Когато сивият сектор падне до 5%, тогава може да се похвалим, че пазарът е чист

На фона на протестите в страната срещу цените на горивата и увеличението на данъците и застраховката „Гражданска отговорност“ разговаряме с изпълнителния директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) за ситуацията на пазара на течни горива в страната. От какво се диктуват цените на бензина и дизела? Какъв е делът на данък добавена стойност и акциза в цените на горивата? Как малките бензиностанции успяват да продават горива на по-ниски цени и дали Агенция „Митници“ и държавата като цяло успяват да се преборят със сивия сектор в бранша? Новият Закон за горивата също идва на дневен ред.

- Г-н Делчев, как си обяснявате протестите срещу високите цени на горивата, при положение, че в момента те са най-ниските в ЕС?

- Обяснявам си го с няколко неща – неосведоменост към фактите, емоция и вероятно политическо подстрекателство от тези, които обслужват дадени политически интереси. Третият фактор няма да коментирам, защото не съм политик, но се забелязва, че протестите твърде много се разшириха, а към тях се прикачиха видимо и политици. Освен неосведоменост към фактите и емоционална реакция, има и нежелание да се чуе и друго мнение от част от протестиращите, защото човек лесно може да достигне до действителните факти, ако не е твърде предубеден и не изключва различна теза от неговата.

- Какъв е делът на данък добавена стойност и акциза в цените на горивата?

- Делът на ДДС и акциза в цените на горивата в страната ни е между 45 и 55%. Тези нива са и средните за Европа, но има държави с далеч по-висок акциз от този в България, който се отразява и в цената на горивата в съответните страни. У нас тези показатели са в рамките на минимума. По отношение на акциза държавата ни е ангажирана с европейски разпоредби и трябва да държим определени нива. Докато ставката на ДДС е въпрос на държавната политика. Обикновено страните, в които горивата са с най-висока цена, например Гърция, Англия, Холандия, имат и най -високите данъци.

- С каква надценка се продават горивата от бензиностанциите в страната?

- Това е търговска тайна на всяка от фирмите. Няма единна надценка в България, няма и как да има. Ако се появи такъв случай на пазара, Комисията за защита на конкуренцията трябва да вземе мерки. Всяка компания на базата на себестойността и направените разходи преценява каква надценка да сложи. А тези „анализатори“, които казват, че някои бензиностанции продават с 30 стотинки надценка, а други с 5 стотинки надценка, не са наясно с пазарните принципи. Идеята да се сравнява цената на едро на горивата с цената на дребно и да се прави извод, че разликата е търговската надценка или маржът на фирмата, е съвършено невярна. Такива сметки са напълно погрешни. Различните фирми калкулират различна себестойност в цената на горивата и затова и за някои от компаниите е нормално сравнено със сегашните цени да продават горивата на 2,40 лв. за литър, а други на 2,20 лв. за литър, което е много до долната граница или въобще на границата на печалбата, освен ако не използват данъчни трикове или предлагат влошено качество на горивото.

- Как някои малки бензиностанции поддържат по-ниски цени на горивата?

- Има два варианта. В единия, законен начин, бензиностанцията разполага с базово оборудване, ниско качество на услугата, на резервоарите и на самото гориво. Тези фирми работят в рамките на закона, но не оценяват адекватно труда и осигуровките на служителите си, особено ако бензиностанцията е семейна и в нея клиентите се обслужват от членове на семейството. Работят с много ниски разходи само и само да могат да продават горивата си. Масовият втори вариант е да заобикалят законодателството, като не плащат акциз и ДДС. Не е тайна, че в България в този бизнес има голям сив сектор, който накрая трябва да реализира някъде продукта си. Най-голямата реализация на този сектор става чрез бившите ведомствени бензиностанции и малки обекти. Те купуват много по-евтино, защото горивото или няма платени данъци, или има проблеми с качеството, и респективно продават на по-ниска цена.

- Дали държавата в лицето на контролните органи в сектора, например Агенция „Митници“ успешно се справя със сивата икономика? А и с нелоялната конкуренция?

- Факт е, че щом има сив сектор в този бизнес, контролните органи все още не успяват да си свършат работата докрай. Когато сивият сектор падне до 5%, което е стандартното за Европа, тогава може да се похвалим, че всичко е наред. Но докато се откриват рафинерии, като тази в Русе, и цистерни без документи, скрити и заровени резервоари с гориво без платени данъци, не сме достигнали равнището, което искаме. А такива случаи има почти ежедневно. Нелоялната конкуренция също много уврежда бизнеса, който спазва законите, заради това би трябвало държавата да има силна ангажираност по въпроса.

- Склонни ли са търговските вериги да понижат цените на горивата на фона на протестите?

- Цените на горивата не зависят от протести, а от стойността на суровия петрол. Държавата и фирмите не могат да намалят докрай цените. Дори някоя фирма да се ангажира да продава горивата с по-ниски маржове, това ще се отрази тежко на финансите й и тя тепърва ще трябва да компенсира по някакъв начин. Българският пазар на течни горива е напълно либерализиран и се движи от правилата на пазарната икономика. В момента се предлага да се въведе регулация на цените на горивата, която според мен няма да постигне добър резултат. По-скоро ще доведе до дефицит на гориво или оттеглянето на големи международни вериги от страната. Капиталът търси най-добрите условия, а когато административен регулатор му сложи ниска цена на горивото и малък марж на печалбата, няма никакъв стимул тази фирма да стои в страната. Това на практика ще означава отлив на инвестиции от страната.

- Какви са цените на горивата в България спрямо съседните ни Гърция, Румъния и Сърбия?

- Спрямо Гърция, горивата ни се продават на много по-ниски цени. Има много гърци, например, които идват от северната част на страната у нас и зареждат горива. Сръбските цени са малко по-високи от българските, а в Румъния, която добива петрол, също са на по-високо равнище.

- От къде се получава разликата в цените между Северна и Южна България?

- Няма приравняване на цените на територията на цялата страна. Но ако визирате, че има високи цени в най-бедния регион - Северозападна България, това може да се обясни с два фактора. Първият е, че потреблението на горива е твърде малко и бензиностанциите там трябва да се издържат с по-ниските обеми продажби. Вторият фактор е, че транспортната логистика там е по-сложна, тъй като градовете в този регион са отдалечени от транспортните коридори за доставка на горива. Поради тази причина се калкулират повече транспортни, както и други разходи, свързани с преноса и съхранението на горивата. В България има голямо струпване на петролни бази около големите градове – София, Бургас, Варна, оттам се снабдяват бензиностанциите.

- Доволен ли е браншът от новия закон за горивата?

- Основната цел на закона е да сложи ред на пазара. Не, обаче, законът за горивата води до увеличение на цените, както се твърди манипулативно, а точно обратното, заради липсата на закон – всевъзможни нелоялни търговци не се легитимираха като търговци на горива и манипулираха цените на пазара. Този закон изисква всички търговци в бранша да се регистрират като такива, а това би трябвало да изчисти пазара и част от нелоялната конкуренция в бранша.

Нашият гост

Андрей Делчев е изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация. Той е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специализирал е “Конституционно право на Гърция”, във Франция “Защита на конкуренцията”, в Англия “Реформа на публичната администрация”. До 1990 г. Делчев работи в Софийски районен съд като съдия, а впоследствие и като председател на съда. От 1991 г. до юни 1997 г. е началник на правния отдел на Министерски съвет. Участвал е в създаването на практически цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 хиляди акта на седем правителства - проектозакони, постановления и решения. Бил е директор на група за управление на проектите по ФАР в Министерски съвет. В продължение на 7 години е председател на Борда на директорите на български туроператор, с дъщерни дружества в дванайсет държави от Европа и Северна Америка.