Точно след два масови протеста на стотици учени с искане за по-голямо финансиране за наука на председателския пост на БАН преди дни застана математик, който си постави основна цел повече пари да влязат в сметките на академията.

Академик Юлиан Ревалски седна на стола на акад. Стефан Воденичаров в период на крайно напрежение, когато академията бе в центъра на общественото внимание заради безпрецедентните масови протести по повод предстоящото гласуване на бюджета за 2017 г.. В Деня на народните будители и отново две седмици по-късно над 1000 учени настояха за по-достойно заплащане и по-добри условия на труд.

Ревалски бе избран за ръководител на БАН на 1 декември с 57 гласа от членовете на общото събрание, което му донесе убедителна победа пред другия претендент - чл.-кор. Николай Милошев, който събра 27 гласа.

От 2013 г. Юлиан Ревалски е директор на Института по математика и информатика на БАН, а през 2011-2012 г. е негов заместник-директор. Той е един от най-младите академици - получава титлата през 2015 г., когато е на 59 г.

Акад. Ревалски се счита за един от добрите познавачи на оптималното финансиране в науката и е привърженик на по-скоро експертната роля на БАН. Колегите му го определят като спокоен, сдържан и рационален човек, и засега на него се възлагат големи надежди за подобряване на ситуацията в академията.

На фона на масовото недоволство, очаквано въпросът за финансирането на науката зае централно място в концепциите на двамата кандидати за председател на БАН.

На 1 декември, когато Ревалски бе избран да смени Воденичаров на поста, бюджетната комисия отпусна желаните 10 млн. лева допълнително и още 500 000 лв. за Софийския университет, но само за броени минути. За по-късно бе оставено повторното гласуване на текста от проекта, в който сумарно се записват всички разходи. Когато депутатите се върнаха към него обаче, отхвърлиха увеличението на общите разходи с тези за двете институции. Така в крайна сметка БАН не получи допълнителното увеличение, а само 5 млн. лв. повече в сравнение с парите за тази година, каквото беше и първоначалното предложение на бюджетната комисия.

Тогава Ревалски се ангажира първите му стъпки да са свързани с недофинансирането на академията, с публичното и непубличното финансиране. Обеща да работи за вдигането на заплатите, които по негови думи са с 200 лв. под средните за страната. Заяви, че ще полага усилия и за подобряване на условията на труд, поддържането на инфраструктурата и осигуряване на устойчиво развитие на научните изследвания. Категоричен бе, че първите му стъпки ще бъдат да установи контакти с бюджетната и образователната комисия в парламента и с министерството на образованието. Ангажира се да търси и връзка с бизнеса, тъй като според него част от финансирането на науката трябва да идва оттам.

Веднага след избирането си новият председател определи като приоритет и връщането на младите учени в България. Той заяви, че в БАН са едни от най-висококвалифицираните специалисти в България, а техният труд е признат в международен план. Подчерта, че те не искат да просят и предстоят срещи с НС, с МС и с президентството. Дали със или без личната заслуга на Ревалски, на 5 декември отиващото си правителство отпусна 8,3 млн. лв. допълнително за подпомагане на конкретни проекти, които имат нужда от средства за довършването им.

Около 5.8 млн. лв. ще отидат за програми свързани с демографската криза, проблематики с изучаване на сеизмичните опасности за сгради, създаване на карта с археологическите обекти в страната и квалификацията на учители. Целевото финансиране ще бъде насочено и към млади учени и докторанти, като за тях ще се отделят 2 млн. лв. Финансовото министерство отдели 2,5 млн. лв. за проекти, свързани с енергийната ефективност. Те могат да бъдат усвоени през 2017 г., като един от проектите ще бъде по Норвежкия фонд.

Свързва БАН и образованието

Акад. Ревалски смята, че младите учени могат да бъдат привлечени чрез гост-професори от БАН в университетите, чрез научно ръководство на докторанти и магистри от тях, осъществено от учени от БАН, както и чрез съвместни научни екипи между учени от академията и от висшите училища по дългосрочни или краткосрочни тематики, каквито има във Франция.

През първите дни на поста си Ревалски изтъкна, че в момента държавата отделя за наука 0,25% от БВП, а според Лисабонската стратегия до 2020 г. трябва да достигнат 1,5%.

За него

Почтен и коректен мениджър

Познавам го още като студент и винаги ми е правил впечатление. Качествата му като учен изобщо не подлежат на съмнение. Той има и много лични и човешки качества и най-важните са почтеност, коректност и безспорни мениджърски умения. Според мен с избора му за председател БАН извади късмет и той ще бъде добър ръководител.

Чл.-кор. на БАН проф. Олег Мушкаров

Има най-точния поглед на математик

Познавам Юлиан още от гимназията и той винаги е бил много скромен, но и винаги търсеше дълбочината на нещата. Много ерудиран човек и учен, не само в областта на математиката. Смятам, че неговият избор за председател на БАН е много добро попадение. Той ще въведе добри нови неща и ще има най-точният поглед - математическия.

Акад. Петър Кендеров, председател на Съюза на математиците

Желая му да бъде успешен ръководител

Не познавам акад. Юлиан Ревалски добре, имам бегли впечатления. Но му стискам палци и му желая да бъде успешен ръководител на Българската академия на науките.

Чл.-кор. Николай Милошев, зам. председател на БАН

Спокоен и уважаван професионалист

Той е един от най-добрите математици на България и като професионалист е уважаван в своята среда и от хората, които са извън  математическите среди. Той  е един много спокоен човек и посреща всичко с усмивка, което според мен е много важно в днешното напрегнато време. Аз съм убеден, че с желанието си академията да продължава да бъде експертен и изследователски център на държавата, той ще успее.

Акад. Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН