Александра Дадарио: Работата трябва да е удоволствие

Дивата от Ню Йорк на 33

„Истински детектив” промени моята кариера. Това беше повратен момент за мен, а и за телевизията като цяло

Не се страхувам от провала

Играя от дете

Имам много любими филми, но трябва да отлича фантастичната комедия „Гремлини”, продуцирана от Стивън Спилбърг. Това е един от онези вечни филми, които успяват да издържат теста на времето

На 33 години Александра Дадарио изглежда и играе превъзходно.Тя е скандално секси дива от Ню Йорк с излъчването на плажно зайче от златните брегове на Калифорния или Австралия. Александра Дадарио нахлу зрелищно в елита на Холивуд и днес е една от най-преуспяващите актриси с армия от последователи в социалните мрежи. Тя се доказа с изяви в заглавия като „Пърси Джаксън” и „Истински детектив”, а в момента името на актрисата е прикачено към половин дузина нови телевизионни и филмови проекти.

Дадарио произлиза от богат и привилегирован род от горните класи на американското общество. Бащата на звездата е преуспял адвокат, но тя винаги е била привлечена от киното и телевицията, и от малка култивира своите артистични

стремежи.

[modula id="3328308"]

- Александра, предстои да Ви гледаме в сериала „Защо жените убиват”. Какво да очаква публиката?

- Ценителите на черния хумор ще останат доволни. Това е историята за три домакини от три различни американски епохи. И трите се изправят срещу своите изневеряващи съпрузи, а резулатите са мрачни и комични. Беше страшно забавно да работя в този проект.

- На какво според Вас се дължи огромното културно влияние на първия сезон на криминалната поредица „Истински детектив”, в който участвахте?

- „Истински детектив” промени моята кариера. Това беше повратен момент за мен, а и за телевизията като цяло. Невероятно професионално направен продукт, пропит с вдъхновение и артистична смелост. Да играя с Уди Харелсън и Матю Макконъхи беше невероятна привилегия. Снимачният процес бе като университет за кино в моите очи. Толкова много научих. „Истински детектив” е сериозна драма с много психологизъм, но има и хорър нотки. А аз имам опит с жанра и силно отношение към него. Филмите на ужаса винаги са имали силен ефект върху мен. Особено когато са вкоренени в реалността. Тогава е най-страшно. Изпитах особено чувство, когато се снимах в римейка на хорър класиката „Тексаско клане с моторна резачка”. Цялата митология около оригиналния филм витаеше из снимачната площадка. Беше много странно и интересно. Истината е, че аз се плаша доста лесно. А в първия сезон на „Истински детектив” наистина се получи магия и подреждане на перфектните обстоятелства. Всичко беше толкова добре направено, но двигателят зад историята е създателят на сериала Ник Пизолато.

- Къде е по-трудно да се работи в момента - в киното или в телевизията?

- Телевизията преминава през зрелищна и драматична трансформация. Става по-сериозна, дълбока и ориентирана към възрастната, мислека публика. В момента в телевизията имат възможност да правят големи и дълги филми, които са невъзможни в кино индустрията. Филми от по девет-десет часа. Такъв точно е случая с „Истински детектив”. Дълго, обстойно, интересно и красиво разказана история. За мен е важно да се възползвам от възможностите, които ми дават и двете - киното и телевизията. Мога да изследвам и изграждам различни образи и характери и да се потапям във вълнуващи истории.

- Как оценявате драматичните процеси във филмовата индустрия през последните години?

- Холивуд се променя - това е неизбежно. Дано да е за добро. Все повече гласове се чуват и много авторитети падат като домино. Време на драматична трансформация. Аз съм в този свят от 16-годишна. Още когато се снимах в сериала „Всички мои деца”. Станах жена в холивудския хаос. Не мисля, че съм пропуснала много от истинския живот. Шоубизнесът ми даде много и ме научи на много неща.

- Колко важно е за Вас да участвате в успешни проекти?

- Всеки иска да е част от екранен хит, но реалността ни сервира различни сценарии постоянно - в професионален и в личен план. Не се страхувам от провала, не се плаша от това да стъпя накриво. Мога да падам и да ставам. Винаги съм гледала на себе си като на комбинация от екстремна увереност и екстремна несигурност. За мен не е важна дестинацията, а пътешествието. От всеки проект може да се научи нещо ново и полезно. А и да се прекара приятно. Защото в крайна сметка трябва и да се забавляваме. Работата трябва да е удоволствие. Винаги съм вярвала в това и се радвам, че имам възможността да изкарвам пари, от нещо, което ми носи удовлетворение, обогатяване и приятни моменти.

- Вие винаги сте искала да се занимавате с актьорска игра. Как приемате известността, която дойде с ролите Ви в киното и телевизията?

- Игра от дете, но нищо не беше в състояние да ме подготви за световната слава и огромното медийно внимание, което тя носи. Известността е странно и сюрреалистично преживяване за мен и още не съм сигурна, че мога да рационализирам процеса и всичко, което ми се случва. От друга страна, не мисля, че съм чак толкова популярна и обсъждана. Приятно е да те харесват, но всички подобни подбори и класации не бива да се взимат твърде насериозно.

- Какви бяха първите Ви срещи с феномена на славата, вниманието на медиите и обожанието на феновете и промени ли се нещо в живота Ви през последните години?

- Спомням си, че когато се снимах в „Пърси Джаксън” много хора ми казваха, че ще стана супер известна и няма да мога да се разхождам спокойно по улицата. Това не се случи, но със сигурност повлия положително на моята кариера. Аз обаче изобщо не се приемам за звезда и водя нормален живот. Когато нямам ангажименти прекарвам целия ден по пижама. Много съм обикновена и нямам свръх претенции. Дори кучето разхождам в парка по пижама. В профила си в „Инстаграм” пускам основно негови снимки. В „Туитър” също публикувам информация най-вече за кучето. В момента то е едно от най-интересните неща в живота ми. Всичките ми майчински инстинкти са ориентирани около него.Обичам това животно. А цялата тази работа със славата ще я видим. Адаптирам се. Като пораствах нямах усещането, че съм умна или силна. Но с годините успях да открия вътрешната си сила и съм доволна от това.

- Кои са любимите Ви филми?

- Много са, но трябва да отлича фантастичната комедия „Гремлини”, продуцирана от Стивън Спилбърг. Това е един от онези вечни филми, които успяват да издържат теста на времето и да останат любими на хората, които са ги гледали като малки, вече са пораснали, но още ги носят в сърцето и съзнанието си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл