Доста преди президентските избори всички, които се приемаха за дясномислещи и антикомунисти, но не се припознаваха в ГЕРБ (въпреки „утепания от комунистите дедо“ на лидера), призоваваха реформаторите към единение - да излъчат един кандидат, да се стегнат. Това не се случи и бяха попилени. В резултат на почти феодалната разпокъсаност „автентичните“ взеха да се маргинализират, но вместо да се поучат, тръгнаха да се обвиняват.

Случи се обаче странно. ГЕРБ загуби заради собствените си грешки. Така левицата се сдоби не само с президент, но и с навирен нос, който още никой не може да свали.

След обвиненията между „автентичните“ дойдоха и нови порции цепене и хвръкнаха още няколко парчета. Все пак някои цепеници решиха, че като са близко до 4% граница, могат да прескочат границата и да се вкопчат в парламента, където да поливат и торят трънката, която да превърнат след време в автентично десен баобаб. Само си спомнете, че рекламните кампании на повечето малки бяха отричане или обвинения към себеподобните. Докато се караха и обвиняваха дори през кампанията, тези демократи не усетиха какво им се случва. Колкото и фенове да имаше всеки поотделно, колкото и много критици на ГЕРБ да имаше сред електората им, „автентичните“ направиха няколко нови грешки, като най-важната сред тях е, че не разбраха какво се случва.

Случи се следното. За разлика от президентските избори, където всеки има право на поправителен и знае, че ако с Трайчо не мине, с Цецка ще стане, на парламентарните избори няма такава възможност. На повечето хора, на които изборът на Румен Радев им преседна и все още се хранят със сламка, решиха, че няма да се занимават с лузъри. Щом не искат да се обединяват, да имат смислена обща политика, един лидер, ще гласуват за този, който може да бие БСП. Не съм склонен да вярвам на глупости­те, които говорят за социолозите. Наистина имаше момент, в който БСП беше взела връх и повратният момент дойде точно с тези прогнози.

Трезвомислещите десни хора решиха да не си губят гласовете заради една разпадаща се банда от егоисти и смело пуснаха бюлетината за ГЕРБ. Дясната справедливост тържествува, а големите губещи станаха малките. „Автентичните“ станаха почти античен спомен.

Нямам спомен, след като някоя партия се е стопила до броени гласове, толкова много да й е давано медийно време. Цяла седмица вече се събуждам с някой от „автентичните“ и слушам един и същи рефрен: „Този е виновен“, „Онзи каза онова“, „Трябва да започнем ново обединение“. Не им вярвам, защото всеки поставя нови и нови условия и вади нови и нови кирливи ризи на другите.

Това, което ме втрещи и ме отчая от тези хора, е, че продължават да смятат себе си за лидери, макар и в оставка, и че един нов формат на обединено „автентично дясно“ няма нужда от един лидер.

„Ето вижте „Патриотите“ - те са трима и се справиха“, каза един „автентичен“ в оставка по Би Ти Ви. Ами да, разбира се, че се обединиха, и че сега ще имат една шепа министерства - всички тези, които бяха на „автентичните“. Само че патриотите, които също са състезатели по его, разбраха какво пише над Народното събрание: „Съединението прави силата“. Разбраха го, доказаха го на практика и сега ще се радват на управление на държавата.

Със сигурност този съюз е съюз на интересите, на общата риторика, но такива са и тези на десните партийки.

Тези дни или месеци големите малки губещи ще се пробват пак, но ми се струва, че го правят от завист към патриотите, а не заради своя електорат, който чухме хиляди пъти, че останал непредставен. Е, как да бъде представен от хора, които представа си нямат, че хората са по-важни от лидерите.

Не се знае какво ще се случи с „Раковски“ 134

Тепърва ще видим как ще се развият нещата с централата на СДС. Може и и да ни я вземат, заяви лидерът в оставка на СДС Божидар Лукарски пред Би Ти Ви. Не ни достигна това, че бяхме разединени на три формации. И трите претърпяха неуспех на тези избори, призна бившият министър на икономиката. Мога много да говоря защо не се състоя това обединение. Трябва бързо да вървим към обединение. Има горчивина. Не поддържам отношения с Христо и Радан. Оценката за управлението беше разделителна линия. Факт. За нас винаги идеята да осъществиш програмата си минава през управлението, а не през опозицията. Някой като казва, че иска да бъде лидер, значи е най-големият егоцентрик. Явно всички сме виновни, за да сме на този хал. Стигнахме дотам, че десницата ще бъде представлявана само от ГЕРБ. Дясното не върза, за което има оставки.