Анатоли Нанков: Всички очакваха да бием Парагвай на Мондиал `98

Анатоли Нанков е бивш национал на България. За първия тим на „лъвовете“ поливалентният играч има 17 участия. Нанков е част от тима на „трикольорите“ на последното световно първенство, на което представителния ни тим игра, това във Франция. През 1998 година тогавашният играч на „Локомотив“ (София) взе участие в мачовете с Парагвай и Испания. Сега, в навечерието на контролата с южноамериканците, бившият капитан и шампион с ЦСКА си припомни двубоя в Монпелие срещу Хосе Луис Чилаверт и компания.

- Г-н Нанков, предстои мач на България с Парагвай. Вие бяхте един от единайсетте на Христо Бонев в онзи двубой от Мондиал `98. Какво си спомняте?

- При мен е така, че помня всеки един мач, в който съм играл. И този не прави изключение. Това беше първият ни двубой на световното първенство. Играхме в Монпелие и бяхме по-добрият отбор. Така и не успяхме да си реализираме положенията. Помня, че най-чистото се откри пред Любослав Пенев, който получи отличен пас от Христо Стоичков. Имахме и други ситуации. В крайна сметка завършихме 0:0. Но не ни дадоха чиста дузпа за нарушение срещу Стоичков. Ние бяхме сочени за фаворит заради отличното представяне в САЩ четири години по-рано. Донякъде имаше и напрежение, защото се очакваше да спечелим на всяка цена, а и да продължим с Испания за 1/8-финалите. За съжаление това не се случи.

- Тогава под рамката на съперника бе Хосе Луис Чилаверт. Какво знаехте за него и помните ли нещо по-специално от челния сблъсък с вратаря, известен със своите изпълнения на фаулове и дузпи?

- Нормално, беше обърнато внимание на Чилаверт. Проучвахме старателно всеки съперник и бяхме наясно, че техният вратар изпълнява статични положения. Още по време на загрявката помня, че той би поне 15 фаула. В хода на мача имаше възможност да изпълни един такъв, но Здравков успя да спаси.

- Във въпросния мач си партнирахте с Трифон Иванов в отбрана. Какво е да имаш за съотборник такъв играч?

- Бог да го прости, Трифон. Страхотен футболист, но и страхотен човек. В този мач ние играхме 3-5-2 като аз и Ивайло Йорданов бяхме в ролята на халф-бекове. Трифон пък беше в центъра на отбраната. Само хубави неща мога да кажа за него. Все пак играхме дълго и в ЦСКА. Трифон вдъхваше увереност, когато беше на терена. А освен това се държеше добре и с по-младите. Така беше и с мен.

- Сега модерният футбол е пълен с редица методи за въстановяване - технологии, медикаменти, правилно хранене, ледени камери. По онова време какви бяха начините?

- И тогава си имаше методи. В клубните отбори беше според възможностите, но в националния всичко беше на топ ниво. За целта взимахме стандартните неща - витамини, вливаха ни системи, масажи. Но това силно поколение, да не ги изброявам поименно, играеше в западна Европа и също спомагаше в това отношение – едни с познания, други с медикаменти. Имахме на разположение всички позволени средства, за да възстановяваме между мачовете.

- За голямо наше съжаление това бе и последният Мондиал, на който България участва. Ако сега се класираме и спечелим само точка ще се приеме за огромен успех. Грешка ли е, че продължаваме да живеем със спомените за онези времена?

- Да, за съжаление това бе преди повече от 20 години. Загубихме доста време в спомени за това американско лято. Падна чувствително и нивото, а тази тенденция продължава. Имам обяснение защо стигнахме дотук. Не успяхме да задържим това, което имахме. Говоря за спортни училища и цялата система, която бе изградена и благодарение на която бяха изградени не само футболисти, но и световни и олимпийски шампиони. Трябва да се инвестира, всичко е свързано с пари. Без необходимите за целта средства няма как да се случат неща. Трудно е за всеки един президент да вади пари от джоба си и после да чака евентуални постъпления. Трябва и държавата да помогне.

- По време на въпросния Мондиал вие бяхте играч на „Локомотив“ (София), след като „железничарите“ платиха за вас 1 млн. марки на ЦСКА. Сумата и до днес си остава впечатляваща. Оказва ли тя влияние на даден футболист след подобна сделка като самочувствие, напрежение и т.н?

- Мисля си, че оказва влияние. Не винаги и не на всеки футболист, но в страна като България това няма как да не рефлектира. Когато тук се извадят такива пари, се очаква, че играчът, без значение кой е той, трябва сам да решава мачовете. В конкретния случай аз попаднах в „Локомотив“ (София) донякъде и неочаквано. Месеци по-рано имаше сериозен интерес от чуждестранни клубове и най-вече от Германия. Идваха да ме гледат и дори знам, че бяха изпратили оферта за мен. Но тогавашният президент на ЦСКА Илия Павлов, Бог да го прости, отказа. Първоначално поиска огромна сума, а по-късно ме обяви за непродаваем. Пет месеца по-късно клубът изпадна във финансова криза и решиха да ме продадат в „Надежда“. Но нивото на „Локомотив“ не бе като това на ЦСКА. Този трансфер не ми повлия толкова добре, защото само допреди няколко месеца очаквах кариерата ми да продължи зад граница.

- По-късно във вашата кариера стигнахте и до Китай. Сега това е мечтана дестинация за много футболисти, какъв бе по онова време футболът там и беше ли за вас културен шок?

- Така си беше, Китай се оказа съвсем друг свят. През годините бях пътувал много, но не бях посещавал тази държава. Бях приятно изненадан от нея. Всичко беше много различно, манталитетът бе друг. Градовете ми направиха силно впечатление, всичко се случваше с бързи темпове. Икономиката бе развита и това се отразяваше пряко върху футбола. Започнаха да инвестират сериозни суми в стадиони, в бази. Привличаха се и чужденци, но не се даваха парите, които сега се инвестират там в играчи. И преди мен имаше други българи в първенството. Един от тях бе Стоян Ацаров. Той ми помогна в началото. Беше пристигнал 3-4 години преди мен, доколкото знам остана да живее в Китай и след края на активната си кариера.

- Да се върнем към настоящето. Как отпразнувахте спечелената купа на Казахстан и колко голям успех е това за клуб като „Кайсар“?

- Определено това е сериозен успех. В историята си този клуб имаше само още една спечелена купа преди 20 години. Целият град бе в еуфория след победата на финала. Стадионът беше пълен, когато показахме трофея при прибирането си. Посрещнаха ни подобаващо. Ние работим в „Кайсар“ от 3 години и се вижда развитие. Сега завършихме на 6-то място, предната година бяхме 5-и. Радващо е, че работата ни сега бере своите плодове. Не случайно избраха Стойчо Младенов и за треньор на сезона. Това е доказателство, че трудът ни е оценен подобаващо.

- Вие започнахте като старши треньор, но сега сте в ролята на асистент. Имате ли намерение отново да застанете начело на даден отбор?

- Така е, три години бях начело на отбори в „Б“ група. Вече доста време съм помощник. Така се стекоха обстоятелствата и не съжалявам изобщо. Може би вече 13 години съм част от щаба на Стойчо Младенов и всеки ден се уча. Продължавам да го правя и до днес. Засега нямам амбиции да ставам старши треньор отново. Харесва ми да бъда част от този щаб.

- Накрая няма как да не ви попитам за вашия племенник Валентин Антов. Виждате ли в него качества, каквито и вие притежавахте като играч и търси ли ви за съвети?

- Много се радвам, че така се развива кариерата му и вече играе редовно за ЦСКА. Той е умно момче и разполага с голям талант. Ако продължава по същия начин, може да стане най-добрият ни роден играч. Вярвам, че ако продължи развитието си, ще бъде неделима част от националния отбор на България за в бъдеше. Виждаме се и говорим за футбол, но съвети не му давам, има си треньори за тази работа.

- И все пак какъв съвет бихте му дали?

- Най-важно е да бъде умен, да не се поддава на изкушенията, които предлага животът в днешно време. Виждаме, че у нас има голяма разлика между юношеския и мъжкия футбол. Много таланти спират развитието си на 17-18-годишна възраст. Доста млади момчета приключват с футбола в такъв момент, защото не могат да . Вече играе редовно за ЦСКА и това също е много радващо.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