В ООН световните лидери се присмяха на американския президент, след като той започна да хвали собственото си управление. Може би те се нуждаеха от тази комична пауза

За останалата част от света американският президент Доналд Тръмп предизвика присмех, а не респект като към лидер. Това беше извода от речта на Тръмп пред Общото събрание на ООН през 2018 г. Тръмп започна речта си по същия начин, по който води кампаниите си за митинги, телевизионни интервюта и вероятно разговорите си с всеки посетител, с който се среща: “За по-малко от две години моята администрация постигна повече от всяка друга администрация в историята на нашата страна”.

Отговорът на лидерите, събрани в залата? Смях. Целият свят буквално се присмя на президента на САЩ и те не се смееха с него.

Дори самият Тръмп беше изненадан: “Не очаквах такава реакция...”

И докато репортерите и експертите по външна политика се мъчеха да си спомнят за друг лидер, предизвикал подигравателен смях с речта си пред ООН, той пусна следващото си твърдение: “Германия ще стане напълно зависима от руската енергия ...” и тв камерите разкриха, как германската делегация се смее и и кикоти”.

На фона на поведението и политиките му, в действителност речта на Тръмп наистина заслужава смях, подобно на неразбираема шега.

Основната тема в речта на Тръмп беше защитата на “суверенитета” на САЩ и каза, че всички страни трябва да направят същото каквото прави той. Той заяви: “САЩ няма да ви кажат как да живеете, как да работите или как да ни уважавате. Ние само ви молим да зачитате нашия суверенитет като отплата”. Но веднага след това Тръмп вмъкна в речта си съвети, казвайки на Иран и Венецуела какво трябва да направят в собствените си страни.

За Близкия изток Тръмп твърди, че неговият “нов подход води до голям прогрес и много исторически промени”, като обяви, че САЩ работят с държавите от Персийския залив, Йордания и Египет, за да създадат стратегически съюз. Минути по-късно Тръмп обърна курса и започна масирана атака срещу ОПЕК (а държавите от Персийския залив са неговите ключови членове) за “грабежа на останалата част на света”.

За съжаление, последствията от политиките, залегнали в речта на Тръмп, не са шега и те могат да причинят трайни щети.

По отношение на Иран Тръмп очерта такива политики, които ще доведат само до повече конфликти. Като съюзници на САЩ Франция, Германия и Обединеното кралство работят заедно с Русия, Китай и Иран, за да запазят ограниченията в ядрената програма на Иран, които в момента са застрашени заради оттеглянето и санкциите на САЩ. Тръмп поддържа регионалния сунито-шиитски конфликт и налага повече санкции за Иран. Прекъсването на ядрената сделка има по-малка вероятност да предизвика конфликт с Иран, но действията на Тръмп водят до насилие и шансовете за война стават по-вероятни.

Тръмп описа “неконтролираната миграция” като заплаха в своята криволичеща реч, като събра заедно миграцията с имиграцията, трафика на хора с незаконната имиграция. С пренебрегването на Глобалния договор за миграцията, насочен към насърчаване на сътрудничеството по въпросите на миграцията и който само САЩ и Унгария, страната, потънала в своята собствена антиимигрантска страст, отказват да подпишат, Тръмп ни изясни своето мрачно гледище за потока на всички хора, пресичащи границите.

И затова Тръмп затваря вратите на Америка за бежанците, разкъсва връзката между деца и родителите им, когато те пресичат границата на САЩ и се опитва да ограничи легалната имиграция. Ето защо, дори когато светът се бори с най-тежката криза на миграция след Втората световна война, Тръмп многократно се опитва да намали американското финансиране на хуманитарната помощ и изтегли Америка от ролята й на лидер в борбата с кризите от Сирия до Мианмар. Тръмп дори не обърна внимание на предупрежденията на собствения си Държавен департамент, че прекратяването на временния защитен статус (TPS) за стотици хиляди хора от държави като Хондурас и Ел Салвадор, би дестабилизирало тези страни и в действителност би усилило неразрешената миграция към САЩ.

Списъкът с външните политики на Тръмп и начините, по които те могат да предизвикат поразии, може да бъде продължен. Тръмп дори не спомена за промените на климата, които неговата администрация отказва да повярва, че съществуват, и днес са най-голямата екзистенциална заплаха, пред която е изправен светът.

Кого похвали Тръмп

Може би трябва да видим и списъка на страните, които Тръмп подчерта в края на своята реч като олицетворяващи “мечтите” на народите и които нашите деца ще наследят. Тръмп похвали Саудитска Арабия, една брутална репресивна диктатура, в която жените имат малко права и която води война в Йемен и създава хуманитарна катастрофа. Той похвали Полша, съюзника на НАТО, където демократичните институции са подложени на атака от собственото си правителство. Похвали Израел, съюзника на САЩ, който осъществява военна окупация на палестинския народ на Западния бряг. Ако тези държави са идеята на Тръмп за бъдещето, което искаме да оставим за нашите деца, визията на Тръмп за света е доста мрачна.

Може би смехът в залата по време на речта на Тръмп беше засенчен от чувството на тревога и страх. Може би това беше отговорът, който чакат всички онези, които признават безразсъдната и опасна визия на лидера на най-мощната държава в света. И всичко, което може да направи един обезверен човек, е да избухне в сподавен присмех.

*Майкъл Фукс е старши сътрудник в Центъра за Американски прогрес и бивш заместник помощник на държавния секретар по въпросите за Източна Азия и Тихия океан

** Превод за „Труд” - Павел Павлов