Анджело ди Ливио е един от най-марковите футболисти в историята на "Ювентус". Спечели Шампионската лига в родния град Рим през 1996 година, когато "Старата госпожа" срази тогавашния действащ първенец "Аякс" след изпълнение на дузпи. Ди Ливио има три титли в Серия А, стана европейски вицешампион с Италия.

Легендата даде ексклузивно интервю пред "Труд".

- Сеньор Ди Ливио, изглеждате в прекрасна форма. Продължавате ли често да играете футбол в турнири за ветерани?

- Да, а и тренираме сериозно. Аз в момента живея в Рим. Там играем много често. Разбира се, не го правим всеки ден, както едно време, когато бяхме млади. Но пък не се предаваме и гледаме да сме в добра форма.

- Роден сте в Рим и сте израсъл в „Рома“, но нямате нито един мач за този отбор.

- Да. Наистина израснах в „Рома“ и минах през всички юношески и младежки формации на клуба, но съдбата не пожела да играя за тях в Серия А. Просто не е било писано.

- Какво представлява „Рома“ за хората в Рим? Всички знаем, че е много обичан отбор.

- Рим е прекрасен град и всички тифози също са страхотни. Няма значение дали са от "Лацио" или от "Рома". Винаги са на линия и човек усеща голямото уважение и страст. Силни чувства, които хората на Рим посвещават на футбола.

- Вашият син Лоренцо сега прави стъпки в „Рома“. Ще успее ли да постигне по-добра кариера от вашата?

- Надявам се. Сега вече е в Серия А с "Рома" и трупа опит. До момента има много добри отзиви и му се възлагат големи надежди, но всичко зависи от него.

- Не сте играли в Рома, но в Рим постигнахте най-големия си успех. "Ювентус" победи "Аякс" и стана европейски шампион.

- Да. "Юве" ликува като европейски шампион през 1996 година. Голяма радост за мен бе да вдигна купата точно в моя град.

- И какво е усещането да станеш шампион в родния град?

- Приказно, фантастично. Освен това този трофей беше много важен. "Юве" и до днес не може да повтори този подвиг. За съжаление това е последният такъв трофей за "Старата госпожа" до днес.

- Бихте ли ни разказали как премина мачът с "Аякс"?

- Тук е много важно да кажем, че съперникът ни тогава беше наистина стойностен тим. Литманен, Де Бур ... всички бяха отлични футболисти и в топ форма. Имаха наистина много силен отбор, но ние желаехме победата на всяка цена. Имахме най-добрия възможен тим, с много личности и въпреки че съперникът беше много корав успяхме да ги пречупим при дузпите.

- През следващите две години "Ювентус" игра още два финала, но загуби на два пъти срещу "Борусия" (Дортмунд) и "Реал". Защо се получи така?

- Да. Независимо от това обаче, можем да кажем, че самият факт, че три години подред стигнахме до финала на най-престижния клубен турнир е доказателство за това, че отборът на "Юве" тогава бе наистина класен. Никак не е лесно да стигнеш до финала и то три години подред. Мисля че проблемът ни за тези два финала е, че все не успявахме да стигнем до последния мач в перфектно състояние. По същото време ни се налагаше да водим и голяма битка за скудетото, а първенството не беше толкова лесно, колкото днес. Разбира се, ако бяхме спечелили дори и само единия от тези финали, щеше да е перфектно.

- И в двата мача "Юве" беше фаворит. И срещу "Борусия", и срещу "Реал".

Да, но фаворитите много често губят. (Смее се). Така е във футбола. Понякога ти върви, а понякога лошият късмет те преследва. Важното, в края на краищата, е че все пак стигахме три пъти до финала на най-престижния турнир.

- Да наистина е така. Какво е да носиш фланелката на най-успелия италиански отбор?

- Да защитаваш цветовете на "Юве" е изключително, бих казал дори приказно. Организацията в клуба е уникална. Създават се условия, при които футболистите да дават 100 процента от възможностите си и да ги изцеждат докрай. Всичко което преживях там за мен е историята на живота ми. Наистина беше легендарно да съм част от ерата Липи.

- Зидан, Баждо, Дел Пиеро, Виали... Какво е усещането да играеш с такива футболисти?

- Пропуснахте Ди Ливио. (Смее се). Наистина велики играчи. Родени шампиони. Виали беше за нас големия капитан, останал още от предишния шампионски отбор. Неоспорим лидер. Даде ни наистина много. След това – Дел Пиеро, Баджо, Зидан... Истински шампиони. Наистина изключителни.

- Вярно ли е, че Виали ви е наричал Малкият войник, защото непрекъснато марширувате по фланга?

- Да. Но май не беше Виали, а Баджо. Да, Баджо ми измисли този прякор. И беше прав. Тогава наистина много обичах да снова по крилото.

- Кой беше най-големият шегаджия в онзи отбор на "Ювентус"?

- Бяхме големи приятели с Дел Пиеро и заради това приятелство си имахме голямо доверие и се забавлявахме и шегувахме постоянно. Преди това бяхме играли заедно в "Падуа".

- А каква бе ролята на треньора Марчело Липи за тези успехи?

