Проект възнамерява да даде на президента неограничени правомощия

В близко бъдеще Конгресът на САЩ отново ще обсъди разрешението за използване на военна сила от президента (AUMF *, съвместна резолюция на двете камари със силата на закон). Използвам думата „обсъждане“ с пренебрежение. В момента няма никакъв график за изслушвания, не са планирани изслушвания на свидетелски показания, освен ако нещо не се промени. Това е позор, защото въпросът е сериозен, а резолюцията за AUMF е дълбоко погрешна.

Конгресът отдавна се е отказал от своята отговорност да обявява война. Положението е такова, че ние водим войни навсякъде и ги започваме всеки път, веднага щом президентът заповяда това.

Така че Конгресът, „по много конгресен начин“ намери „решение“. Вместо да възстанови своите конституционни правомощия, той възнамерява да кодифицира неприемливото и противоконституционно статукво.

Ако сте чели проекта AUMF, предложен от сенаторите Тим Кейн (демократ от Вирджиния) и Боб Коркер (републиканец от Тенеси), става ясно, че бъдещата резолюция дава на днешния и на всеки друг президент след него практически неограничени правомощия да обявява война винаги, когато той или тя го желаят при минимална обосновка и без предварително получаване на специалните правомощия.

Настоящият проект на съвместната резолюция не е никакво разрешение за президента да използва военна сила. И това не е никакво възстановяване на конституционните задължения на Конгреса. Това е пълно пренаписване на ролята на изпълнителната власт в системата на конституционното разделение на властите.

Новата проекторезолюция „Кейн-Коркер“ обявява война, като минимум на следните страни, сили и народи: талибаните, Ал Кайда на Арабския полуостров, ИДИЛ навсякъде, Ал-Кайда в Сирия, Ал-Нусра в Сирия, групировките в Пакистан и Афганистан, Ал Кайда в ислямския Магреб, в Нигер, в Алжир, в Либия, в Нигерия, както и „свързаните с тях сили“ (в съответствие с решението на президента) по целия свят.

Проекторезолюцията само обхваща духа. Предишните съвместни резолюции никога не са включвали понятието „свързаните с тях сили“ и затова е имало съвсем основателни причини. Освен това проекторезолюцията „Кейн-Коркер“ не само кодифицира военните действия срещу „свързаните с тях сили“, но по много консервативна оценка позволява да се води война срещу 20 държави.

Трябва ли войната да бъде обявена от Конгреса? Да, абсолютно. Има ли места, където ние трябва да се бием? Да. Трябва ли да обсъждаме това по това време? Да, трябва. Но нашата дискусия трябва да бъде всеобхватна, като се вземат предвид конституционните правомощия на всяко разделение на властта.

Несъмнено е ясно, че правомощията, дадени на изпълнителната власт с резолюциите, приети след 11 септември, са станали твърде всеобхватни и трябва да бъдат актуализирани. Но резолюцията на Кейн-Коркер не е отговорът. Просто казано, тя осигурява на изпълнителната власт още по-големи правомощия да разгръща войни, от тези, които е имала досега.

Ако проекторезолюцията бъде приета, това означава, че Конгресът е станал незначителен по отношение на въпросите, свързани с войната.

Понастоящем използването на сила без разрешението на Конгреса е ограничено от „Закона за военните пълномощия“ при национални извънредни ситуации и непосредствено нападение. Но, според новата

проекторезолюция всичко това отива в миналото.

Резолюцията на Кейн-Коркър завинаги ще предостави на изпълнителната власт неограничено широки правомощия в случай на война, а за Конгреса остава само обсъждането на извършените от въоръжените сили действия.

По този законопроект ние ще имаме пълномощия само да осъдим войната, а това обръща конституцията наопаки. Още по-лошото, е че на всяка бъдеща резолюция, осъждаща войната, може да се наложи вето и преодоляването на това вето ще изисква две трети квалифицирано мнозинство, а не обикновено мнозинство, което се изисква за одобрение на войната. Това е огромна, неразумна и противоконституционна промяна.

* В най-новата си история Конгресът на САЩ е приел съвместни резолюции, които позволиха: (1) През 1991 г. войната в Ирак, известна като „Войната в Персийския залив“ или „Операция Пустинна буря“; (2) „Глобалната война срещу терора“ след „терористичния акт“ от 11 септември 2001 г.; (3) Войната срещу Ирак през 2003 г. и (4) Войната срещу Сирия - разрешение за използване на военни сили срещу правителството на Сирия за използването от него на химическо оръжие.

Текстът е публикуван в svpressa.ru

Превод Павел Павлов

Конгресът се отказва от властта си

Бащите-основатели на Съединените щати са оставили правомощията за обявяване на война на законодателната власт с определена цел и по основателни причини. Те са осъзнавали, че изпълнителната власт е пристрастена към воденето на войни. Приемането на резолюцията на Кен-Коркер ще означава, че Конгресът напълно се отказва от властта си.

Прехвърлянето на правомощията за обявяване на война от Конгреса на изпълнителната власт не е изпълнение на правомощията на Конгреса. Това е окончателен и пълен отказ от тези правомощия. И това е погрешно, това е противоконституционно и трябва да бъде спряно.