в обществото. Най-вероятната хипотеза е назначаване на служебен кабинет и предсрочни избори. Тази политическа и парламентарна криза се случва в последните дни на мандата на действащия президент. Затова нему е забранено да разпусне парламента. Неслучайно в конституцията не е записан срок, в който трябва да се назначи служебният кабинет в този случай - това дава възможност за гъвкава реакция на институциите според особеностите и изискванията на ситуацията. Най-добре би било президентът Плевнелиев да се въздържи от назначаване на служебно правителство в оставащите няколко седмици до встъпването в длъжност на новоизбрания президент Радев.

 

*Авторът е доктор по конституционно право.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи