Реториката около политиката на президента Тръмп изкара финансовите анализи от Wall Street извън параметрите на очакваното. Макар че политиката „Америка на първо място“ да обнадежди пазарите през ноември и декември, последвалите мерки на протекционизъм от страна на САЩ накараха търговските им партньори да реагират остро.

Най-големият търговски партньор на американската икономика, Китай, започна анти-дъмпингово разследване на вноса на сорго, веднага след първите импортни такси наложени от САЩ. Ли Кианг главен анализатор в китайската консултантска фирма Shanghai JC Intelligence, както и редица правителствени говорители, подсказа, че ако таксите за внос на китайски стоки обхванат повече продукти, Китай обмисля да наложи обратни такси и за вноса и на соята. За справка, соргото е една от най-важните култури, даваща поминък на американския фермер, а продукцията е главно за износ за Китай, където се използва за изхранване на огромното количество селскостопански животни отглеждани за мляко и месо. Общата стойност на изнесеното сорго към Китай възлиза на 4.76 милиона тона или малко над 1.1 милиарда долара, според данни на китайските митнически власти.

Това разследване обаче не спира Тръмп да предложи нови такси за внос, този път насочени към металургичния сектор, като „глобалната тарифа“ за внос на алуминий и стомана става съответно 10% и 25%. Тази такса всъщност разгневи освен Китай и редица други държави, сред които Япония и Европейския Съюз. По предложение на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, започна дискусия за налагане на мито на вноса на редица стоки, сред които дънки, бърбън и Harley-Davidson мотоциклети, три от най-емблематичните стоки, които САЩ изнася за Европа.

Австралия към момента е пощадена от таксата, според последните съобщения в Twitter на президента Тръмп и министър председателя на Австралия Малкълм Търнбул. Канада, най-големият износител на алуминий и стомана в САЩ и Мексико, четвъртият по-големина износител на алуминий няма да плащат таксата.

Икономика на митата

Митата и тарифите са най-често използвания лост при политиката на протекционизъм. Местните производители печелят двойно. Веднъж за сметка на потребителите, които плащат по-високи цени и втори път заради за сметка на вносителите, които трябва да плащат допълнително на държавата, за да реализират стоката си на местния и пазар. Държавата на своя страна печели от данъци върху по-високите цени на стоките и втори път от митата, които взима за всеки внесен продукт.

Макар че протекционизмът има своите краткосрочни ползи за местното производство, разпространението на тази политика в глобалната икономика води до натрупване на неефективност на производството, а оттам и на потреблението. С други думи, ако всички държави имат протекционистка политика, икономическата неефективност, натрупана от изкуствената регулация, ще нарасне значително за всяка държава включила се във търговската война и финално всички ще загубят. Общото потребление ще намалее, а оттам и общото производство, което означава, че неефективно създадените или запазени работни места ще изчезнат, което прави цялото упражнение излишно.

А ако се чудите как да запазите това, което имате по-време на криза и то, потенциално мащабна, като задаваща се буря на международната търговска война, винаги можете да заделите част от парите си в злато. Ценният метал е единственият спасителен пояс, доказал се от времето, когато парите дори не са съществували.