Агент предаден! Агент приет

МО публикува наредба за привличане на сътрудници към „Военна информация“, след като политиците осветлиха половинвековна работа на същата служба

Оперативна работа без агентура е като да плуваш с лодка в морето без гребла

Представете си следната абсурдна ситуация - преглеждате сайт за обяви за работа и сред десетките съобщения, че се търси майстор зидаро-мазач, специалист по фитинги и гледачки на възрастни хора, вниманието ви е привлечено от вакантни места за шпиони. Това, разбира се, е повече в рамките на шегата. Фактите обаче са налице - военното разузнаване вече попадна в чиновническата опаковка „Агент предаден, агент приет!“ Министърът на отбраната Николай Ненчев вече подписа и Държавен вестник публикува Наредба за условията и реда за привличане за сътрудничество от служба „Военна информация“ на български граждани или граждани на друга държава за изпълнение на разузнавателни задачи. Така че, който иска да чете и да се записва. Условията, както трябва да бъде, обаче не са явни. Оперативната работа по привличането на граждани за целите на разузнаването се регламентира с акт на директора на службата. Изрично е посочено, че записването става само при доброволно съгласие.

Интересно съвпадение, че наредбата влиза в сила малко след като депутатите осветлиха половинвековна работа на същата служба „Военна информация“, включително бяха осветлени и чужди граждани, работили в интерес на България.

В края на май т.г. служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната предаде на комисията по досиетата всички налични документи от архива на бившите Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана и Разузнавателно управление на Генералния щаб за периода от 9 септември 1944 до 16 юли 1991 г. В отговор на въпрос на народните представители Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов министър Ненчев докладва, че в изпълнение на закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската армия служба „Военна информация” е предала на Комисията по досиетата 87 280 архивни единици (архивни дела, документи и регистрационни картони). С това, посочва той, смятам, че Министерството на отбраната изпълни ангажимента си към българската общественост.

За първи път военното ни разузнаване има свой закон. На този етап той спаси служба „Военна информация“ от закриване чрез вливането й в Държавна агенция „Разузнаване“, каквито гласове имаше и от управляващата коалиция. Опозицията и част от мнозинството успяха да „излъжат“ президента Плевнелиев и министър Ненчев и да военизират длъжността шеф на военното разузнаване, която (не)знайно защо беше трансформирана в цивилна, според някои в политическа, и беше такава в продължение на шест години. (Показателно е, че в своята почти 110-годишна история от 44 ръководители на военното разузнаване само двама са били цивилни. Единият - полковник от запаса, си отиде, защото не беше убеден, че изпълнението на закона е в интерес на разузнаването. Вторият бе назначен с големи очаквания, но депутатите не му позволиха да ги сбъдне.)

След като сдаде въпросните архивни единици, разузнаването ни ще трябва да набира сътрудници. Оказва се, че днес те са необходими повече и от времената на студената война. Рисковете и заплахите за националната ни сигурност не само оправдават, но и налагат подобна дейност, която на професионален език се нарича оперативна работа. В този смисъл министерската наредба е необходима.

Доколко обаче ще бъдат върнати загубените позиции, е друга тема. Но актуална. Още повече че в приетия от парламента неотдавна доклад за заплахите за националната ни сигурност през 2015 г. беше подчертано, че те са били и остават и за текущата година с терористичен и неконвенционален характер. А за тяхното предотвратяване е необходим нестандартен подход - използването на целенасочено подготвена и умело внедрена агентура. Т.е. оперативна работа без агентура е като да плуваш с лодка в морето без гребла. В случая особено нараства ролята на т.нар. агенти източници на информация. Според широко популярния напоследък Джордж Фридман, „ако източникът си струва, трябва на всяка цена да го поставиш под контрол - финансов, психологически, сексуален - докато бъде готов да приема наставления“. И това се върши, най-общо казано, от оперативния състав на службата или от разузнавачите. Египетски труд. Без фанфари, денонощно, гарантирайки сигурността и спокойствието на агентите, които всеки от тях ръководи. И тука е парадоксът. А кой осигурява всички тези „удобства“ на военния разузнавач?

Въпросът опира и до гаранции, че подобна служба в интерес на отечеството няма да се превърне в определено време в нещо ненужно, а според някои и позорно за нейните служители.

Но да оставим емоциите. Имаме конкретни заплахи за страната и огромната част прииждат от югоизток. И само си представете колко отзивчиви би бил чужд гражданин да сътрудничи в интерес на страната ни, когато знае, че заради някакви методически указания още догодина може досието му да се разсекрети. Жална му майка тогава, и то не от българските депутати с лековато мислене, а от главорезите от трафикантския бранш или надъханите фундаменталисти.

Гаранциите са наложителни и поради големите възможности, които законът дава за формиране на т.нар. разширен състав на службата. Освен гражданите, които ще се набират по споменатата наредба, и щатния състав от военнослужещи и цивилни служители, за военното разузнаване работят още две категории. Едните са служители под и на прикритие, които са с особен статут. Другите са доброволните резервисти, които подписват договор за не повече от 5 години. Могат да се сдобият и с втори, но за същия срок от време.

Това за обявата може и да излезе солена шега. Ако, разбира се, гражданите у нас и в чужбина не видят нужната защита за себе си и семейството, решавайки да служат на България. Днес това не е много сигурно, защото зависи от волята на политиците. Което ни връща към пълните с разочарование думи на една известна феминистка, казани преди около 50 години по повод разкрития, че е работила за разузнавателни служби: „Колко много безпокойства изчезват, когато човек реши да бъде не нещо, а някой.“

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи