Старец пред ВИТИЗ ми даде идея за филм в САЩ, признава красавицата

- Ени, здравей. Къде те намирам точно в този момент, ако не е тайна?

- Здравей. В този момент съм в Калифорния с мъжа ми, малко караме ски и си почиваме. Времето е много приятно и се готвим за силна година. Аз се връщам в България много скоро. Не съм се прибирала от три-четири години и ми е много любопитно. Ще гостувам в българския „Плейбой“ с много специална сесия, която е от тук, от Ню Йорк, с една комична героиня, която се казва Вампирела. Тя е вампирче, по-нататък ще разкажа подробности за нея. Имам голямо участие на премиерата на списанието на 14 февруари, Деня на любовта. Проектът „Вампирела“ се прие толкова добре, че в момента се опитваме да създадем собствен сериал и усилено работим по това. Да стискаме палци да се получи.

- Разкажи за участието ти в конкурса на сп. Maxim, замалко щеше да си момиче №1 в САЩ. Ти си била и на корицата на българското издание.

- Да, когато бях в „Господари на ефира“. Попаднах в американския конкурс съвсем случайно. Той е отворен за всички момичета, както се оказа. Започна от една приятелка, която ми изпрати линк във фейсбук и каза: „Гласувай за мен, за да стана момичето на Maxim“. Аз гласувах, после погледнах отдолу на страницата, където пишеше: „Вие имате ли каквото се изисква от един модел, за да е на корицата на Maxim?“ Казах: „Ами да, имам“. И си направих профил. Сложих го в социалните мрежи. Изведнъж като хвръкнах на първо място... Не можех да повярвам. Седях там доста дълго време, преминах много кръгове. Участваха над 30 000 момичета от целия свят, защото това е онлайн конкурс, само със снимки, имаше възможност много народ да се покаже. Не спечелих накрая, бях в първите сто, но и това не е малко постижение. Участието ми донесе голяма популярност, даде ми възможност да покажа себе си в друга светлина, различен тип снимки. Ако не беше този конкурс, не знам дали щях да го направя някога.

- За нула време натрупа сериозни режисьорски успехи в САЩ, как стана?

- Започнах да режисирам преди около две години и просто като ураган се развихри кариерата ми на режисьор, спечелих няколко престижни награди на важни фестивали. Всичко тръгна от първото музикално видео, което направих с моята партньорка, то помогна да създадем компания, която се казва I Dare Productions. С него спечелихме три фестивала за музикално видео - един в Ню Йорк, един в Лос Анджелис и един в Маями. Просто не можехме да повярваме на успеха, който постигнахме, защото направихме видеото абсолютно сами, със собствен бюджет, с наши костюми. Аз научих някои от танцьорките как да въртят огньове. Видеото се прие много добре, но най-важното е, че разбрах каква любов имам към този вид творчество, че сам можеш да си създадеш проект, който да е успешен. При актьорското майсторство често трябва да чакаш, да минаваш през кастинги. Има различни начини, чрез които ти показваш и доказваш работата си. Те отнемат време, а в режисирането и продуцирането няма кого да чакаш. Така създадохме много проекти - шест филма, две музикални видеа.

- На каква тема са?

- Първият филм, който написах продуцирах и режисирах, се казва „Патрик“. Той наскоро спечели първата награда на един фестивал. Кой беше този фестивал, взех да ги бъркам... Обявиха ме и за един от най-добрите режисьори на 2018 година, което е голяма чест. Това невероятно признание идва още с първия ми филм. Той е за един възрастен актьор, легенда на Бродуей. Наистина се казва Патрик. Историята всъщност започна от една случка, която стана пред ВИТИЗ преди много години, когато учех там. Просто тогава я запомних и написах разказ по нея. Сега я използвах в този филм.

Петър Порумбачанов: Тоталитаризмът оживя в Националната стратегия за детето

Документът има за цел да убие традиционното семейство, убеден е създателят на петицията срещу проекта

- Г-н Порумбачанов, във вашата петиция казвате, че „ще се борите с мафията, търгуваща с детска плът, която се е втъкала в държавните структури”. Каква според вас е тази мафия?

