С Кийра Найтли си говорихме за футбол и пържоли

Знам как дрогата убива, нямам нужда от това

Ходих по операции, за да подготвя ролята си на доктор

Дразни ме простащината и липсата на елементарно възпитание

[modula id="3403197"]

- Алек, на 8-ми ноември предстои премиерата на новия филм с твое участие - “Доза щастие”, който е по биографичната книга на журналистката Весела Тотева. Защо решихте да заснемете на лента нейната история за дългата є, но успешна битка със зависимостта?

- Когато с Яна Титова, която е режисьор на филма, прочетохме романа на Весето “Падение и спасение”, нямаше две мнения по въпроса. Почувствахме се силно привлечени да разкажем тази история и да я визуализираме. Защо - защото за първи път някой толкова откровено и честно говори за темата със зависимостта, при това с такава искрена лекота. Ние видяхме в това една лична и обща кауза, колкото и изтъркано да звучи тази дума напоследък. Отделно от това, по същото време Весето основа фондация “От другата страна”, чиято цел е да се информират децата и по-младите хора, а защо не и възрастните. Двамата с Яна превърнахме този роман във филм заради смисъла и потенциала, който носи тази много вълнуваща, истинска история. И най-важното - тя е с щастлив край. Това е един филм, който може да вдъхновява и да служи за пример. Считам, че е изключително важен за всички деца и трябва да бъде гледан дори от подрастващите, за да могат да бъдат по-осъзнати и да направят верните стъпки в живота си.

- Във филма ролята на Весела се изпълнява от дъщеря є - актрисата Валентина Каролева. Това сигурно е било голямо изпитание за нея и по време на снимките е имало много емоционални моменти…

- Може би Валя би могла да отговори най-точно на този въпрос, но реално погледнато всичко е почти сюрреалистично, защото тя играе майка си и е преживяла всичко това още като дете. В самия филм пък други дечица играят нея самата. Много са интересни тези елементи и всичко беше изключително вълнуващо. Прекрасно е, че това се е предало и на екрана. Във филма има и много силни сцени между Силвия Лулчева,която е в ролята на майката на Весела и Валя, както и между Ая Алексиева - нашата дъщеричка и Валя. Като цяло, всичко беше наистина дълбоко и емоционално, но и много се забавлявахме.

- Участват много популярни актьори, как ги събрахте?

- Яна направи страхотен каст и някак си се случи абсолютно естествено. От самото начало беше ясно, че Валя ще е Весела. Оттам нататък беше също така убедена за Димитър Николов. Заедно с Весела твърдо заявиха, че Асен Блатечки ще пасва на една от мъжките роли. Силвия Лулчева и Васил Бинев пък бяха добавени идеално, като двойка в живота - в това да изиграят майката и бащата. Химията помежду им е страхотна, а Силвето направи едно наистина много добро превъплъщение. Стефан Вълдобрев също има роля, предполагаща да го открием в малко по-нетипична светлина. Като актьор много харесвам такива моменти. Трябва да се търси различното, личния почерк. Иван Бърнев също е страхотен, както и Лидия Инджова, Илка Зафирова - получиха се интересни взаимодействия, а това е много важно за един филм.

- Весела е била ваш консултант по време на снимките. Тя как реагира, когато видя заснетия материал, какво ти даде общуването с нея?

- Весела е един от най-великите хора и за мен срещата с нея е една от най-важните в моя живот, още повече, че сега заедно с дъщеря є Валя ще продължим нейната мисия. За мен Весела продължава да живее и да помага на хората, на по-малките, да е част от техния информиран избор и по този начин от превенцията. Когато гледа заснетия материал, Весела наистина беше много щастлива, защото видя един добър филм - красив и емоционален. Видя своята история, изиграна блестящо от дъщеря є Валя. Хубавото беше, че Весела ни се довери още от самата начало, защото все пак това е дебют в пълнометражното кино на Яна. Но тя виждаше, че ние знаем какво правим. Общуването ми с нея ме научи, или по-скоро ми припомни, че за да води някакъв пълноценен живот, човек трябва да се забавлява, но и да намери своята кауза и смисъл - да откриеш нещо, за което да се бориш и което те кара да се чувстваш пълноценен. Весето напомняше на хората да не се вземат толкова насериозно и че има много по-ценни и важни неща от битовизма, който ни е завладял генерално.

- Доколко голям и разпространен е проблемът с наркотиците у нас?

- Смятам, че проблемът е доста сериозен. Не само с наркотиците конкретно, а със зависимостите въобще. Имам предвид и алкохола, и анаболите, каквото се сетиш. Има неща, за които обществото ни не говори, предпочита да игнорира, сякаш има доста теми, които са табу, а те са част от света около нас. Специално за наркотиците от всякакъв вид - има голяма липса на информация по тази тема при децата. Това е било така и преди Весела да се забърка, без да има съзнание за това - т.е. говорим за пълна липса на информация. Просто попадаш в една ситуация, след което се оказва, че не можеш да се измъкнеш от нея просто така. Често се случва децата да пробват нещо, което им се дава и нямат никаква идея какво е. След два-три пъти започват да си го купуват. В момента се продават много нискокачествени вещества, с неясен произход. Вина за това има самото общество, разбира се и родителите сме виновни до голяма степен...

- Често родителите последни разбират за това, че детето им е попаднало в този капан...

- Разбират последни, защото отказват да го повярват. Уви, те не искат да се информират, защото са убедени, че това на тяхното дете не може да му се случи.

- Какво е най-коварното в наркотиците?

