Българският нападател Александър Колев се превърна в хит в Полша, където от началото на сезона впечатлява с изявите си. Бившият играч на „Ботев“ (Пловдив) и „Берое“ е част от историята на местния „Сандеция“ (Нови Сонч) – абсолютен дебютант в Екстракласа. За краткото време, в което играчът е в тима, успя да си спечели титулярното място и уважението на футболната общественост. Въпреки отличния старт обаче, Колев остава здраво стъпил на земята и пред „Труд“ признава, че трудното тепърва предстои – да затвърди доброто впечатление.

- 3 гола и асистенция след първите 7 кръга в елита на Полша. И всичко това в дебютния за теб сезон в Екстракласа. Можеш ли да определиш началото в „Сандеция“ като мечтано за теб?

- Разбира се, началото е хубаво за мен, тъй като от тези 7 мача, 5 пъти съм бил титуляр. Но това нищо не означава, пътят е дълъг и има още много мачове този сезон.

- В Полша вече те наричат Александър Велики. Като че ли трудното за теб тепърва предстои, за да затвърдиш доброто впечатление?

- Гледам да не обръщам внимание кой какво е написал и казал. Всеки мач излизам на 120% и се раздавам на максимум. Да, тези суперлативи може само да ме радват, но сезонът е много дълъг, както вече споменах, и тепърва ще трябва да се доказвам.

- Какъв отбор е „Сандеция“ (Нови Сонч), защото у нас не беше популярен преди ти да преминеш в него?

- „Сандеция“ е отбор, който се намира близко до словашката граница. Това е и първият му сезон в Екстракласа, след като през пролетта спечели промоция след убедително представяне в местната Първа дивизия. За съжаление играем на стадион, който се намира на 50 км от нашия, тъй като съоръжението на клуба все още няма лиценз. Отборът запази ядрото от играчи от миналия сезон и бяха привлечени само няколко нови футболисти.

- Повечето нападатели обичат да си поставят лични цели в началото на всеки сезон. Имаш ли такава що се отнася до брой отбелязани попадения?

- Не, искам да съм жив и здрав. Когато един футболист дава максимума от себе си, раздава се на мачовете и се влага в тренировките, рано или късно нещата се нареждат. Затова и най-важното за мен е да се опазвам от контузии. Колко гола ще вкарам, ще покаже времето.

- Чувстваш ли се недооценен в България, където игра за „Ботев“ и „Берое“. В Стара Загора като че ли така и не получи шанс да се докажеш?

- В „Ботев“ се чувствах много добре, не съжалявам за нищо. В „Берое“ ситуацията беше малко по-различна. Гледам да изваждам само позитивното от ситуациите.

- И в този ред на мисли вярно ли е, че българските играчи са по-уважавани в чужбина, отколкото у нас?

- Не мога да твърдя нещо, което не знам със сигурност. Играл съм с Васил Панайотов и Пламен Крачунов в чужбина и всички сме били уважавани, защото виждат, че се раздаваме и сме амбицирани да даваме най-доброто за отборите, които сме представлявали. Вярвам, че ако даваш максимума от себе си, народността не е от значение.

- В България обичаме да се сравняваме с другите особено, когато са по-напред от нас във футболно отношение. В този ред на мисли какво първенство е полското?

- Не ми се иска да влизам в подобни сравнения. Факт е, че Екстракласа е в топ 10 на първенствата в Европа. Това е достатъчно красноречив факт. Футболът е както динамичен, така в същото време се разчита на физиката. Стадионите са пълни, а чужденците, които се привличат, са качествени. Вижте какви са изходящите трансфери всеки прозорец - продават се играчи в Англия, Германия, Италия, което затвърждава впечатлението, че шампионатът е качествен.

- В „Стал“ игра с настоящия полузащитник на „Левски“ Васил Панайотов, който сега играе на ниво на „Герена“. През годините имаше ли възможност и ти да облечеш екипа на „сините“?

- Да, Панайотов е много сърцат футболист. В Полша го наричаха Гатузо. Много е борбен, много се радвам за него. Постоянно се чуваме. Радвам се, че играе постоянно. Иначе имах възможност още, когато бях футболист на „Ботев“, но тогава клубът поиска трансферна сума, която „Левски“ тогава не можеше да плати. Но гледам напред. Концентриран съм върху кариерата ми в чужбина.

- Кой беше най-трудният момент в твоята кариера до момента?

- Може би периодът в „Берое“, където не можах да покажа какво мога. Нямах и възможност да го направя. Също така и контузията преди 3 години, когато скъсах кръстни връзки. Тук е моментът да благодаря специално на Димитър Атанасов, моят агент. Той ми подаде ръка и ми помогна да изляза в чужбина.

– Както се казва „апетитът идва с яденето“. Мечтаеш ли за повиквателна в националния отбор?

Разбира се, че мечтая. Всеки футболист се стреми към това. За мен ще бъде голяма чест да бъда в националния отбор на България един ден. Но всичко зависи от мен, имам и рецептата – работа, работа и пак работа.