- Един велик треньор. Винаги на ниво. С уникална интуиция. Притежава невероятното качество винаги да нареди най-добрия възможен отбор. Показа голяма смелост, защото в началото мачовете ни не тръгнаха толкова добре. Когато обаче наложи системата си на водене на отбора, нещата веднага си дойдоха на мястото.

- Какво е вашето мнение за скандала с Лучано Моджи, който повлия много и на "Ювентус" и на целия италиански футбол?

- За нас играчите винаги е много трудно в подобни ситуации. Говорят се много неща, но ние футболистите просто излизахме във всеки мач за победа и не се интересувахме от страничните неща. Трудно бе да възприемем всичко, което се изговори. Най-добре би било Моджи да излезе и да обясни наистина какво точно се е случвало. Ние просто играехме футбол.

- Спомняте ли си, че "Юве" гостува в София през 1994 година и дори загуби?

Не си спомням много добре. Май тогава не бях титуляр? А чакайте! Сега си спомних. Да така беше. Е да не може да печелиш винаги. Има стадиони, на които може да си позволиш да загубиш, но важното е да си краен победител. Спомням си, че тогава загубихме.

- Помните ли срещу кого играхте?

- Не мога наистина да си спомня. Извинявайте.

- ЦСКА.

- Да. Загубихме 2:1, ако не греша?

- 3:2 за ЦСКА.

- 3:2. Да.

- А на реванша 5:1 за "Ювентус".

- Да.

- Раванели вкара пет гола.

- Да. Както ви казах, случваше се понякога да загубим, но успявахме да наваксаме на реванша.

- Помните ли и други срещи с български отбори или български футболисти?

Български отбори наистина не мога да се сетя в момента. Минаха наистина много години... Но разбира се веднага се сещам за Стоичков. Голям! Гигантски футболист и фантастичен човек. Велик шампион.

- Защо след вас "Юве" все не успява да спечели Шампионската лига, въпреки че няколко пъти стига до финала?

- Ето това е наистина хубав въпрос. Но пък много трудно бих могъл да отговоря. Последния път е ясно. Все пак насреща ни беше "Реал". Много силни и с големи шампиони в състава. Не знам наистина какво се случва винаги с "Юве", когато стигне до финала.... Може да се дължи на някакъв психологически блокаж... Или от страх да не загубят... Обаче едно нещо е ясно и това е, че днешният "Юве" е наистина стойностен отбор и ще има още възможности да стигне до финал.

- Колко ще продължи доминацията на "Ювентус" в италианския футбол?

Това ще зависи от другите претенденти за титлата – "Наполи", "Рома", "Лацио", "Интер"... В момента "Юве" реално е по-силен от всички тях. С желанието си за победа и с футболисти, които знаят как да се раздават във важните мачове. В последните години, а и в момента интригата е жива, но не смятам, че друг отбор в Италия ще може да спечели скудетото.

- В края на кариерата си отидохте във "Фиорентина". Знаем как реагират на такива неща тифозите. Как ви приеха там?

- Във Флоренция не гледат с добри очи на всеки футболист обличал някога бяло-черната фланелка. Но когато се докажеш и видят, че защитаваш цветовете на отбора, нещата се променят. В такива ситуации трябва просто да се държиш професионално и с голямо спокойствие да понасяш всичко. Това е разковничето.

- Мислите ли, че някога ще станете треньор?

Аз ли? Не, не вярвам. Бих работил с деца, но не мисля, че някога ще стана треньор.

- С националния отбор на Италия участвахте на две световни и две европейски първенства. Натажава ли ви фактът, че не успяхте да спечелите нищо със "скуадра адзура"?

- Да. Наистина не успях да спечеля нищо с Италия. Станахме втори през 2000-та година на европейското в Белгия и Холандия. Загубихме от Франция на финала. Наистина... В иначе хубавата ми и успешна кариера ми липсва титла с Италия, но човек не може да има всичко в този живот.

- Как се живее след шока от златния гол, който Давид Трезеге ви вкара на финала?

- Златният гол е наистина нещо много неприятно. Бих казал отвратително. А освен това водехме с 1:0 ... Оставаха секунди до края на редовното време и бяхме наистина наивни да допуснем изравнителен гол. Просто трябваше да сме с една идея поне по-спокойни и да задържим малко повече топката. След това наистина ни се случиха неща, които нормален човек трудно ще преглътне.

- Приключихте кариерата си след световното първенство през 2002 година. Мислите ли наистина, че имаше съдийска подкрепа за отбора на Южна Корея?

- Да. Спомням си. Може да се каже. Спомням си съдията... Наистина странна ситуация. Усещаше се, че главният рефер има малко странно поведение и то винаги бе в полза на съперника. Но днес след толкова много години.... Да наистина... Ядосвам се и до сега и ми е неприятно - признавам. Такива персонажи за съжаление има и днес. Затова трябва да сме винаги бдителни.

- Само 4 години по-късно Италия стана световен шампион, но без вас?

- Да, но независимо от това се радвах. Давах си сметка, че вече не съм толкова млад и кариерата ми е към края си. Когато Италия стане световен шампион, радостта е толкова голяма, че напълно забравяш за това, че ти не си имал същия шанс.

- Какво очаквате от световното първенство, което предстои?

- Не участва Италия и затова за нас това първенство ще е много различно. Като изключим това, нещата които виждам досега ми харесват и мисля, че Русия е готова да направи едно голямо и толкова важно първенство.