- Ти можеш да си щастлив, преди да посегнеш, но след това вече си болен, вече си пристрастен, защото да имаш необходимостта от нещо, което си мислиш, че ти помага да оцеляваш и да живееш с някакво друго, особено съзнание. Имам представа до какво самоунищожение и унищожение на семейството може да доведе това и нямам необходимост от него. Всъщност това не си ти, това не е забавление, не е готино. И това трябва да стане ясно. Това е химия, която си вкараш и се самоубиваш постепенно и бавно. Забавление е да отидеш с приятели и да караш сноуборд, да отидеш и да караш сърф, да танцувате и две-три бири да си изпиете. Има много начини, по които да се забавлявате и другото не е нужно никому - това е една пералня за пари.

- Твоята най-популярна роля е на д-р Александър Василев в “Откраднат живот”. По какво си приличате с него и промени ли те по някакъв начин участието ти в този сериал?

- Може би си приличаме по това, че и той и аз се борим за някаква честност и истинност. Иначе, аз съм доста по-циничен от Василев и имам повече чувство за хумор от него, но в тази роля има предизвикателство - да бъда много по-събран и лаконичен, отколкото съм в действителност и това е приятно.

- А покрай тази роля няма ли шанс да станеш хипохондрик?

- Не, напротив, от малък обожавам да гледам кръв и съм изгледал много филми за операции, дори в началото като се подготвях за ролята ходих на открити операции и това много ми помогна. Иначе се забавляваме много по време на снимки, защото в този сериал имам тази възможност да застана до най-добрите актьори у нас и този пинг-понг, който се случва между нас е страхотен. Например, откакто снимаме новия сезон и с Димо Алексиев изпадаме в едни такива наши си състояния, при които успяваме да приобщим целия екип към това да има страхотно забавление, защото е много важно да сме близки с екипите си - осветители, гримьори, камера асистенти...

- Ти си имал възможност да се снимаш с една от най-красивите и актуални холивудски актриси - Кийра Найтли във филма “Джак Райън: Теория на хаоса”. С какви впечатления остана от нея и Кенет Брана и имахте ли възможност да общувате извън снимачната площадка?

- Те са мега професионалисти, а Кийра е много приятна, но за едни е красавица, за други не. Като разбра, че съм българин ми сподели, че харесва Бербатов и с нея си говорихме за футбол и за пържоли. Тя ми сподели, че гледа супер много футбол и харесва “Уест Хем”, а аз съм фен на “Манчестър Юнайтед”. Като цяло, тези актьори са едни обикновени, нормални хора и разликата между тях и българските е в банковите сметки и в мащаба, до който те се докосват - в нищо друго, дори нашите актьори почти всички са в пъти по-добри от чуждите, но така е в нашата професия, на едни им се получава, на други - не, едни ги харесват, други не - относителни неща са.

- Притеснява ли те това, че в съвременното комерсиално кино почти липсват филми с послание и се набляга повече на екшъна и насилието?

- Има агресия в киното, но то и в целия свят има, а то е като огледало, но и от тези филми може да вземем някакъв философски елемент. Има и много философски филми, които харесвам и честно казано не забелязвам другото. Можем да вземем “Ага” на Милко Лазаров - изключително екзистенциален и философски, можем да си говорим много и за филмите на Пепи Вълчанов и Павката Весняков. От чуждите режисьори харесвам Ким Ки Дук, Андреа Арнолд, Терънс Малик…, а филмите на Майкъл Ханеке ни карат да изпаднем в едни красиви състояния.

- Дълго време си живял в чужбина. С какво ти е най-трудно да се приспособиш в България и би искал да се промени?

- Винаги ме е дразнила тази простащина и липсата на добро отношение между хората - точно “киселостта” на съгражданите ни и липсата на някакво елементарно възпитание. Този наш манталитет - всеки да ни е виновен за нещо и винаги да обвиняваме другите, това е нещо, което ме притеснява, и трябва да започнем с някаква промяна от нас самите - от най-малките неща и така да дадем посока на децата си, защото възпитанието е важно.

- С Яна наскоро станахте отново родители. Как се чувстваш като баща на дъщеря за втори път?

- Честно казано доста съм зает, но откакто се роди Хана, съм много щастлив, защото нашето племе си има още един член и тези неща някак си осмислят до голяма степен съществуването и промените, които искам да постигна с каузите, по които работя. Да имаш дете е един допълнителен стимул, а е и забавно.

- Колко време, след първата ви среща с Яна ти трябваше, за да разбереш, че точно тя е твоята половинка и успявате ли да запазите огъня между вас?

- На секундата разбрах - не знам какво стана, но в момента, в който се запознахме, бях неин! Още се обичаме с нея и съм се уверил, че всички трябва да намираме повече време едни за други, защото често потъваме в битовизми и нямаме време да погледнем човека до себе си в очите.

- В какво вярваш?

- Вярвам в Бог и съм сигурен, че той съществува. Имам си някаква приказка с Бог и знам, че нещата зависят от нас, защото Бог е в нас, около нас и сред нас.

- Любима мисъл?

- Ще цитирам моя колега Валери Йорданов: Готиният пич е неамбициозен човек, който гони идеите си, забавлявайки се.

 

НАШИЯТ ГОСТ

Алек Алексиев е син на известния актьор Стоян Алексиев и съпруг на режисьорката-актриса Яна Титова. Преди да стане известен като д-р Василев от хитовия сериал “Откраднат живот”, талантливият актьор дълги години живее в Англия и Америка. У нас се снима още във “Възвишение”, “Пеещите обувки”, “Воевода” и “Радиограмофон”. Повод за разговора ни е участието му в “Доза щастие”, нов филм по биографичната книга на журналистката и тв продуцент Весела Тотева. Тя почина внезапно на 46 години през март т. г. по време на сутрешния си крос. В книгата си Тотева разказва за успешната си битка с дрогата. Приживе тя е консултант на продукцията, в която участва дъщеря є Валя, а режисьор е Яна Титова.