- Много благодаря за този въпрос, защото ми дава възможност да разясня отношението на държавната мафия към децата. Търговията с „детска плът“ има две страни, като и двете са изключително извратени. Първата е свързана с буквалната търговия на деца, която е изключително доходоносен бизнес и реализирана възможност за жестока корупция сред чиновниците. За никого не е тайна, че деца се продават на осиновители. Наскоро бездетно семейство сподели с мен, че им е поискана огромна сума пари, за да осиновят дете. Те са отговорили: „Ние дете няма да купуваме“. Отговорът на чиновниците е потресаващ: „Ще видите тогава дете през крив макарон“. А чужденците, които осиновяват деца, плащат, без да задават въпроси, от 15 хил. евро нагоре. Бизнесът включва и приемните семейства, които получават пари за дете, като част от месечните суми се връщат при чиновници, които осигуряват деца за отглеждане – сякаш става въпрос за отглеждане на бройлери. Медийно огласени са и случаи, свързани с разследване на чиновници, които искат пари от приемни семейства, за да им доставят „стока“ – така се гледа на децата. Има още една специална група хора, които не могат да имат деца поради хомосексуалното си самоопределение, но пък искат да отглеждат – те са най-активни и гласовити по отношение на „правото“ си да „отглеждат“ хорските деца. Вторият аспект, свързан с държавната мафия, са държавните училища. Не е тайна, че който притежава децата днес, утре притежава държавата. Бивш министър на образованието, с когото съм имал неудоволствието да споря по отношение претенциите на държавата за монопол над детското съзнание, ми заяви в прав текст, че децата са държавна собственост, а ролята на държавното образование е да произвежда гласоподаватели. Уверявам ви, че това е отношението и дълбокото убеждение на висшата ни администрация – тези хора безусловно вярват, че държавата е ходещ по земята бог, чрез когото, само и единствено, може да има общество. Винаги съм твърдял, че претенциите на държавата към децата се защитават със сектантска ярост.

- Експерти, участвали в разработването на Стратегията, твърдят, че тя има за цел да се спре с „шамарената фабрика” като метод на възпитание. Вашият коментар?

- Искрено съжалявам въпросните „държавни експерти“. Искам да е ясно, че премереното телесно наказание, и то само до определена възраст, категорично има силен възпиращ ефект спрямо стремежа на децата към самоунищожение. Всички родители прибягват до физически възпитателни мерки. Било в случаите, в които има опасност за живота и здравето на децата, било в случаи, когато поведението им е неприемливо. Когато мярката е подходяща и приложена навреме, е незаменима при възпитанието на децата. Не може един родител да умува дали да шляпне дете, посягащо към контакт, защото комшията може да го чуе и да му прати социалните.

- Криминализира се посегателство над децата. Какво цели тази мярка?

- Според определенията на Стратегията под „насилие над деца“ се разбира всяка форма на физическо или психическо насилие, посегателство, липса на грижи, пренебрегване или небрежно отношение, умишлено използване на сила или власт, когато има вероятност тя да доведе до психологическа вреда, лошо развитие или лишение, и дори експлоатация, водеща до вероятна вреда за развитието или достойнството на детето. Сами виждате колко вероятности се споменават. Практически всяко възпитателно въздействие би могло да бъде класифицирано като насилие, особено предвид факта, че психическото насилие и вероятните последици няма как да бъдат обективно измерени. Добронамереността на родителите се предполага по презумпция, а отговорността към децата им няма как да се повиши чрез заплахи за отнемане на децата им и вкарването на родителите в затвора. Така ще се повиши единствено страхът на родителите да упражняват отговорностите си, които са и техни задължения. Ще се случи същото, което става във Великобритания, Швеция, Норвегия. Родителите предпочитат да оставят децата си голи на земята с риск да се разболеят или да ги оставят да припаднат от преумора пред компютърна игра, но не и да им повишат тон или да ги принудят да прекратят със зловредните си занимания. Така рискуват здравето на децата си, но си спестяват опасността някой да ги чуе и докладва пред социалните, тъй като много добре знаят колко огромен е рискът децата им да бъдат отнети.

Този род законодателство е добре познат на децата в Западна Европа, които шантажират родителите си със заплахи, че ако не получат онова, което желаят, сами ще докладват семейството си. Целта е сплашване на родителите с постоянната вероятност от отнемане на децата им. Това със сигурност ще ги направи доста покорни и управляеми.

И ОЩЕ

* Катрин Вачева отново нагорещи мрежата

* Потомствен лекар прави вино по стари технологии

* Измамен рицар е първият официален рогоносец

* Доживяхме - фигуристка с хиджаб на леда

Захра Лари твърди, че светът вече се е променил

* Мелек от турския сериал "Майка" с приз Най-добро дете-актьор

* Хазал Кая се омъжи

* Енджи Касабие отрече да е бременна

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 13 ФЕВРУАРИ